News.bg продължава да отразява задочната полемика между журналиста от Скопие Виктор Канзуров и политолога и колумнист на News.bg Георги Коларов.
Правим го, вярвайки във валидността на постулата "В спора се ражда истината".
Верни на разбирането, че силата е в автентичността, публикуваме текстовете без редакция и с авторските заглавия...
След реакцията на г-н Георги Коларов на моя текст "С каква цел се заблуждава българската общественост", искам да използвам правото на отговор, за да (се опитам) да предоставя на българските читателки и читатели как хора неспособни да навлизат в нюансираността на детайлите могат да унищожат всяка идея за бъдещ разумен диалог на деликатната тема за българо-македонските отношения.
Г-н Коларов отново показва синдромът на концентрация върху себе си, а не върху македонската тема, за която уж пише.
Това си личи от начина, по който започва писанието - как напоследък македонските "новинари" и "историчари" са обърнали внимание на неговите (блестящи вероятно) анализи.
Първата от мнoгoто обиди в неговият текст обаче, колкото е за моя, толкова и още повече е за сметка на редакцията на News.bg.
Коларов казва: "...небезизвестният скопски новинар Виктор Канзуров се изяви отново като „македонски българин, за да може да се появи и в българска медия".
Освен гнусната клевета, неподкрепена с никаква аргументация, че аз лъжовно се изявявам като македонски българин само, за да се поява в българска медия, той клевети и News.bg, че е медия, където можеш да се появиш само, ако си българин (или ако имаш българска позиция по македонският въпрос).
Така г-н Коларов проектира собствената си нетолерантност като характерна черта върху News.bg.
Това става въпреки ясно изразената позиция на редакцията, която написа следното въведение на моя текст "С каква цел се заблуждава българската общественост": "News.bg публикува мнения и тези, с които не можем напълно да се съгласим".
Ето го поредното доказателство, че г-н Георги Коларов не знае внимателно да чете, а още повече да разбира нещата. Ето и поредно доказателство, че има основание да се твърди, че Коларов (се опитва) да заблуждава българската общественост с внушението, че редакцията на News.bg е нетолерантна медия.
Смятам, че редакционният, очевидно доброжелателен, увод в клеветническата публикация на г-н Коларов е пре-абстрактен, за да бъде разбран от Коларов, който може би го вижда като потвърждение на неговите внушения, че аз съм пълзящ македонист и назначен българин в Скопие (от старите сърбомански управници). А, има ли нови не-сърбомански, моля ви се?
Впечатлява ме как г-н Коларов пише за неверните данни от неговата предишна публикация "Добре дошъл Бранко".
Той пише: "Виктор Канзуров ме обвинява в неточности в биографичните данни, които съм изнесъл за Бранко Цървенковски и Любомир Фръчковски. Аз тези данни не съм ги измислил - събирал съм за това информация по време на посещенията ми в Македония".
Уважаеми читателки и читатели, трудно е да се намери човек в Република Македония, който да не знае, че президентът Бранко Цървенковски не е син на бившия югославски политик Кръсте Цървенковски, както беше написал г-н Коларов.
Аз не познавам такъв, но и да има такиви хора, вероятно те изобщо, ама изобщо не се интересуват и не знаят нищо за политиката.
Как тогава Георги Коларов е събирал, и от кого, тази информация по време на посещенията си в Македония?
Така той самият поставя под съмнение способността си да събира информация и/или да определя релевантноста на източниците. Затова беше и моето заглавие "С каква цел се заблуждава българската общественост". С нерелевантни експерти по македонския въпрос, които се позовават на нерелевантни източници, се сервират на българската общественост нерелевантни информации за (етно-националното, политическото...) състояние на нещата в Република Македония, които оставят (дано не трайни) негативни следствия по българо-македонските отношения.
Примерът с Бранко и Кръсте Цървенковски не е толкова важен сам по себе. Важен е като доказателство за способностите за разсъждаване на г-н Георги Коларов.
След като той не може да се хване за нищо, пише следващите високоумни съчинения: "Преди всичко прави впечатление как Виктор Канзуров изписва имената на тримата най-сериозни кандидати за президент на Република Македония: Любомир Бошковски при него е Бошкоски, Любомир Фръчковски - Фръчкоски, а Георги Иванов - Георге Иванов. Тоест, свидетели сме на постепенно отдалечаване от нормата на литературния български език. Такова поведение може да се определи най-точно като „пълзящ македонизъм"!".
