Atlantic Council: Енергийната сигурност е решаващa за бъдещето на НАТО в Черно море

Разположен над европейските и западноазиатските земни маси, Черноморският регион е жизненоважен за сигурността на НАТО. Дългогодишните съперничества превърнаха региона в оспорвано пространство. На фона на рисковете от войната между Русия и Украйна да въвлече НАТО в по-широк конфликт с Москва,е  време Алиансът също да се справи с критично свързано предизвикателство: енергийната сигурност по югоизточния си фланг, пише за Atlantic Council Арнолд С. Дюпюи, преподавател в Академичната група по енергетика на Военноморското следдипломно училище, председател на "Енергийна сигурност в ерата на хибридната война", програма на НАТО за наука и технологии за изследване на въздействието на хибридната война върху енергийната сигурност и сближаването на Алианса.

Подобно на много от континенталните членове на НАТО, крайбрежните държави на Черно море също са зависими от руската енергия и регионът е жизненоважен канал за (предимно тръбопроводен) внос на петрол и газ към Европа. Потенциалните прекъсвания на веригата за доставки на енергия там биха могли фундаментално да нарушат съвместните военни способности и сближаването на Алианса, 

От началото на войната НАТО разположи допълнителни сили в региона, по-специално в Румъния и България, за да осуети руската агресия. Въпреки че тези подкрепления подобриха способностите на Алианса и изпратиха силни съобщения както до приятели, така и до врагове, не е ясно дали енергийните системи на тези приемащи държави могат да поемат още по-голям приток на персонал и оборудване.

Местните мрежи поддържат критична инфраструктура, от която Алиансът зависи за ежедневните операции. Освен това, какво ще стане, ако тези източници на енергия бъдат атакувани? За да се справи с уязвимостта на енергийната сигурност на Черноморския регион, НАТО трябва да подготви координиран отговор на политическо и съвместно военно оперативно ниво. Фокусът на Алианса върху югоизточния му фланг в момента е подходящ момент за търсене на отговори.

САЩ са напълно ангажирани да помогнат на България с газа

Вашингтон доказва, че помага на съюзниците си

Не става дума само за енергийната сигурност на членовете на НАТО по Черно море. Европейските членове на НАТО са системно зависими от руската енергия: приблизително 40 процента от всички въглеводороди, които използват, се внасят от Русия. Разчитането на враждебен източник на енергия има ясни последствия за националната сигурност и военните операции.

Неотдавнашен и ясен пример за енергийна принуда е решението на Русия от 27 април да спре доставките на газ за Полша и България поради неплащане в рубли - изискване по време на войната, предназначено да заобиколи санкциите и да разцепи солидарността на Европейския съюз срещу Кремъл. Все пак руският износ на енергия за останалата част от Европа продължава, генерирайки приходи в подкрепа на агресията на Кремъл в Украйна и другаде. Осигуряването на алтернативни, достъпни енергийни доставки за европейските държави-членки на НАТО е невъзможно без да се вземат предвид уникалните геополитически и географски характеристики на Черноморския регион.

В допълнение към търсенето на неруски изкопаеми горива в чужбина, регионалните държави-членки разширяват вътрешното производство на въглеводороди. Румъния и Турция разработват офшорни черноморски резерви, но са изправени пред тежки условия там. Румъния е особено уязвима от руската принуда и търси западни партньори, за да възстанови своите наземни и офшорни резерви. Например, по-старите кладенци в Румъния се нуждаят от модерни технологии, за да поддържат производството им.

Турция е пример за успешно усилие за енергийна диверсификация; Анкара разшири вътрешното производство на изкопаеми горива в Черно море, но също така агресивно подобрява енергийната си инфраструктура, за да включи увеличаване на производството на ядрена енергия. Други регионални решения трябва да включват нетрадиционен добив, като хидравлично разбиване; ядрена енергия, включително от малки модулни реактори; възобновяеми енергийни източници; и хидроенергия за разумна комбинация от източници.

В същото време регионалните държави трябва да имат желание да разширят енергийната инфраструктура и да подобрят устойчивостта на критичната тръбопроводна мрежа, повечето от които снабдяват както граждански, така и военни клиенти. Например, тръбопроводната система на НАТО, която съществува от началото на Студената война и доставя петролни продукти, трябва да бъде разширена, за да поддържа активи, разгърнати напред.

За позицията на НАТО за сигурност в Черно море, Северноиталианската тръбопроводна система и Турската тръбопроводна система трябва да бъдат модернизирани с повече, заздравени съоръжения за съхранение. И накрая, алтернативни маршрути и видове транспорт, включително по шосе, железопътен транспорт и шлеп, също трябва да бъдат разработени и да преминат доказателство за тестване на концепцията. Трябва да се отбележи, че Инициативата Три морета се оказа важно многонационално място извън НАТО, с което да се разгледат по-широки проблеми на енергийната сигурност на източната част на Европа.

Румъния внимателно следи ситуацията в Черно море и конфликта към Одеса

Румъния е доволна от консолидиране на фланга на НАТО с България, Словакия и Унгария

Военните възможности на НАТО за доставяне и разпространение на оперативна енергия в Черноморския регион са ограничени. Прекъсванията във веригата за доставки, промяната на тактиката, развиващите се структури на силите и оръжейните системи, които изискват енергия, добавят допълнително напрежение към енергийните нужди на Алианса. Войната Русия-Украйна подчерта как НАТО вече не може да поема енергия при поискване в огромно бойно пространство срещу противник с усъвършенствани възможности за предотвратяване на достъп/отказ на зона. Всъщност военната логистика и системите на веригата за доставки на НАТО сега са потенциално предизвикани, както никога досега.

Съвременните военни, които ефективно управляват оперативната енергия, ще имат успех. Това изисква не само по-добро съвместно командване и контрол на течните горива, но производство и разпределение на електроенергия и способност за използване на тези активи в подобрени способности. Съоръжението Aegis Ashore в Девеселу, Румъния, което осигурява критична интегрирана противоракетна отбрана, но също така се нуждае от непрекъснато захранване, е пример за това.

Атака в Черноморския регион може да има неочаквани политически или военни последици и едновременно с това да наруши енергийните потоци на държавите-членки и да отслаби съвместните оперативни способности точно когато Алиансът има най-голяма нужда от тях.

Докато политическите лидери на НАТО трябва да се справят с ограниченията на доставките чрез реалистични енергийни политики, неговите военни лидери също трябва да признаят навреме еволюцията на съвременното бойно пространство поради оперативни енергийни съображения, за да ограничат въздействието върху способностите.

Змийският остров и битката за контрол на Черно море

Ако Русия окупира острова ще разположи системи с голям обсег застрашаващи територии на НАТО