Европейските избори вече не само чукат на вратата, те са прекрачили прага на къщата ви с единия крак. Ще влязат спокойно на 26 май, независимо дали ще упражните правото си на глас, или не. Ако не гласуваме, вероятността следващите български представители в Европейския парламент да са до голяма степен определени от купен и/или корпоративен вот, се увеличава значително.

За всяка партия, особено за управляващите от ГЕРБ и опозицията от БСП е от изключително значение какъв ще бъде резултатът от тези избори. За ГЕРБ - за да затвърдят позицията си начело на държавата и да изкарат поне един пълен мандат, за БСП - за да покажат и докажат, че са алтернатива на сегашното управление и имат кредит на доверие от обществото.

Въпросът с европейските избори не е само вътрешен. Страните - членки на Стария континент ще гласуват за своите 751 представители в ЕП от 23 до 26 май (различно за всяка държава). Дискусиите за бъдещето на ЕС са изострени още от мигрантската криза, но днес те вече могат да имат своя реален изразител в лицето на бъдещите групи в парламента. Европейските структури разгърнаха сериозна интернет кампания за важността точно на тези евроизбори. Платформата thistimeimvoting ("Този път ще гласувам") се занимава изключително с популяризиране на значението да се гласува. Регистриралите се в платформата могат да участват виртуално в дискусии, да поставят свои въпроси или да споделят мнение. Например, Мирослав от Словакия казва: "Европейските избори са важни не само за бъдещето на Европа, но и за нашето бъдеще в нея." И е прав. Страницата на Европейския парламент във Фейсбук показва клип, озаглавен Choose Your Future - European Elections 2019, с подзаглавие на български "Днес се раждам аз. Как ще изглежда светът, когато порасна?". Клипът представя гледната точка на бебе, което се ражда днес и се вълнува как ще изглежда нашият свят утре.

Най - сериозното опасение на двете големи партии в ЕС - ЕНП и ПЕС е, че националистическите формации ще успеят да формират внушителна по брой депутати група в Европейския парламент. Партията на Найджъл Фарадж (Великобритания), която съвсем недсмусмилено се нарича "Брекзит", води в социологическите проучвания в добрата стара Англия; Националният фронт на Марин Льо Пен във Франция също набира скорост - от 22 до 24% показват проучвания, т.е, изпреварва партията на президента Макрон; Лигата на Матео Салвини в Италия е друга част от голямата игра, която може да доведе до формирането на националистическа супергрупа в следващия Европарламент.

Защо се стигна до тук ли? Защото Европа, която се основава на свобода на личността, на словото, на мисълта, на толерантността, Европа, която спазва и зачита законите и правата на всички, забрави някои от тези основни ценности. Да си припомним случая в Кьолн на Нова година 2016. Как тогава бяха защитени правата на малтретираните жени? Следващата година в Берлин просто съобщиха, че ще отделят зона само за жени на площада за Нова година. Това, ако е равноправие, защита на права и недискриминация, здраве му кажи. Ами скандалът със сексуално насилваните в продължение на години момичета в английския град Телфорд, Обединено кралство? Властите са мълчали, според думи на депутатка от консерваторите, защото извършителите са от пакистански произход и е имало опасения, че при мерки, упваляващите ще бъдат обвинени в ксенофобия. За ценности като права ли говорехме...?

В допълнение, Европейският съюз се занимава със санкции срещу Русия и я обвинява във вътрешна намеса, която няма с какво да докаже. Същевременно, Съединените щати съвсем открито заявиха на европейските държави, че ако строят "Северен поток - 2", ще наложат рестрикции на компании от ЕС. Всеки сам може да прецени кое е вътрешна намеса и кое е празнословие.

Европейският съюз в момента е в криза на идентичността. Не може да нарушаваш правата на едни, за да прокламираш колко толерантен и отворен си към други. Няма как гражданите на ЕС да вярват на традиционните популистки обещания, като в същото време виждат как част от града им се е превърнала в гето, в което никой не смее да влезе. Все едно Мария Габриел, говорейки за цифровизация пред баба Донка, която взима криво - ляво 200 лв. пенсия и не може да си купи лекарствата...Различни светове.

Европа трябва отново да бъде социална, справедлива и правова. Такава, каквато привличаше останалите извън ЕС държави, които дори и при невъзможност за пълноправно членство, ставаха асоциирани такива. Европейският съюз има възможността да бъде истински субект на глобалната икономика. На реалната геополитика също. Необходими са политическа воля и управленски решения на неговото ръководство.