Каквото и да имаме като окончателен резултат от тези предсрочни парламентарни избори, един е фактът, който следва да бъде изведен пред скоби в анализите и коментарите. Разбира се, става дума за избирателната активност, която е около 30% и най-вероятно няма да се промени съществено с обявяването на крайните резултати. Тази избирателна активност може да бъде разчетена само по един начин. Тези предсрочни избори бяха излишни. Далеч по-добре щеше да е, ако се беше случила ротацията между Николай Денков и Мария Габриел и парламентарното мнозинство на ГЕРБ и ПП/ДБ беше продължило да съществува.

Независимо, че функционирането на това мнозинство беше проблематично и на моменти доста нервно, то имаше своите приоритети, които все пак бяха започнали да се случват. На терена на европейската политика страната ни значително подобри позициите си. Частичното влизане в Шенген и добрите шансове за еврозоната са ясен знак в тази посока. Тези добри позиции в Европа дойдоха определено в подходящ момент - точно преди изборите за европейски парламент. Вместо обаче в страната да се проведе една европейска кампания, чрез която въпросните позиции да бъдат развити и надградени, ние отидохме на предсрочен парламентарен вот заедно с европейския. Това удави шансовете за европейска кампания и ориентира политическия дебат към вътрешните сплетни и характерното, за нашите вътрешни отношения, дребнотемие. Не само нямахме европейска кампания, но и тази за национален парламент беше вяла, без стойностни послания и без нестандартни идеи.

Логически или инстинктивно по-голямата част от българските избиратели разбраха, че политическите реалности у нас не позволяват появата на по-добра конфигурация от тази, която имахме в лицето на кабинета "Денков - Габриел". Те просто не пожелаха да участват в избори, след които най-вероятно ще се създаде още по-слаба управленска формула, ако въобще такава е възможна. След този вот трудно може да се каже, че има печеливши. Основният губещ обаче е ясен и това е ПП/ДБ. Тази коалиция губи около 20 мандата и става електорално съизмерима с ДПС и "Възраждане". Независимо кой ще е втори след окончателното обявяване на резултата, може да се каже, че де факто след тези избори формациите, които са на второ място са три на брой - ПП/ДБ, ДПС и "Възраждане".

Погледнато в проценти ГЕРБ е далеч пред тях. Трудно е обаче да се обяви, че партията на Борисов печели. Формално това е така, но в действителност най-вероятно и тук ще има спад в броя на спечелените гласове и освен това ГЕРБ няма да могат да формират правителство само с един партньор, което прави задачата пред тях доста сложна. От друга страна обаче ГЕРБ са длъжни да положат всички усилия за излъчване на кабинет и осигуряване на парламентарна подкрепа. По време на предизборната кампания от партията на Борисов активно говореха за готовността си да управляват. Демонстрираха, че имат доверието на големи групи от хора във всички по-големи градове, където проведоха предизборни мероприятия, а освен това привлякоха в кампанията си високопоставени представители на ЕНП, което говори за авторитет, но също така и за отговорност. Отговорност, защото щом ГЕРБ са така добре приети в Европа, то логично е да очакваме от тях завършването на българската евроинтеграция по отношение на Шенген и еврозоната.

В темата за сформирането на евентуален редовен кабинет своето място има и въпросът за избирателната активност. Ако има отново предсрочни избори през есента, не се знае дали няма да има нов спад в броя на гласувалите, което вече би било сериозен проблем за политическата легитимност в страната ни.

Част от този проблем са и високите резултати (като процент) на субекти с неясен и слабо познат профил като "Величие" или МЕЧ. Ако ГЕРБ не желаят да стигат до там, че да им се наложи да търсят диалог с подобни формации (след нови предсрочни избори), трябва да намерят начин да излъчат правителство сега. Това би следвало да е още един аргумент, който да засили мотивацията на ГЕРБ.

При недостиг на легитимност, а това не може да го няма при тази избирателна активност, могат да се потърсят варианти за компенсиране на недостига на институционално равнище. Това може да се случи, ако първата политическа сила потърси максимално широка парламентарна подкрепа, без обаче да допуска компромис с основните си принципи и цели. В този смисъл основният въпрос, който вероятно ще възникне на институционално равнище, е колко от евроатлантическите формации ще е възможно да бъдат привлечени от Борисов към парламентарното мнозинство, което може би той ще опита да формира.

Потенциалните посоки, към които може да се насочи Борисов в търсенето на парламентарно мнозинство, са към ПП/ДБ, ДПС и ИТН (с известна въпросителна). Разговорът с ПП/ДБ би бил много труден. Тук от ГЕРБ могат да потърсят частично взаимодействие, свързано с темите за Шенген и еврозоната и военнотехническата подкрепа за Украйна. Потенциално в този труден разговор място могат да намерят и въпроси като съдебната реформа и промените в регулаторите. Борисов обаче трябва да поеме инициативата по тези въпроси, но дори това да случи, то няма да даде незабавен резултат. Подобен ход би могъл да се развие като процес, което означава, че ще е необходимо и търпение. Не е ясно обаче дали времето би било достатъчно, защото задържането на връчен мандат няма как да е безкрайно.

Дори и да се случи някакъв пробив между ГЕРБ и ПП/ДБ, идва следващата фаза - напасване с ДПС и ИТН (евентуално). Да се очаква, че и тук е възможно благоприятно развитие вече би било прекалено оптимистичен сценарии. Рационалният подход от страна на ГЕРБ би бил свързан точно с ДПС и ИТН. Сериозен въпрос обаче ще е как подобно взаимодействие ще се представи и разкаже на обществото. Основният аргумент може да е, че е необходимо да се спре спадът на избирателната активност, за да бъде стабилизирана държавата в институционален и легитимационен план. В подобна ситуация наистина ГЕРБ ще се нуждае от стабилни аргументи, защото ако ПП/ДБ е в положението на основна опозиция, то критичните нагласи спрямо Борисов и компания ще са силни и последователни.

Що се отнася до ИТН, на тях ще е необходимо да им се осигури възможност да разказват евентуалното правителство на избирателите си като експертно. ИТН говореха, че правителството "Денков - Габриел" трябва да бъде заменено от експертен кабинет. Това може би е дало резултат пред електората, защото хората на Трифонов имат известно покачване на подкрепата, което със сигурност има своето обяснение. ИТН нямат напълно ясна позиция нито по въпросите за Шенген и еврозоната, нито за подкрепата за Украйна. Подходът към тях би могъл да е да им се предложи да работят по определена секторна или определени секторни политики срещу цялостна подкрепа за евентуалното правителство. Така беше предишния път, когато ИТН бяха в правителството, тогава на Кирил Петков. Те се занимаваха с транспорта и след като се появи недоволство, кабинетът се разпадна.

Ако бъде осигурена подкрепата на ИТН по този начин, евентуален кабинет около ГЕРБ би могъл да ориентира политическият дебат към по-консенсусните теми и така да бъдат блокирани очакваните критики от страна на ПП/ДБ. Подобен вариант би осигурил и достатъчно време да се раздвижат въпросите за съдебната реформа и промените в регулаторите (ако има воля при ГЕРБ). Така може да се стигне да момент, в който ПП/ДБ съвсем да загубят основанията си да бъдат опозиция. Въпреки трудната ситуация ГЕРБ имат своя шанс. С поемането на някои рискове и залагайки на политическа експертиза, те могат да го реализират.

Загадката "Величие" (най-вероятно) ще е част от 50-то Народно събрание. Това е ясен знак за задълбочаващата се криза на легитимността. Този знак би следвало да бъде забелязан и разчетен правилно за всички системни формации.