Ето така става, когато милиционерите започнат да отбират от политически PR. Вместо да изпише вежди на герберния кандидат-президент, Министърът-на-Всичко-в-Републиката му извади око. Слава Богу, засега само едното. В опита си деликатно да намекне, че всички са до уши в лайната и сал един Плевнелиев - целият в бяло, Цветанов набърка основния претендент за „Дондуков" 2 в доста неприятен скандал.
Сега почтеният през 2007 стратегически инвеститор ще трябва дълго да се обяснява кой му е искал едни пари, за да му свърши една работа, и какво всъщност се крие зад неговото четиригодишно мълчание.
И защо като честен данъкоплатец не е отърчал начаса до компетентните органи, които да закопчаят т.нар. общински брокери, докато си облизват меда от пръстите...

Че предизборната кампания за президент (да не говорим за кметските такива) няма да мине без изпълнения в стил „Партийната книжка на Софиянски", не бе тайна и за политически най-неизкушената електорална единица. Но пък че първата димка ще бъде хвърлена от шеф на предизборен щаб в градинката на собствения му кандидат - това вече е изненада. Която от своя страна внася особен колорит в скучната досега надпревара. Цветанов успя да осигури присъствието на името Плевнелиев във всеки сутрешен блок, във всяка новинарска емисия, на всяка вестникарска страница. Вярно - само като статист във второразрядна кримка. Но по-добре така, отколкото хич. Защото от великата неделя, когато Б.Б. короняса тържествено кандидатпрезидентската двойка, до сега нито Росен Плевнелиев, нито Маргарита Попова успяха да изартикулират едничко смислено изречение, не дадоха нито един ясен сигнал, че отиват в тази надпревара с политическа платформа, с представа какво мислят да правят, след като пресекат „Дондуков" от 1 към 2, че ще бъдат нещо по-различно от дългата премиерска ръка отвъд булеварда.

Всъщност - за да си останем честни като немски инвеститор пред корупционна сделка - останалите кандидати за високия пост също не си дават труда да говорят за политики и платформи. И опитните в партийните битки, и колоритните фигуранти се ограничават в общи приказки. Всичко изговорено в преддверието на същинската битка показва, че всички - от фаворитите, за които балотажът е сигурен, до олимпийците, за които участието е по-важно от медала - не са особено наясно какво ще им се случи, ако са родени под щастлива избирателна звезда. Нещо повече - какво ще се промени от смяната на караула в Президентството. С какво обикновеният избирател ще разбере, че Първанов си е тръгнал и на стола му е седнал друг.

Самият факт, че в отчаян опит да спасят положението и да внесат цвят и енергия в безликостта на кандидата си в БСП извадиха за вице тежката артилерия на електоралния магнетизъм Стефан Данаилов, е индикация, че политическите послания в кампанията ще бъдат зарязани в името на личната харизма. От „Позитано" 20 показаха среден пръст на ГЕРБ - вие си имате генерал Бойко и Плевнелиев отива в кампанията облян от неговата светлина, ние пък - любимеца на поколения българи майор Деянов и той май е последната надежда за Калфин да се докопа поне до достойния сребърен медал.

Хубаво е, че има на този свят хора като Цветанов. Със своето изхвърляне той - с мъдростта на подложен на лоботомия и електрошок наедно - внесе цвят в иначе безцветната кампания. И гарантира, че поне още седмица целокупното гласоподаващо население няма да успее да забрави кой беше кандидатът на управляващото малцинство за президент. Ако не бе политическият маркетолог от запаса, току-виж до 23 октомври безлично говорещият и многозначително мълчащият дует Плевнелиев - Попова се оплел в паяжината на забвението. С такъв PR - опоненти не ти трябват...