В четвъртък Съветът на ЕС прие Евросъюзът да се присъедини като колективно тяло към Истанбулската конвенция, въпреки че шест от държавите членки (сред които и България) все още не са я ратифицирали. Това стана възможно благодарение на специфики в регламента: решенията в Съвета се взимат с квалифицирано мнозинство - достатъчна е подкрепата на поне 55% от държавите членки (към момента 15 от общо 27), които обаче представляват поне 65% от общото население на ЕС. По този начин се заобикаля опцията една или няколко държави да наложат вето (блокирането на решение е възможно ако поне четири държави са "против", но те трябва да представляват минимум 35% от населението на Евросъюза).

Конкретно за Истанбулската конвенция, Съдът на ЕС постанови през октомври 2021 година, че Европейският съюз може да я ратифицира, без да е нужно съгласието на всички страни членки. Шестте държави, които още "се дърпат", са България, Унгария, Словакия, Чехия, Литва и Латвия. Общото им население е около 37 милиона души, или под 10 процента от близо 450-милионния ЕС.

Решението на Съвета не е край на процеса. Предстоят съгласувателни процедури в Европарламента и Комисията и най-накрая се излиза с директива - което може да отнеме месеци, дори години. Но усещането, че Брюксел налага на държави членки нещо насила, против волята им, вече е налице.

И тук не става дума толкова за самата Истанбулска конвенция. За която още преди пет години обясних, че не само няма да помогне в борбата с домашното насилие, но дори ще навреди на жените. Въпросът е отива ли в историята ветото като инструмент на националните държави спрямо европейските институции?

Ако гледаме само примера с Истанбулската конвенция - да. Но ако върнем лентата с половин година, ще си спомним, че ветото на Австрия и Нидерландия спря България и Румъния за Шенген. Май не си е отишло окончателно, макар системата да позволява заобикалянето му. За сметка на това, отново лъсват "двойните стандарти" на ЕС.

След като обструкциите на шест държави спрямо Истанбулската конвенция могат да се заобиколят, защо да не може да се преодолее и ветото на две държави за разширяването на Шенгенското пространство, пита Боян Стефанов от "Консервативен институт" - организация, която няколко дни преди решението на Съвета на ЕС за Истанбулската конвенция е изпратила петиция до Европарламента да се превъзмогнат пречките пред приемането на България и Румъния в Шенген. Звучи логично, но в международните отношения логиката често отстъпва пред други съображения...

Европейското лицемерие очевидно не знае граници, след като продължава да настоява, че Истанбулската конвенция е инструмент в помощ на жените, а не лост за налагане на ляволиберални идеологеми. И да принуждава "несъгласните" да се подчинят. Което е не само дразнещо, а и опасно, особено в настоящия геополитически контекст.

Тук ще си позволя една аналогия със сцена от филма "Време разделно" (въпреки съмненията за историческа автентичност, художественият похват е въздействащ). Караибрахим е събрал българските първенци в конака, за да ги накара да сменят вярата си - първоначално с добро. Един възрастен българин му бе казал в отговор:

"Ага, ние сме верни поданици на падишаха - няма да станем по-верни, ако изкривим душите си."

Та, така и сега - дори "Политбюро на ЦК на ЕС" да ни натрапи Истанбулската конвенция, ние няма автоматично да приемем глупостите в нея. Но ще остане горчилката в душите ни. А оттам пътят към антиевропейските настроения не е дълъг...

И тук идва проблемът. Правилният ход е да се посочват кривиците на "Европа" с цел тяхното поправяне. Да не приемаме безропотно всяка европейска свинщина, но и да ценим членството си в ЕС.

За съжаление обаче, много по-вероятно е да надделеят гласовете за излизане. От което няма да спечелят нито България, нито другите "държави бунтари", нито ЕС като цяло.

Масовото мислене е "бинарно" и не търпи нюанси - просто защото така е по-лесно. Или-или. "Европа" или е "добра", или е "лоша". Ако е "добра", ѝ козируваме за всичко. Ако е "лоша", се махаме (и после ще му мислим).

Но европейските "лидери" явно не са наясно с това. И за пореден път, с тъпа упоритост зорлем превръщат европейски граждани в симпатизанти на Путин.

Европейската върхушка периодично опъва нервите на европейските граждани (особено на тези от бившия Източен блок) - принудителни затваряния на въглищни централи, "Мобилност 1", перманентна ЛГБТ-пропаганда, натиск за безконтролен прием на навл., пардон "бежанци"... А особено неприятно е, когато го прави "служебно", погазвайки националните законодателства и дори Конституция, както е в нашия случай.

Европейският съюз обикновено се асоциира със свобода и демокрация. Има обаче и примери в обратната посока, които сякаш зачестяват все повече. Това би трябвало да представлява предупредителен сигнал към европейския политически елит. Но най-вероятно няма да се случи - може би и защото в последно време мнозинството от същия този елит се държи като умствено изостанал.