Мили Боже! Аз ги пиша така, както са написани на техните документи за самоличност. Процесът на де-българизация на славянското македонско население след Втората световна война обхващаше добавяне на "ски" на фамилните имена на хората. Така например, споменатият в текста на Георги Коларов "Добре дошъл, Бранко!", Иван Стоянов веднъж ми разказа как, когато навършил 18 години и отишъл в милицията да си извади лична карта, питали са го: "Как се казваш?". Той отговорил: "Иван Стоянов". На това един от служебните лица в милицията, му е казал: "Е добре, от днес ти си Йове Стояновски" и до ден днешен така му е името във всички документи.
Такива истории има много в Република Македония. Тенденцията беше в западна Македония да преобладява "ски" или "ска" за дамите, докато в източна Вардарска Македония се запази по-често ползване на "ов" и "ев", съответно "ова"/"ева", с изключения от "правилото".
В определени западни райони на Република Македония липсва и "в" на краят на фамилното име и обликът става "оски"/"оска" или "ески"/"еска". Това по-често става в Прилепско, Охридско, Стружко, Бродско, Дебърско, Кичевско, Гостиварско, Тетовско, отново с изключения от "правилото".
Тъй като "брат Любе" е роден в село Челопек, Тетовско, фамилното име му е Бошкоски, а кандидат-президентът на СДСМ е роден в Скопие, но по произход е от село Галичник, Гостиварско и затова е Фръчкоски.
По-честият вариант в Македония са фамилните имена с "в", затова някога в медиите по инерция двамата кандидат-президенти ги пишат Бошковски и Фръчковски.
Просто смешно е обвинението, че аз имам тенденция към "постепенно отдалечаване от нормата на литературния български език". Това може да го каже само човек, който няма никакви аргументи и се опитва по неинтелигентен начин да скълъпи на всяка цена някакво обвинение.
Ако съм искал "постепенно отдалечаване от нормата на литературния български език", бих променил собственото си фамилно име, а вярвайте ми, нямам намерение таково нещо да направя. За да дойдат фамилните имена в Република Македония на дневен ред, трябва много други работи да се направят.
Освен това и в стара България има хора с фамилни имена на "овски"/"овска" и "евски"/"евска" и те не са по-малко българи от другите им сънародници. Или възрожденецът Кирил Пейчинович от село Теарце, Тетовско, след като е на "ич", по-малко ли е българин от другите българи?! В македонските вестници, фамилните имена на активистите на македонистките организации в Гърция и Албания, се пишат: Парисис, Воскопулос, Темелко, както са в документите им за самоличност с гърцизираният и албанизираният вариант. Това означава ли, че македонистките вестници, иначе пълни с македонистка пропаганда, се отдалечават от македонистката именна система.
Кандидат-президентът на управляващата ВМРО-ДПМНЕ, Георге Иванов на всички рекламни материали е написан - Георге, или според приетата азбука в Република Македония - Ѓорге. Превод от сръбското Джордже на официалната езикова норма в Република Македония, би било Ѓорѓе, а той все пак е Ѓорге.
Грешка ли е, не знам, но в документите е записан като Ѓорге Иванов. Когато български агенции цитират македонски вестници където се споменава кандидат-президента на ВМРО-ДПМНЕ, също пишат - Георге Иванов. И те ли постепено се отдалечават от нормата на литературния български език?
В писанията на г-н Георги Коларов не само че липсва логика и последователност, но липсва и морал и етика.
Коларов пише: "Между другото, моите стари приятели - родените в македонския град Кочани братя Раде и Блаже Велинови, носят различни фамилни имена именно поради политическата конюнктура. По-старият - Раде, е роден в Скопие и са разрешили на родителите му да го оставят Велинов, тъй като в столицата по това време македонизмът вече е господствал тотално и натискът върху оцелелите жители с българско самосъзнание е бил поотслабнал."
Как така в предишното изречение двамата са родени в Кочани, а сега Раде е роден в Скопие?! Иначе, уважаеми читателки и читатели, Блаже е по-старият, а Раде по-младият брат. Коларов отново греши. Но, той не спира с грешките, а продължава: "Покойният Блаже обаче се е родил в Кочани и се е наложило да бъде записан Велиновски, поради опасността от репресии от страна на македонския филиал на всемогъщата югославска специална служба УДБА".
