Контролираният от Кремъл "Газпром" обяви на 27 април, че ще спре доставките на газ за Полша и България - най-новата демонстрация на склонността на Русия да въоръжава своя износ на енергия за Европа. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков цинично определи този ход като отговор на "безпрецедентни неприятелски действия", предприети от нациите срещу Руската федерация, пише за The Center for European Policy Analysis (CEPA) д-р Бенджамин Л. Шмит от Харвардския университет, старши сътрудник по демократична устойчивост в CEPA и съосновател на лабораторията за космическа дипломация в Центъра за международни и глобални изследвания на университета Дюк.

Тези "неприятелски действия"? Думите бяха очевиден отказ на Полша и Унгария да приемат съмнителен от правна гледна точка "указ", подписан от Путин на 31 март, изискващ плащанията за газ да се извършват в рубли. Няма значение, че полската държавна газова компания PGNiG излезе с изявление, в което посочи, че схемата на Путин за газ срещу рубли нито е включена в съществуващия й договор с "Газпром", нито дори е имало дължимо плащане по това време. Подробности... детайли.

Докато някои наблюдатели характеризират спирането на газа от "Газпром" като нова фаза на ескалация на Кремъл срещу Запада, докато Русия продължава агресията си в Украйна, този ход не бе шокиращ за никого след небрежно злобните енергийни действия на Москва към Европа през годините.

В крайна сметка — това е само последният ход в дългогодишната газова криза в Европа, предизвикана от Кремъл, която започна в средата на 2021 г. и която позволява на защитниците на "Газпром" — като Песков — да изпълняват неправдоподобна логическа гимнастика, за да обяснят поведението на компанията като "просто реклама". Тези необикновени диригенти на десетилетна симфония на абсурда - включително фигури като бившия германски канцлер Герхард Шрьодер - целят да удавят всичко, което не е в хармония с вариациите на фарсовия рефрен на Кремъл, че "Русия винаги е била надежден доставчик на енергия за Европа".

Едно време решението можеше да доведе до дълбоки последици и за двете страни. Това се случи през 2009 г., когато Кремъл остави голяма част от Европа да замръзне в средата на зимата. Но тези дни отдавна са отминали, защото Полша и България се подготвяха, заедно с помощта на Европейския съюз (ЕС). Путин достатъчно често е използвал енергията като оръжие.

Така че и двете страни "оправиха покрива си", докато грееше слънце (или поне докато нямаше дъжд). Полша и България успяха да отстояват решенията си да отхвърлят схемата на Путин газ срещу рубли и да поддържат подкрепата си за украинския суверенитет поради техните дългосрочни инвестиции в енергийна инфраструктура, след първоначалната инвазия на Русия в Украйна през 2014 г.

Припомнете си, че след незаконната анексия на Крим от Русия и нахлуването в Източна Украйна, Европейският съвет обяви през юни 2014 г., че намаляването на енергийна зависимост ще бъде стратегически приоритет на ЕС. През февруари 2015 г. Европейската комисия формализира това предложение в рамката на политиката на Европейския енергиен съюз. От този момент фокусът върху развитието на "хардуера" (инфраструктура за енергийна диверсификация) и "софтуера" (регламенти за либерализация на пазара) ще бъдат приоритет върху енергийната сигурност, за да се намали зависимостта от руските енергийни ресурси, като същевременно се бори с монополистичните практики на руските държавни предприятия в европейския енергиен сектор (предимно "Газпром").

Atlantic Council: Енергийната сигурност е решаващa за бъдещето на НАТО в Черно море

Atlantic Council: Енергийната сигурност е решаващa за бъдещето на НАТО в Черно море

Атака в Черноморския регион може да има неочаквани политически или военни последици

Полша едва ли се нуждаеше от външно побутване. Всъщност малко след разпадането на Варшавския договор, тя започна дългосрочния си стремеж за намаляване на руската енергийна зависимост. През изминалото десетилетие тази визия - започната през 1992 г. от официални лица, включително Пьотр Наимски, който през последните години е служил като неуморен пълномощник на Полша за стратегическа енергийна инфраструктура, се осъществи чрез разработването на безброй проекти.

