Има ли изненадани, че политическият елит отново прецака народните маси. Уместно определение ли е „елит" в случая, ще зачекне някой?

Категорично - в епохата на тотална диктатура на демокрацията, в която различни на цвят Златки, силиконови Мис-незнам-си-какво, фолк певачи със специфични наклонности се превърнаха в еманация на българския елит - „елит" напълно пасва и на душевното и интелектуално ниво на 240-те, на които уж ние сме работодатели.

Миналата седмица, без да изпита малко вина пред онези, които са ги изпратили в сградата на едноименния площад, управляващото малцинство от 98 гербера, подпряно от 8 (не)зависими, абортира плахия опит за раждане на пряката демокрация. Като подмени въпроса за референдума, който наистина засягаше хората и би ги мобилизирал да отидат до урните, с изпълнение в духа на „Мирният атом - за мирни цели!".

Кой, по дяволите, ще се разкарва в дъжда и снега да гласува за или против развитието по принцип на атомната енергетика (на която в Монтанско й викат ядрена). Ама как да се развива, от кого, за колко пари, на коя площадка, с какви срокове... На кого му пука - ще развиваме, щом такава е народната воля! Но друг път.

Това, че волеизявлението на над 500 хиляди български граждани, участвали в подписката за референдум, бе потъпкано от управляващите, едва ли направи впечатление. Или кучето е прегракнало от четиригодишен лай, или керванът на властта има проблеми със слуха - но народният глас все по-трудно се чува. ГЕРБ умело (или по наследствен признак) яхна референдумната идея на социалистите, като не пропусна да я обезсмисли, и сега предстои да видим как ли успешно ще я интерпретира за свои изборни цели.

Единственият наивник на средна възраст май остана президентът Плевнелиев, който все още не е загубил надеждата, че мероприятието ще ни доближи до Швейцария на Балканите: „Имаме първия референдум, той трябва да бъде успешен... Защото ще го подготвим честно към българските граждани..." Както обаче е казал Шекспир: Надеждата може да оставите до входа, вляво от изтривалката.

Дори инициаторът на допитването БСП без логично обяснение остана безмълвна при гласуването на изродения въпрос за допитването. Червените депутати забравиха, че мълчанието - освен в редки случаи, когато е злато - в повечето се приема като предателство. Което не се прощава на избори. Дали изобщо някога резултатите от референдума са ги интересували? Или въпросът бе предизборно да има поводи за дърляне с ГЕРБ.

Казусът „референдум" е удобен и безобиден - не носи риска на останалите, далеч по-парливи за управляващите теми (доходи, сигурност, образование, здравеопазване), по които Непогрешимият магистралостроител пак да им напомня какви са ги свършили по време на тройната коалиция... Но този път хората на Борисов ги финтираха ловко, като, макар и да изхвърлиха АЕЦ „Белене" от плебисцита, не се отказаха съвсем от експлоатацията на „мирния атом". Което вече измеси словесния двубой в сферата на преливането от пусто в празно.

В опустошения мравуняк на дясното пространство - където незнайно защо още използват в имената си послания като „демократи" за нещо си (ДСБ) и „демократични" нещо си (СДС), изобщо не им направи впечатление потъпкването на залегналото в Конституцията право на народа на пряко упражняване на власт. Те се запънаха като шопско магаре на мост - не ви щем централата, не ви щем референдума, ние сме против. Инат, който им носи единствено гласове против на задаващите се парламентарни избори. И окончателно преминаване в паноптикума на политическите трупове.

Нейно превъзходителство посланикът на САЩ Марси Райс подходи към темата с особена деликатност. Дали защото е представител на нежния пол, или защото е у нас на по-малко от месец служба и не е придобила генерал-губернаторските навици на предшественика си Уорлик. „Референдумът е част от демократичния процес. Изглежда, че има кръг от хора, които искат да има такъв. Ние сме просто наблюдатели на решението, което в крайна сметка ще вземат българите." Благодарим на Големия брат отвъд океана за великодушното позволение да вземем съдбата си в свои ръце. И за напомнянето, че той все пак гледа.

И така - стигаме до логичен извод. До обезсмисленото с осакатен въпрос провеждане на референдума ще продължим да бъдем слушатели и зрители на ожесточено безумни дебати. Чиято ама най-последна цел (със съжаление към оптимизма на държавния глава) ще бъде да се разясни на хората ползата от развитието на атомната енергетика: с всички „цифри, параметри, данни, мнения", сложени на масата.

Политиците отново пренебрежително ниско оценяват умствения капацитет и природната интелигентност на народа, който управляват. И най-вече - прага му на търпимост.

Може би най-далновидна в случая се оказа председателят на НС Цачева, която предупреди колегите си да не противопоставят едни граждани на други, пряката демокрация на представителната. Вероятно имà предвид член 1 от основния закон на Републиката, който предполага цялата държавна власт да произтича от народа и да се осъществява непосредствено и чрез органите, предвидени в Конституцията.

Все по-болезнено става усещането, че на този народ, от който уж произтича цялата държавна власт, започва да му писва от безхаберното управление на „органите". И ако очакванията първият референдум в най-новата ни история да бъде провал се оправдаят, не е изключено хората да потърсят друга платформа за упражняване на пряка демокрация, далеч от органите. Орлов мост например.

Защото поколенията, които живяха в държавата на член 1 от онази конституция, приета (с референдум) преди 41 години, в която единствени прозорци към нормалността бяха късите вълни на „вражеските гласове" и родният „самиздат", или бавно си отиват, или най-подир отвикнаха от онзи живот.

А поколенията на Интернет, Facebook, Twitter, Skype са достатъчно просветени и широко скроени, за да се примирят да живеят в страна, мъдро и еднолично управлявана на принципи като „Ръководна сила в обществото и държавата е Българската комунистическа партия..." или „Всичко в името на човека, всичко за благото на човека" (да казваме ли името на човека?).

А съвсем очевидно е, че през последните четири години сме затънали до гуша в подобно дежа-вю.

Само трябва да сменим абревиатурата на „онази" партия с име на южноафриканско цвете, семейство Сенникоцветни, латинско наименование - Gerbera.

А вие - референдум...