Президентът на Латвия Едгарс Ринкевич върна на парламента спорния закон, с който балтийската държава се оттегля от Истанбулската конвенция - международния договор на Съвета на Европа за борба с насилието над жени, предаде АФП.

В изявление президентът заяви, че настоящият закон "би изпратил противоречиво послание както към латвийското общество, така и към международните съюзници".

Ако Ринкевич подпише закона, приет от парламента миналата седмица, Латвия щеше да стане първата страна от Европейския съюз (ЕС), която се оттегля от Истанбулската конвенция и втората държава в Европа след Турция, която го направи през 2021 г.

Латвия излиза от Истанбулската конвенция

Латвия излиза от Истанбулската конвенция

Страната е втората след Турция, напуснала конвенцията

Истанбулската конвенция, подписана през 2011 г. и влязла в сила през 2014 г., определя насилието над жени като нарушение на човешките права и изисква държавите да предприемат законови и социални мерки срещу всички форми на насилие, основано на пола.

Противниците ѝ в Латвия обаче твърдят, че документът надхвърля защитата на жените, като въвежда понятие за "социален пол" (gender), различно от биологичния пол.

Премиерът Евика Силиня определи решението за оттегляне като "тежък удар по международния имидж на Латвия", а либералната партия "Прогресивни", част от коалицията, предупреди, че страната ще понесе "щети в рамките на Европейския съюз".

ЕК: Членките на ЕС трябва да спазват Истанбулската конвенция, дори да не са я ратифицирали

ЕК: Членките на ЕС трябва да спазват Истанбулската конвенция, дори да не са я ратифицирали

Латвия обяви, че се оттегля от конвенцията

Ден преди гласуването около 5000 души протестираха в центъра на Рига в защита на конвенцията.

Страните членки на Европейския съюз са длъжни да прилагат части от Истанбулската конвенция, дори да не са ратифицирали документа, или ако са решили да се оттеглят след ратификацията, заяви Европейската комисия (ЕК).  

Истанбулската конвенция остава дълбоко разделяща тема и в България, която е сред държавите, неподписали или нератифицирали документа.

След решението на Конституционния съд през 2018 г., че конвенцията противоречи на основния закон, България не е предприела стъпки към ратификация.