20-та годишнина от убийството на бившия израелски премиер Ицхак Рабин е тъжно напомняне за това, че каузата, на която посвети и буквално даде живота си остава и днес нерешена. Последната вълна от насилие, заляла Израел през последните месеци ни кара да се чудим как би постъпил Рабин, ако беше жив и участваше в мирния процес и дали би се справил, би ли могъл и днес да вдъхновява всички с усилията си и вярата си в постигането на мира, пита се Давид Маковски в коментар за Политико.

Въпреки различната обстановка днес, за Рабин много от проблемите на днешен Израел не са били чужди, включително и непрекъснатите нападения от страна на палестинците. Той не си е правил илюзии, че сключването на мирно споразумение ще е лесно. Както и е осъзнавал от политическата си кариера, че военните действия не са решението на проблема. Често е казвал, че иска да увери гражданите, родители на военните, че преди да изпрати децата им на война, е  премислил всички други възможности.

Това е и разликата между него и настоящия премиер Бенямин Нетаняху - Рабин ще каже винаги колко лошо е за Израел запазването на статуквото. Той също така е бил наясно, че споразумението в Осло няма да реши всички проблеми, че няма как да иска "всичко или нищо" (в региона това би значело да получиш нищо накрая). Бездействието обаче също е губеща стратегия. Затова е вярвал, че целта ще бъде постигната стъпка по стъпка.

Рабин никога не е имал ясна идея за "независимата палестинска държава", за разлика от Нетаняху, който поддържа идеята за разделението на две независими държави, а не просто даването на отделна автономия. Покойният премиер дори не е желаел разделянето на Йерусалим, което палестинците поставят като основно искане. Продължаващото обаче съжителство поставя под въпрос разбирането на израелските лидери за Израел като държава на евреите.

Възможно е било обаче възгледите му да се развият и променят във времето, ако не бе загинал. Днес лидерите на партията на Рабин звучат по-песимистично относно идеята израелци и палестинци да живеят и работят заедно и предлага изтеглянето на евреите от Западния бряг, ако мирното споразумение не бъде постигнато.

Не е сигурно, че днес Рабин би постигнал мир. Но би направил достатъчно, за да не позволи именно тази опасност от съжителството с палестинците, която е смятал за пагубна за Израел.