В Европа винаги е имало два свята. Западният, където думата "война" всява страх и където след падането на Берлинската стена тя дотолкова е останала извън ума, че понякога парализира мисленето на политическите лидери. И източният, където конфликтът в Украйна се разглежда като средство за освобождаване най-накрая от руската заплаха. Тази надежда премина през всички дискусии на международната конференция "Ленарт Мери", организирана ежегодно в средата на май в Талин, Естония. Това пише в свой материал за френския вестник Le Figaro политическият анализатор и колумнист Изабел Ласер.

Гласът им остана приглушен за дълго време, затрупан от понякога арогантните уверения на страните основателки на Европейския съюз. Но ехото на бившите източни страни, усилено от войната в Украйна, променя идентичността на континента. "Бунтът" се проявява най-напред чрез гнева срещу Франция и Германия, чиято политика се смята за "двусмислена" спрямо Русия на Владимир Путин от 2008 г. Призивите за "деескалация" и бързо връщане на мира в Украйна бяха остро критикувани около кръглите маси в Талин. На подсъдимата скамейка е Берлин, когото съседите на Русия порицават заради първоначалното му нежелание да доставя оръжие на Украйна и съпротивата му срещу налагането на руско газово ембарго. "Балтийските страни отдавна са прогермански настроени. Но днес доверието ни в Германия е нулево. И рискът е то да стане отрицателно", предупреждава Артис Пабрикс, министър на отбраната на Латвия.

Упреците, отправени към Емануел Макрон, са насочени към стратегическия съюз, който той е предложил на Владимир Путин през 2019 г. във Форт Брегансон, без да предупреди партньорите си, неговата убеденост, че не трябва да "унижаваме Русия" и настоятелността му да се обажда по телефона на руския президент. Откакто страхът да види Марин Льо Пен в Елисейския дворец изчезна, критиците на руската политика на Франция се изказват открито. "Емануел Макрон иска да запази лицето на Путин. Но когато детето има мръсно лице, го пращаме да се измие, не казваме, че има хубаво лице! Някои приятели са по-лоши от враговете, дори и да мислят, че действат в най-добрия ни интерес", казва Ханна Шелест, директор на програмите за сигурност в Съвета за външна политика "Украинска призма". Берлин и Париж също са сочени с пръст за това, че наложиха вето на влизането на Украйна в НАТО през 2008 г. И за призивите им за деескалация днес. "Тези, които призовават за прекратяване на огъня или компромис, биха ли го направили с Хитлер? Не. Така че тези страни трябва да променят политиката си", казва Артис Пабрикс.

Тъй като балансът на силите вече не работи толкова сигурно в полза на Русия, войната в Украйна се разглежда от европейските съседи като възможност да се изолира "империалистическа Русия" и да се сложи край на заплахата, отправена от Кремъл към страните от региона. "Владимир Путин трябва да загуби. Няма друга възможност. Ако оцелее, ще намери нови цели, включително извън Украйна, и това ще бъде кошмар за НАТО!" предупреждава Юри Луик, представител на Естония в Атлантическия алианс. Трябва също така, казват участниците в конференцията "Ленарт Мери", да позволим на Владимир Зеленски да отиде до края на войната, която той иска. "Украинската идентичност изкристализира в демокрация, а не в национализъм. Трябва да помогнем на украинците да спечелят. Мирът не може да бъде крайната цел. И никой не трябва да принуждава Владимир Зеленски да се откаже от част от своята територия ", коментира бившият американски дипломат Дан Фрийд в Атлантическия съвет.

В много отношения упреците, отправени към Германия и Франция, са карикатурни. "Хайде! Самият министър на отбраната на САЩ Лойд Остин разговаря с руския си колега Сергей Шойгу миналата седмица и призова за прекратяване на огъня... И никой не го критикува, доколкото знам! Колкото до Германия, тя е голям локомотив, но промените, направени наскоро, са огромни!" припомня Франсоа Хайсбург, специален съветник на Международния институт за стратегически изследвания (IISS). Той продължава: "Събитията дават урок на онези в Париж, които смятаха, че могат да създадат диалог с Путин. Не проработи. Тогава нека не работим срещу себе си!"

Французите с готовност припомнят, че Русия "няма да помръдне" и че има "златна среда" между "партията на мира" и онези, които са готови да се впуснат във война с главата напред. "Моментът може да не е подходящ, вероятно е твърде рано. Но Емануел Макрон мисли дългосрочно. И един ден ще трябва да говорим за политическата организация на целия регион. Един ден също ще трябва да преговаряме", анализира дипломатът Пиер Вимон, понастоящем част от европейския клон на фондацията "Карнеги". Преговаряйте, но само при условията на Украйна, казват източноевропейските страни.

Държавите от Западна Европа, убедени, че сигурността на континента се основава на взаимозависимостта на икономиката и че меката сила превъзхожда военната сила, дълго време се заблуждаваха относно естеството на режима на Владимир Путин. Онези на Изток, от друга страна, които предупреждаваха за руската заплаха от петнадесет години, видяха, че анализите им триумфираха и страховете им се сбъднаха. Сега те искат повече влияние в рамките на Европейския съюз. "Ние, балтийските страни, не се страхуваме от руските танкове, а от слабостта на западноевропейците", обобщава Артис Пабрикс, министър на отбраната на Латвия.

Стратегическата промяна на Финландия и Швеция, които поискаха интеграцията им в НАТО, за да се защитят от руската заплаха, засилва тежестта им. "Честно казано, ние ликуваме", обобщава Юри Луик, представител на Естония в НАТО. Промяната на позициите на тези държави, които досега оставаха неутрални, създава ново стратегическо пространство в Европа, съставено от изтока и севера на континента, чиято тежест и влияние несъмнено ще нараснат в Брюксел. С благословията на американците и британците, много ангажирани да подкрепят Украйна. Ще успеят ли обаче да изместят баланса? "Във всеки случай, докато Западът не докаже, че е в състояние да се промени, той ще има големи проблеми. Защото войната в Украйна беше обявена с убеждението от страна на Путин, че Западът е в упадък", обяснява българският политолог Иван Кръстев. Бъдещето на континента отчасти ще зависи от изхода на войната в Украйна. "Украйна е решаваща глава за дефиницията на свободата и сигурността в Европа", каза Деймън Уилсън, експерт в Националния фонд за демокрация.

За няколко седмици Източна Европа се превърна в силата и сърцето на европейския континент. Ако Германия и Франция, двата европейски лидера на "умерената" позиция, зад която се крият други държави като Италия, Белгия или Гърция, не се отворят повече за вижданията на източноевропейците, те рискуват да бъдат маргинализирани един ден. Това важи за руския въпрос, но също и за този за имиграцията.

Въпросът как да се сложи край на конфликта обаче не може да бъде игнориран. "Трябва също да знаем какъв е нашият интерес: дълъг конфликт или кратък конфликт? Колко дълго можем да издържим тази война?" — пита Пиер Вимон. Синтезът между тези различни визии ще бъде труден за осъществяване. Както добре обобщава Иван Кръстев: "Най-трудното нещо в Украйна свърши. Но най-трудната част в Европа започва сега."

Започва и във Франция, където перспективата на Макрон по темата Русия е достигнала своите предели.