Латвийският парламент реши в сряда да отложи гласуването за излизане от Истанбулската конвенция, международния договор на Съвета на Европа за борба с насилието над жени, до след парламентарните избори през октомври следващата година, предава "Ройтерс".
Решението бе приветствано от министър-председателя Евика Силиня, която се противопоставя на напускането на конвенцията и определи отлагането като "победа на демокрацията, върховенството на закона и правата на жените".
"Това е победа на латвийския народ. Латвия остава надежден партньор и съюзник, и ще продължи да отстоява европейските ценности", написа Силиня в платформата X.
На 30 октомври депутати от опозицията, подкрепени от консервативна партия в управляващата коалиция, внезапно прокараха предложение за напускане на конвенцията, което предизвика широки обществени реакции.
Противниците на Истанбулската конвенция твърдят, че терминът "социален пол" (gender) в документа е неприемлив и че латвийското законодателство вече осигурява достатъчна защита срещу насилие над жени.
От своя страна хиляди граждани излязоха на демонстрации в Рига, настоявайки страната да остане страна по конвенцията.
Президентът Едгарс Ринкевичс отказа да подпише решението за оттегляне, като призова парламента да не бърза с подобна стъпка и да се върне към въпроса след изборите през 2026 г. Ринкевичс е първият открито хомосексуален президент на страна членка на ЕС.
Съгласно латвийската конституция парламентът може все пак да утвърди мярката с ново гласуване, но депутатите приеха предложението на Ринкевичс да отложат окончателното решение.
Истанбулската конвенция, подписана през 2011 г., е първият юридически обвързващ международен документ, който признава насилието над жени за нарушение на човешките права.
Решението на латвийските депутати временно отдалечава страната от риска да стане първата членка на ЕС, която напуска конвенцията, и се разглежда като положителен сигнал за ангажимента ѝ към европейските стандарти за защита на човешките права.
Латвия ратифицира конвенцията едва през 2023 г., но сега се очертаваше да стане втората държава в Европа, която напуска договора - след Турция, която го направи през 2021 г., предизвиквайки остра реакция от Европейската комисия.
Истанбулската конвенция остава дълбоко разделяща тема и в България, която е сред държавите, неподписали или нератифицирали документа.
След решението на Конституционния съд през 2018 г., че конвенцията противоречи на основния закон, България не е предприела стъпки към ратификация.
Противниците у нас твърдят, че чрез конвенцията се прави опит да се "прокара джендър идеология", въвеждайки социални дефиниции за пол, несъвместими с българската правна и културна традиция.
Поддръжниците пък настояват, че документът има чисто правозащитна цел и би засилил механизмите за борба с домашното и сексуалното насилие.
Повечето държави от ЕС вече са ратифицирали Истанбулската конвенция, а самият Европейски съюз се присъедини към нея като институция през 2023 г.
Въпреки това, темата продължава да предизвиква идеологически сблъсъци между консервативни и либерални сили в редица страни - от Полша и Унгария до България и сега Латвия.
USD
CHF
EUR
GBP