Това включва LNG терминала Świnoujście, който започна операция за осъществяване на директен внос в Полша през 2016 г., с капацитет от 5 милиарда кубически метра годишно (bcma) и в момента е в процес на техническо разширяване, за да се повиши до 7,5 bcma до 2023 г. Освен това на 5 май, само седмица след началото на спирането на газа от Москва, бе официално открит дългоочакваният тръбопровод за интерконектор за газ Полша-Литва (GIPL) с капацитет от 2,4 bcma, последван от пристигането на първия LNG товар, доставен за полска употреба през подходящо наименование Терминал за втечнен природен газ Independence floating storage and regasification unit (FSRU) в Клайпеда, Литва. Добавете към това критичния етап, достигнат само ден след прекъсването на Русия от проекта BalticPipe с капацитет 10 bcma, който обяви откриването на участъка от Норвегия до Дания на 28 април и чиято връзка през Балтийско море с Полша ще бъде отворена от октомври. С поглед напред полските енергийни служители продължават да наблюдават отварянето на допълнителен LNG терминал - FSRU в Гданск.

Тази година Полша няма да бъде сама в новата си енергийна инфраструктура. През юли, само два месеца след спирането на газа от Русия и след години на внимателна енергийна дипломация между България и Гърция, газовият интерконектор Гърция-България (IGB) трябва да влезе в експлоатация с капацитет до 5 bcma от Южния газов коридор. Освен това гръцките и българските лидери се срещнаха на церемония на 3 май, която постави началото на отдавна предлагания FSRU LNG терминал в Александруполис, Гърция, с капацитет 5,5 милиарда кубически метра. Очаква се това да стане онлайн през 2023 г. Освен това, след спирането на руския газ, българските служители продължиха да резервират товари за втечнен природен газ в пристанището Ревитуса, Гърция, които да бъдат прехвърлени през гръцката газопреносна система на DESFA.

Полша и България бяха подготвени за неизбежното спиране на газа от Русия, така че какво си мислеше Кремъл?

Накратко, Москва имаше цел да направи предупредителен изстрел към онези страни с по-голяма зависимост от руския газ и които изостават от домашната си диверсификация, за да изплаши (или да предостави извинение за) онези, които желаят да нарушат редиците на санкциите за Украйна и по този начин да подкрепят рублата).

Ярък пример се разигра в Унгария. Докато Полша намали енергийната си зависимост от Русия, правителството на Виктор Орбан активно се стреми да задълбочи енергийните връзки с Русия, като се аргументира, че осигурява изгодни сделки. Това включва подкрепа за втората линия на подкрепяния от Кремъл газопровод "Турски поток", както и подписване на 15-годишен договор за доставка на газ с контролирания от Кремъл "Газпром" в края на миналата година. По същия начин правителството спря ембаргото на ЕС върху вноса на руски петрол. Унгария казва, че действа в личен интерес; критиците казват, че действа в интерес на Путин.

Една по-обнадеждаваща история се разиграва в Германия. За разлика от политиките за енергийна диверсификация, които сега се разпространяват по източния фланг на НАТО, Германия смяташе, че е най-добре да се наслаждава на евтиния газ и години наред се стремеше да увеличи своята зависимост от Русия с вече несъществуващия газопровод "Северен поток 2". Сега, в новата и силно прокламирана ера на Zeitenwende (Повратна точка), възпиране на Кремъл, нещата бавно се променят. На 5 май министърът на икономиката на Зелената партия Роберт Хабек застана на церемония по откриването на първия в Германия терминал за втечнен природен газ във Вилхелмсхафен, като смело прогнозира "добър шанс да се направи това, което обикновено е невъзможно в Германия - да се изгради терминал за втечнен природен газ в рамките на около 10 месеца и свързването му с германското газоснабдяване".

Хабек също така обяви на 12 май, че Кремъл използва енергията като "оръжие" - истинска оценка на енергийните игри на Русия, немислимо за предишните правителства в Берлин. В името на енергийната сигурност на Европа, за да се повиши нейната устойчивост на руския енергиен натиск и за да се осигури постоянна подкрепа за украинския суверенитет, новият енергиен курс на Германия (изваждайки страница от енергийните учебници на страните от източния фланг на НАТО) трябва да успее.

Възможна ли е все още дипломацията между Русия и Запада?

Възможна ли е все още дипломацията между Русия и Запада?

Конструктивни отношения с Русия може и да се появят едва в ерата след Путин