Няколко събития през последните дни доказаха, че няма механизъм, който да следи дали се спазват наложените от страните членки на ЕС санкции срещу Русия или просто той не е ефективен.

Посещенията на руския вицепремиер Дмитрий Рогозин в Приднестровието и председателя на Държавната Дума на Русия Сергей Наришкин в Белград са доказателство за това.

И двамата са включени в „черни списъци" на ЕС и САЩ. Те са сред десетки санкционирани руски и украински длъжностни лица във връзка с присъединяването на Крим и кризата в Източна Украйна.

Обикновено ЕС налага санкции в тристепенен процес - моделът срещу Русия е подобен като наложените през годините санкции срещу Иран, Беларус, Либия, Сирия, Мианмар и други. Срещу Русия първата стъпка включва замразяване на двустранните отношения ЕС-Русия на различни нива, втората стъпка - забрана за пътуване ( визови ограничения) и замразяване на активи на длъжностни лица и третата е свързана с налагането на икономически санкции в различни сектори на руската икономика.

Особено внимание трябва да се обърне на втория пакет от санкции.

В средата на март Европейският съюз одобри работна рамка за налагане забрана за пътуване и замразяване на активи на руски длъжностни лица. Документът, който е от седем страници, описва в детайли рестриктивните мерки, които трябва да се наложат срещу Москва. Мерките са координирани със САЩ, Швейцария, Турция, Япония и Канада.

В Член 1-и от работната рамка се казва, че „страните членки ще трябва да предприемат нужните мерки, за да предотвратят влизане или транзит през техните територии на лица, които са отговорни за действия, които подкопават или заплашват териториалната цялост, суверенитет и независимост на Украйна".

Всеки може да стигне до заключение от тази част на документа, че някои страни от Европейския съюз не са спазили наложените срещу Русия санкции и най-вече със забраната за пътуване на руски длъжностни лица.

Преди няколко дни външното ни ведомство обяви, че Сергей Наришкин не може да бъде приет в България след покана на лидера на АТАКА Волен Сидеров. Спрямо него са наложени ограничителни мерки на ЕС, които са пряко приложими в България и са задължителни за изпълнение. Сред мерките е забрана за влизане и транзитно преминаване на територията на държавите-членки на ЕС.

Това означава, че ограничителните мерки са задължителни за изпълнение във всички страни от ЕС

И все пак Наришкин е нарушил наложените ограничения на ЕС и не са били взети адекватни мерки от страните членки. Наришкин със сигурност е преминал транзит през страна членка на съюза, тъй като въздушния коридор от Москва до Белград минава през Румъния, а още повече, че е през западната част на Украйна, което не би се позволило от украинските власти. Други варианти са през Черно море и България или Полша, Словакия и Унгария.

Въпросът е защо му е било позволено и дали изобщо са били в час тези страни, че той ще премине през тяхната територия.

Още по-фрапантен е случаят с Рогозин. Самолетът му също е преминал през въздушното пространство на страни членки на ЕС при пътуването си до Приднестровието, където участва във военен парад по случай Деня на победата на 9 май.

Самият вицепремиер подигравателно си позволи да заплаши Румъния, че следващият път ще мине през въздушното пространство на страната с бомбардировач Ту-160.

Освен че България и Румъния нищо конкретно не сториха, за да спрат самолета на Рогозин да мине през въздушното им пространство, той дори се оплака, че София и Букурещ щели да изпратят бойни самолети при пътуването му до Приднестровието.

За капак Рогозин направи за смях Украйна и Румъния на връщане към Москва. Докато руският правителствен самолет беше върнат от Киев и бе принуден да кацне в Кишинев, Дмитрий Рогозин спокойно се прибра с редовен полет до руската столица, където веднага качи снимка в „Туитър" от летище „Домодедово", показвайки, че е спечелил играта на „котка и мишка" със страните членки от ЕС.

Всичко това показва колко безпомощни са източноевропейските страни, а може би и целият ЕС, в прилагането на санкциите срещу Русия. Дали има смисъл от тях, ако не се прилагат стриктно или просто са прах в очите на международната общественост.