Пусти Коларов, пусти! Когато тресе от ръкава си оценки, проценти и имена, поне веднъж да имаше късмет, случайно да налучкаше. Докато пиша тези редове, проверявам в телефонния указател на GSM-a си. Един след друг са - първо е Благой Блаже Велинов, следван от Раде Велиновски. Значи Блаже е Велинов, а Раде - Велиновски, обратно на това, което пише Коларов.
Следващите думи на Георги Коларов са нещо неописуемо отвратително: "Сега се питам - ако беше жив, (мир на праха му) щяха ли Виктор Канзуров и компания да го прекръстят на Велиноски! Това го пише Георги Коларов за моя близък приятел Блаже Велинов, от чиято физическа смърт не е минала още една година, и на когото се опитвах да вдъхна кураж в последните месеци и седмици от живота му.
Коларов се опитва и изкуствено да ме противопостави на Сдружението на граждани "Радко".
В моето изречение от статията "С каква цел се заблуждава българската общественост?":
"С писане на такива неща като 'възраждане на българщината в Македония и ребългаризация на македонската култура...', непозволено се заема пространството на свободната воля на всеки един човек и се допринася стената между Македония и България все още да стои", не казвам, че спорният цитат е от програмата на "Радко".
Този цитат невнимателният Георги Коларов в текста "Добре дошъл, Бранко!" го приписва на Сдружение "Радко", но таково нещо няма в програмата на Сдружението.
За това уважаеми читателки и читатели, можете да се уверите от уеб-сайта на Сдружение "Радко" - http://www.radkomk.com/. Там няма цел за "възраждане на българщината в Македония и ребългаризация на македонската култура", защото това би било недипломатично и контрапродуктивно.
Близък приятел съм с учредителите, хората от ръководството и повечето от членовете на "Радко", почти всеки ден минавам по няколко часа с някои от тях.
Моята подкрепа е несъмнена за това сдружение на българите, което спечели делото срещу македонската държава в Международния съд в Страсбург, точно заради мекия и дипломатичен подход. С пристъп като този на Георги Коларов, никога Сдружение "Радко" нямаше да спечели делото срещу Република Македония. Ако македонистката пропаганда знаеше какви думи г-н Георги Коларов слага в програмата на "Радко", веднага ще ги използва срещу сдружението и срещу всички македонски българи.
Следва обвинение от г-н Коларов: "...как е възможно едновременно да се представяш за 'македонски български журналист' и да публикуваш в такива печатни органи, като 'Старт' и 'Вечер' например!?", където Коларов е чел "обидни квалификации за България и българите".
Отговорът е много прост. Работил съм в тези издания в единствените им не-българофобични периоди. Приет съм на работа в ежедневника "Вечер" през февруари 2001 година от (тогава нов) главен и отговорен редактор, с когото спират анти-българските публикации.
След политическите промяни есента 2002 идва анти-българин за главен и отговорен редактор, който ползва първата законна възможност и през октомври 2003 година ме изгонва от работа, по свидетелства на мои колеги, само защото съм българин.
Още повече, аз съм повдигнал дело срещу "Вечер" за публикуване на гнусни клевети (нещо от рода на тези на Коларов) срещу мен.
В "Старт" съм работил есента на 2004 година, преди неговото закриване, по покана от моят драг приятел Владко Стаматовски, който тогава вече е на пост отговорен редактор в списанието. Същият македонски българин Владко Стаматовски, споменат в позитивен контекст от г-н Георги Коларов в текста "Добре дошъл, Бранко!".
След влизането на Владко Стаматовски и екипът му в "Старт", спират анти-българските текстове, а седмичникът става предмет на критика в сърбоманските медии заради пробългарски публикации
Следват нови клевети на Коларов: "Крайно време е двамата президенти да сложат край веднъж завинаги на корупцията в уреждането на статуса на македонските граждани в Република България, ако искат да интегрират изцяло двете страни в ЕС и границата между тях да избледнее. Единствените, които ще пострадат от такова развитие на събитията са 'назначените българи' в Скопие и други големи градове на югозападната ни съседка, които ще престанат да прибират комисиони".
След като (без доказателства) Коларов ме обвинява, че съм "назначен българин", ясна е неговата алюзия, че прибирам и комисиони от уреждането на статуса на македонските граждани в Република България. А аз нямам още българско гражданство. Нито имам покровители, нито съм имал посредническа функция в българо-македонските отношения. Български и македонски официални личности никога не са ме питали за съвет, а не пък да става дума за нещо друго. Гнусните инсинуации, г-н Коларов, Вас Ви излагат, а не този, на когото се опитвате да ги залепите.
