След смъртта на Кадафи под бомбите на френските военновъздушни сили през 2011 г. Либия се превърна в идеалното светилище за трафиканти на хора и джихадисти, коментира за френския ежедневник Le Figaro военният кореспондент Рено Жирар.

Преди десет години в Бенгази започна въстанието срещу Кадафи - "Лидерът", управлявал Либия с железен юмрук от военния му преврат срещу монархията през 1969 г. През март френският президент, нетърпелив да се качи на влака за "Арабската пролет", решава да защитава бунтовниците политически, а след това и военно. Към него се присъединяват британският премиер Камерън и американският президент Обама под прикритието на НАТО. Френските изтребители-бомбардировачи приковават на земята бронираната бригада на Кадафи, настъпваща към Бенгази. В Европа обаче Никола Саркози среща скептицизма на германското и италианското правителство.

Кадафи със сигурност беше жесток диктатор, безмилостен с опонентите си. Но в очите на много европейски дипломати той имаше три важни предимства. Първо, в началото на 2000-те той изостави революционните си наклонности, за да се доближи икономически и стратегически до Запада. Той се беше съгласил да изостави ядрената си програма и да изобличи тъмните сделки на бащата на пакистанската атомна бомба Абдул Кадир Хан. Второ, той беше непримирим с ислямистите и никога не би позволил част от либийската територия да служи като светилище за джихадистите. И накрая, той си сътрудничеше с Европейския съюз в борбата срещу трафикантите на хора.

Триполи попадна без кръвопролития в ръцете на бунтовниците през август 2011 г., а Кадафи беше убит през октомври, след като конвоят му, бягащ от Сирт на юг, беше бомбардиран от френските военновъздушни сили. Националният преходен съвет, чиито лидери бяха приети от Саркози на 9 март 2011 г., успя да организира свободни избори през юли 2012 г. Избран бе Общ национален конгрес (CGN). Но демокрацията може да работи в една държава, само ако нейните политически участници се съгласят да играят играта й. Въоръжените групи, свалили Кадафи, не се интересуват от демокрацията. За тях властта и забогатяването са на върха на оръжието; важно е бъдещето на тяхното племе, а не това на нацията. През юли 2013 г. въоръжените групи поемат контрола над петролните инсталации. В страната се установява анархия.

През декември CGN реши да наложи шериата в страната и едностранно да удължи мандата си. През февруари 2014 г. Халифа Хафтар, бивш генерал на Кадафи, призова за формиране на временно правителство, което да организира нови избори. CGN предотврати опит за преврат. През март 2014 г. премиерът Али Зейдан, неспособен да възстанови реда, избяга от Либия с частен самолет. През май генерал Хафтар започна офанзива срещу салафистите в Бенгази, докато в Триполи бригадите на Мисрата поеха контрола над столицата. Образуват се два блока: единият в Триполитания с уклон към "Мюсюлманско братство", а другият в Киренайка при генерал Хафтар, с изявена класическа националистическа тенденция. Първият се подкрепя от турците и катарците, вторият от емирците, египтяните и руснаците. Страната потъва в гражданска война, превръщайки се в идеално светилище за трафиканти на хора и джихадисти.

През декември 2014 г. президентът на съседен Чад призова НАТО да се намеси отново в Либия, за да поправи създадената от него бъркотия. Напразно. Страната се превръща в чудесен трамплин за африканската нелегална имиграция към Европа.

В замяна на петролни облаги Турция се съгласи да предостави военна помощ на лагера в Триполи в началото на 2020 г. Благодарение на нея силите на Хафтар, обграждащи столицата, бяха изтласкани през юни. Турците вкараха в Либия над 10 000 сирийски джихадисти. Руснаците реагираха, като изпратиха своите изтребители-бомбардировачи и собствени наемници, за да подсилят Хафтар. През октомври беше подписано прекратяване на огъня в Женева между либийските партии. В началото на февруари 2021 г. е назначено преходно правителство, оглавявано от богатия бизнесмен Абдулхамид ад-Дбейба, който вече е играл важна роля при Кадафи. Той отговаря за организирането на изборите, които трябва да се състоят на 24 декември.

Шансовете тези избори да донесат стабилност и върховенство на закона, от които се нуждае Либия, са много малки. Силни са шансовете на Турция и Русия - които може би са сключили тайна сделка - да запазят военните си бази там, за да увеличат контрола си над Източното Средиземноморие. Египет би искал резолюция на Съвета за сигурност на ООН, изискваща напускането на всички чуждестранни войски от Либия. Ще успеят ли французите? Това би било първа стъпка в политическото възстановяване на държава, за чието унищожаване някога, за съжаление, спомогнаха...