Дебатът "за" и "против" т.нар. Истанбулска конвенция продължава с пълна сила, но сякаш основният проблем остава встрани от фокуса. Едната страна обвинява другата, че негласно толерира насилието над жени ("Патриотите са против Конвенцията, защото избирателите им обичат да пошляпват жените си, но не е удобно да го заявят открито" е мнение, което чух наскоро). Вторите обвиняват първите, че прокарват джендър-идеите на ЛГБТИ(последният да затвори вратата)-организациите, а тезата за превенция срещу домашното насилие е само прикритие.

Първото твърдение не е вярно, защото много от противниците на конвенцията сме заявявали категорична позиция и против домашното насилие. Второто твърдение обаче не засяга същината на проблема - че тази конвенция всъщност ще навреди на каузата, заради която е създадена. Тоест, конвенцията не само няма да защити ефективно жените, а в действителност ще попречи на усилията те да бъдат защитени.

Първоначалните притеснения дойдоха от съдържанието на чл. 3 в), според който "пол означава социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете". Е, оказа се, че в англоезичната версия на текста коректно е използвана думата "gender" (което се отнася към социологията, а не към биологията), а в превода на български език това не е уточнено. Предстои нов превод, но това няма да реши проблема.

По-голямата част от текста наистина се отнася до реални проблеми и предлага мерки за решаването им. Но има поне два притеснителни момента.

Чл. 12 (1) "Страните предприемат необходимите мерки за насърчаване на промени в социалните и културни модели на поведение на жените и мъжете с цел изкореняване на предразсъдъци, обичаи, традиции и всякакви други практики, основани на идеята за малоценност на жените или на стереотипни роли за жените и мъжете. "

Чл. 14 (1) "Страните предприемат, където е подходящо, необходимите стъпки за включване на съобразен с развиващите се възможности на учащите се учебен материал по въпроси като равнопоставеност между жените и мъжете, нестереотипни роли на пола, взаимно уважение, ненасилствено разрешаване на конфликти в междуличностните отношения, насилие над жените, основано на пола, и право на лична неприкосновеност, в официалните учебни програми и на всички образователни равнища."

Става дума за целенасочено премахване на "половите стереотипи" с цел борба срещу насилието над жените. Е да, обаче в установените в християнските (подчертавам, християнските) общества "полови стереотипи" по никакъв начин не се толерира насилието от страна на мъж към жена. Напротив, в основата на тези стереотипи стои рицарското разбиране, че мъжът е кавалер, а жената - дама. И че мъжът е длъжен да се грижи за жената, да я обича, уважава и, не на последно място - да я пази. Явно това боде очите на авторите на документа, които под благовидния предлог за борба с насилието над жените са изредили един куп действително добри мерки и между тях, перфидно, като капка катран в каца с мед, са вмъкнали феминистката идиотщина за борба с "половите стереотипи", де факто - атака срещу кавалерството.

Какви са всъщност наложените в нашето (а и в другите християнски) общества "полови стереотипи"? Най-общо казано, това е идеята, че мъжът олицетворява силата и разума, а жената - красотата и добротата. Че мъжете и жените имаме равни права (защото сме равни пред Бога), но различни задължения. От нас, мъжете, се очаква да сме силни (не само физически, но най-вече като дух), да проявяваме инициативност, да вземаме решения, да поемаме отговорности. Докато от жените се очаква най-вече да се грижат за хармонията в семейните отношения (включително и, като по-красивата част на човечеството, да поддържат естетиката както във външния си вид, така и в дома). И ако една жена все пак поеме мъжката "роля", се приема, че това е временно и по необходимост (защото няма мъж до себе си или защото този мъж не се справя със своите задължения).

Разбира се, практиката позволява изключения, стига те да не застрашават основната идея. Например, жена да служи в армията е ОК (стига да е запазила женствената си външност), но мъж да се занимава с интериорен дизайн определено не е.

Природата е дала на мъжа по-голяма физическа сила, отколкото на жената. Затова цивилизованите общества са приели, че мъж не е редно да използва тази сила срещу жена.

Какво обаче би се случило, ако се въведе задължително джендър-обучение, премахващо наложените "стереотипи на пола"? Оставям настрана въпроса колко хора биха били ОК подобно обучение да превърне сина им в гей/веган/обикновен мухльо, а дъщеря им да спре да си обезкосмява краката и подмишниците.

Съществата от мъжки биологичен пол (вече не би било уместно всички да се квалифицират като "мъже") ще продължат да бъдат по-силни в сравнение със съществата от женски биологичен пол. Само дето първите вече няма да имат в съзнанието си онази спирачка, тъй като джендър-идеологията размива не само половете, а и техните задължения. Е да, конвенцията на думи е много строга спрямо насилието, но доколко хората ще се съобразяват с нея, ако тя противоречи на вече промененото им светоусещане? То и сегашното законодателство не толерира домашното насилие, но това не спира немалко мъже да го упражняват върху жените си.

Проблемът се корени в съзнанието на днешните хора. Именно отказът от кавалерските разбирания и криворазбраното феминистко "равноправие" между половете (насадени в Източна Европа от комунизма, а в Западна Европа и Северна Америка- от левия радикализъм) доведе до ескалиране на домашното насилие. И решението не е в изкореняване на половите стереотипи, а точно обратното - в задължително обучение по етикет и обноски (момчетата да се учат да бъдат кавалери, а момичетата да се учат да бъдат дами).

Това обучение означава да приеме безусловно, че ако мъж удари жена (освен при самозащита), той не е никакъв мъж, а комплексирано нищожество. И заслужава презрение и социално остракиране. Мъжете-насилници обаче са само една част от проблема.

Друга част са онези жертви, който търпят това насилие ("щом ме бие, значи ме обича"). Една истинска дама никога не разсъждава така. Но както намаляха кавалерите, така намаляха и дамите.

Трета част от проблема са разбиранията на много, че жените "сами си го търсят". И не оказват подкрепа на жертвите, дори да са техни близки. (Прочее, според вас каква е вероятността жена, която има баща със законно притежавано огнестрелно оръжие и/или братя с афинитет към източните бойни изкуства, да стане жертва на домашно насилие?)

Ако се върнем към ценностите на рицарството, след 2-3 поколения домашното насилие ще бъде само лош спомен. Но това противоречи на Истанбулската конвенция. Която е повлияна не толкова от джендър-активисти, колкото от феминистки (не, че двете групи не си сътрудничат доста често). А както знаем, феминистките колкото са против мъжете (най-радикалните феминистки открито признават, че се борят за изчезването на мъжкия пол), два пъти по-силно са против нормалните жени, тъй като се борят срещу щастието, което ние, мъжете (се опитваме да) им даваме.

Кавалерското отношение към жените е естествена, природно обусловена привилегия за "по-красивия пол". Вместо това обаче ни пробутват измислени конвенции, писани от разни бюрократи, консултирани от джендър-активисти и феминистки.

Разбира се, съществува и компромисно предложение Истанбулската конвенция да се приеме с резерви относно вредните текстове. Проблемът е, че в чл. 78 (2 и 3) изрично е написано кои текстове подлежат на резерви. И това не са горепосочените.

Затова стига феминистки глупости! Народното събрание трябва да отхвърли тази конвенция, чиито феминистки и джендър концепции и без това са отхвърлени от мнозинството български граждани!

Този текст е комплимент към всички хетеросексуални жени, които не се поддават на заразата на феминизма. Благодаря, че ви има! Бъдете все така красиви и все така добри! Обичам ви и дано Бог ви дари с несекващо кавалерско отношение на мъжете около вас!