Оценката на Георги Коларов, че Бранко Цървенковски е "един откровен привърженик на титовизма в неговия съвременен вариант", преди всичко е обида за Йосип Броз Тито. Бранко Цървенковски може би мисли, че е "привърженик на титовизма", но фактически е привърженик на ревизията на титовизма, която се опитваше да направи Слободан Милошевич.
Обвинението в посока на България за атентата върху Киро Глигоров е едно от мнoгoто доказателства за това. В този (ревизионистки и на титовото югославянство) великосръбски антибългарски дух е и политиката на партията на Цървенковски, СДСМ, както и политиката на управляващата ВМРО-ДПМНЕ.
За проведеният вече първи кръг на президентските избори в Македония, не бяха мои (както пише Коларов) оценките, че "'брат Любе' (Бошковски) ще спечели между 4,4% и 10%, докато неизкушеният в политиката кандидат на ВМРО проф.д-р Георги Иванов - между 27% и 35%". Това бяха оценки на агенции, които аз цитирах, за да опровергая думите на г-дин Георги Коларов в текстът, "Добре дошъл, Бранко!", че "...според социологическите анкети Любомир Фръчковски изостава с над 10% от независимия кандидат Любомир Бошковски (по-известен като 'брат Любе'), на когото отреждат цели 37%!".
Такива социологически анкети не съществуват, а вероятно по примера на Гоголевия лъжовен "Ревизор", Хлестаков (който самият вярва на собствените лъжи), си ги е измислил г-н Георги Коларов.
Думите и прогнозите на г-н Коларов се оказаха абсолютно извън реалноста.
Както и предполагах, Любе Бошкоски спечели повече отколкото сочеха (някои от) анкетите, между другото и защото се представи в кампанята като разумен политик. Но Бошкоски не встъпваше, както и никога в неговата политическа кариера, като про-български кандидат, а като македонист. Ако съпротивата на Любе Бошкоски знаеше за (неверната) квалификация на Коларов, че "'брат Любе' никога не е криел, че се чувства българин", веднага щеше да го използва срещу него.
Въпреки убедителното лидерство след първият кръг на президентските избори в Република Македония, проведени на 22 март, според мен, най-слабият от всички седем македонски кандидат-президенти, беше Георге Иванов.
Трябва да отбележа и, че не участвах в пропагандна кампания срещу Любе Бошкоски, мен македонските президентски (и местни) избори много не ме интересуват, не гласувах за никoй и няма да гласувам на вторият кръг на 5 април. За последен път в Македония съм гласувал на парламентарните избори през 1998 година.
Основният проблем в текста на Георги Коларов "Добре дошъл, Бранко", заради който аз реагирах, е тезата, че "37% са пълнолетните македонски граждани с българско национално самосъзнание".
Ако това е точно, тогава в Република Македония ние българите (според самосъзнаие) сме най-голямата етническа общност, имаме най-много депутати, най-много лоби групи в обществото, най-много медии, а партиите пред избирателите имат надпревара коя с повече про-български (а не антибългарски, както е сега) тези да настъпва. Такива доводи с логическо мислене може да произнесе и 10-годишно дете, но не и Георги Коларов.
Аз не смятам, че настоящите не повече от 5% от славяните в Република Македония с българско етническо съзнане, са окончателен процент. Проблемът с повечето граждани на Република Македония е, че историята им се фалшифицира и те имат погрешна представа за етническото самосъзнание на техните герои от миналото.
Трябва време за всеки един объркан македонски гражданин, време, толерантност, разбиране и мек подход, а не несериозни конструкции за "37% пълнолетни македонски граждани с българско национално самосъзнание", които точно отблъскват македонските граждани от възможноста да влязат в диалог с българската страна и да разберат как са се чувствали личностите от миналото, които самата Република Македония, още от създаването й през 1944 година, ги е първозгласила за духовни крепители на нейното съществуване.
Мили гражданки и граждани на България, моля ви да разберете това.
