Досега усилията за разоръжаване на Сирия от нейния химически оръжеен капацитет са изненадващо добри. При тези трудни обстоятелства Организацията за забрана на химическите оръжия спази крайния срок (01 Ноември) за спиране на всички обявени производствени мощности и заводи в страната.

Това е относително лесната част. Един компетентен инспектор лесно може да намери машини и оборудване за производство на химическо оръжие и с чук и бормашина може да ги изкара от употреба. Празните артилерийски снаряди, контейнерите и ракетите могат да бъдат извадени от употреба. Един артилерийски снаряд няма да работи по предназначение, ако просто го огънете малко.

Ще бъде много по-трудна дейността със самите химически агенти. След десетилетия на отричане Башар Асад призна, че Сирия има около 1000 тона химически бойни отровни вещества, които както изглежда се съхраняват в насипно състояние. Премахване на такъв голям запас ще изисква креативност.

През 1960 г. американските военни се отърваха от химични агенти, като ги потопиха в океана, но никой няма да подпише такъв опасен за околната среда план днес. След войната в Персийския залив САЩ обезвреди иракски химически боеприпаси на място, наречено Кхамисия, на около 200 мили югоизточно от Багдад. Това може да изложи работниците на опасност и все още е източник на противоречия.

Общоприетите методи за унищожаване са изгаряне или неутрализация, чрез използване на химични реакции за получаване на по-малко токсични отпадъчни продукти. САЩ и Русия са инвестирали милиарди долари за изграждане на специални съоръжения, използващи тези средства в течение на дългогодишните усилия за демилитаризация на огромни арсенали от химически оръжия.

Някои прекурсори в арсенала на Сирия могат да бъдат индустриални химикали, като например изопропилов алкохол, които могат да бъдат препрофилирани, но повечето от 1 000 тона ще трябва да бъдат неутрализирани.

Изграждане на завод в активна военна зона изглежда малко вероятно. Трудно е да си представим подписване на такъв договор, с която и да било компания.

Преместването на химикали за унищожаване на други места е единственият реален отговор. Но къде? Нито в САЩ, нито в Русия е разумно. Законите на САЩ правят вноса и транспортирането на химически бойни отровни вещества проблематични. Дори и тези проблеми да бъдат решени, групи, представляващи жителите близо до местата за демилитаризация, със сигурност ще предявят възражения.

Русия вероятно би могла да приеме химикали, но преговорите за техния превоз ще бъдат трудни. Като се имат предвид количествата и международните ограничения за въздушен превоз на химикали, корабоплаването предлага най-практичните средства за транспорт. Турция обаче може да възрази да се позволи преход през Дарданелите и най-големия си град Истанбул. Дания и Швеция може да не позволят транзит в Балтийско море.

САЩ помоли Норвегия да обмисли възможността да приеме някои от агентите за унищожаване, но правителството отказа, заявявайки, че липсва необходимия капацитет.

Една страна обаче изглежда има готова изградена техника, която може да се използва за тази цел - Албания. В края на 2002 г., след като подписа Конвенцията за химическите оръжия, Албания направи смущаващо разкритие, че има 16 тона химически бойни отровни вещества, скътани в бункер от епохата на комунистическия диктатор Енвер Ходжа. През следващите години правителството на САЩ, чрез своята агенция по отбрана за намаляване на заплахата, инвестира около 45 милиона щатски долара за изграждането на инсталации за изгаряне, която в крайна сметка бе преместена в Албания. До 2007 г. Албания е била обявена за страна, която е свободна от нейните химически оръжия. Това в случаят е много добре.

Транспортиране на сирийския химически арсенал до завода в Албания ще бъде предизвикателство поради правни мерки и съображения за безопасност. Конвенцията за химическите оръжия забранява прехвърлянето на химическо оръжие, въпреки че вероятно ОЗХО може да се откаже от тази разпоредба в полза на по-голямо добро.

САЩ имат опит в безопасното преместване на химични агенти. В Операция Стоманена кутия (Operation Steel Box ) през 1990 г. много по-големи запаси от тези на Сирия бяха преместен от Западна Германия до Атол Джонстън - американски териториален остров в Южния Пасифик - за унищожение. Мисията бе успешна, но това не се случи в зона на военни действия.

Ако запасите могат да бъдат отстранени от Сирия безопасно, все още съществуват пречки с Албания. Тя е бедна страна. Светът ще трябва да й плаща и за изпълнението на тази задача. Сигурността и корупцията са също проблеми. Албания е център на контрабанда и организирана престъпност. Независимо от това, опитът показва, че по принцип химически боеприпаси могат да бъдат унищожени в Албания.

Може да отнеме много години за построяване на съоръжение, за да се изгорят 1000 тона химични агенти. Но датата на окончателното унищожаване не е толкова важна, колкото получаването и достигането на материала в ръцете на международните инспектори и извън зоната на война. Това прави Албания най- малко лошият вариант за приемане на химическите оръжия на Сирия.