Arhangel
на 18.05.2009 в 13:07:48 #57Кои ,какъвто иска,такъв да се ,чуства само да има любов и мир на земята Това е най важното нещо в света и ,никой няма право да налага собственото си мнение кои какъв щял да се,чусва какъвто иска такъв да бъде само дане пречи и да създава конфликти,всеки имаправо да живее на земята и под слънцето Започнешли да налагаш своето мнение и своето виждане ти вече не си нормално мислещ човек! А прост и малоумен фашист
veso_t
на 17.04.2009 в 11:44:05 #56Виктор Канзуров, що си седнал да се занимваш с тоя... Прочети му биографията и всичко си идва на мястото... Както се казва, в рядко лайно не ръчкай, че много пръска. Очаквам да прочета други неща от теб.
Astro
на 09.04.2009 в 23:47:01 #55В България на никой не му пука дали македонците са българи или не. То и самото поствяне на въпроса е смешно, при положение освен в учебниците по история, в последниите 50 години никой не е говорил или писал за Македония. Продукт на комунизма или не Македония си е отделна държава населена с горди македонци!
Милен
на 04.04.2009 в 15:05:26 #54"vuprosotgovor", без ни най-малко да поставям под съмнение основния акцент на оплакването на цитирания от теб македонец с българско съзнание, си запазвам правото да поставя под въпрос истинската му идентичност на човек оттатък Огражден. Виктор по-добре ще може да оцени, но по-някои "ситни-дребни като камилчета" езикови пропуски в тази ламентация (нарочно няма да ги приведа тук кои са) съдя, че не четем текст, написан от днешен македонец в съвременното, почти общоприето, държавноправно значение на думата. А от "български" българин... Пак казвам, това не снема настойчивата важност на повдигнатите въпроси! Но все пак е добре да знаем кой ги казва тези неща (не питам за името или конкретната личност, разбери ме правилно). Ако дадеш линк, от къде е това (от блога на Петър?) може да се внесе малко повече яснота. Приятен викенд!
BG_Sofia
на 03.04.2009 в 20:03:37 #53Не съм "македонец" не съм и нациналист в духа на тези които сега казват АЗ СЪМ.... Не бих си позволил да обиждам хората, но не разбирам и обидата на тези хора които се наричат македонци, а преди били българи в поробена България..... За това не са виновни Иван, Драган Гоце или Даме..... Велики сили винаги е имало и те са определяли кой кога и къде.... Нима сега не е така????Да припомням ли размахания пръст за знамето на Република Македония, призната от Република България?????? Не Българите размахват пръста.... Тъй като не искам да изпадам в положение на знаещ и искащ да споря с някой???? ще разкажа една проста случка преди няколко години.... На една сватба в София на малдоженците дойдоха доста приятели от Англия..... Една двойка мургав англичанин и хубава - даже красива девойка с дръпнати очи...! Нормален диалог, кой от къде е.... Момчето усмихнато обясни... англичанин! Баща Ииндиец, майка Филипинка.... усмивката грееше на фона на мургав приятел с бели зъби.... Не много тактично, наша жена несвикнала още на демокрацията от световен мащаб, побърза да попита и сама да отговори....?/типично по нашенски/ , към девойката.... а ти майка китайка?.... Момичето побърза да отговори и то малко дръпнато.... Не не, Майка - Хонг Конг, Баща - Хонг Конг..... няма нищо общо с Китай...!!??? Просто и ясно!Даже не натърти, че е родена в Лондон и че е англичанка! А един приятел, бързо се намеси но само на български.!!.... , а бе ясно! Китайски Македонци!.... Та съгласен съм, че времето е размило българското единство... и че много неща са само на книга и пожелания.... Сигурно и много натрупано разочарование има .... Но то трябва да е пример за тези които имат неблагоразумието да всяват омраза! без значение към кого... Нека се пролее кръв, а после се опитвай да накараш хората да се обичат.... .....
vuprosotgovor
на 03.04.2009 в 14:54:59 #52Ето едно болезнено мнение на 'български македонец', което казва абсолютно всичко и за всички: Бевме бугари до 1913 и до 1944. после тоа ни дадовте на кучината. Еве, jас никоj пат немам одречено дека сом македонец од бугарски происход. И во Мкд и во Бг. Петар е во право дека сме бугари за вас jако имате нешто да изкористите. Е па нормално е одветна реакциjа. Коj бугарски политичар после 1990 има направено нешто за нас? Стариот ви претседател Желев ли? Не призна, убаво. Но поентата ми е - дека ви е официалната политика кон Мкд? Еден бугарски факултет во Мкд дали сте направили? Наместо тоа, вистина е дека сакате такси од нас исто као за кинези или неевропски грагани. Една телевизиjа барем да сте отворили у Мкд? Не. Еден политичар од Бугарско да е направил муабет во Европската Униjа да заштити бугарите или поне македонците од бугарски происход во Мкд? Не. Еден претседател бугарски да не е заштитил во спорот со грчинята? Не. Еден бугарин нешто да е признал пред сите туги земи дека во Мкд има бугари или во Мкд лугето са од бугарски происход? Не. Имам шетано низ цела Бугариja. Ми се бендисва ова земjа. Но има видено. Еден обичен бугарски граганин да се интересира от Мкд или од бугарите во Мкд? Не. Секоj ти вели само едно - 'не ме интересира Македониjа. И тоа не е од 1990, а од 1944. И секоj се смее дека имаме проблеми со Грциjа. Наместо да не заштити'...После 1944 ние сме затворена книга за вас. И ова книга сами си я затворивте. Не ние. И се уште не сакате да jа отворите. Уште дали да ве прашам? Ке ве прашам... Колку од вас имат доагано во Мкд? А колку от нив са помогнали на македонец? Нешто со студентска такса, со апликациjа за пасош, со квартира? Нешто бизнис да са почнали во Мкд? Да дадат работа на бугари од Мкд? А трошите пари на одмор во Грчко и Европа. Нешто радио, телевизиjа да сте купили во Мкд? Бугарска? Не. Колку от вашите псведо патриоти се интересират што се случува со нас после вашите глупи политичарски муабети? Колку од вас бева на Каменниот мост во Скопиjе кога биха бугарите од Македониjа? А колку од вас после тоа се интересираха што се случува со битите и затворени луге? Колку од вас имат слушано за ареста на Мирослав Ризински? И какво правите да му помогнете? Колку од вашите пишман патриоти (пизди) бева во Велес за бистата на Тодор Александров со бугарски баjраци? А колку од нив после дадоха некакви пари за казната на Драги Каров? И колку од нив се интересират от положението му сега? Знаете само да доагате по националистички, да користите нешто за избори или политически реjтинг и секоj пат ни давате на кучината. Как да бида бугарин? Как??????????????????????????????????????
Рошко
на 02.04.2009 в 21:25:45 #51Справедливост за Мирослав Ризински! http://www.facebook.com/wall.php?id=58439042686#/group.php?gid=58439042686 Моля , помогнете! Нека се даде гласност за този човек , който е подтискан от режима в Македония , само за това че се чувства българин!
ТеодорДечев
на 02.04.2009 в 16:05:29 #50Рошко написа: Не смятам , че би било логично и правилно от морална гледна точка да оставиш българите зад Вардар на "вълците". Не е хубаво българите да се делят на по-важни и по-маловажни. Какво означава да помогнеш на едните , а да зарежеш другите?! Предполагам , че това е и била причината да се иска или цяла Македония или нищо. Написаното звучи съвсем логично, ако нямаше малка подмяна на тезиса. Не става дума за "българите оттатък Вардар", а за земите от така наречената "спорна зона". Когато се говори за дележа на Македония на "спорна" и "безспорна зона" през 1912 г., българското правителство е заклеймявано, че е признало за спорни земи, в които няма никакви сърби. Последното е вярно, но се изпуска "незначителният нюанс", че в преобладаващата част от "спорната зона", ... албанците са убедително мнозинство. Разбира се, максималистичният подход, на който стават жертва почти всички българи - от орача до министъра през 1913 г., иска обединяване на всички земи, където има НЯКАКВИ българи, а не обединяване на земите, където българите доминират. Повече няма да пиша, защото подготвям обещания голям текст за неизбежността на Балканската война, за опита на министър председателя Иван Евстратиев Гешов да прекара България между Сцила и Харибда - тоест между максимализма на българското общество и да си го кажем съвсем честно - на ВМРО от една страна и алчността и ненаситността на съседите ни. милен е запознат с доста обстоятелства около подготовката на този текст. Мисля да го нарека "Самотата на един министър - председател". Надявам се да съм готов сравнително скоро.
паметен
на 02.04.2009 в 08:14:34 #49Райлайт: "Колкото испанците са римляни, толкова и българите са славяни." Точно толкова! Но това не пречи на регион от континент и половина да бъде наричан Латинска Америка. Колкото и да са различни славянските народи, щат или не щат са общност, в някаква форма. Успехът на македонисткият експеримент можа да се осъщществи само от сърбите. Ако Вардарска македония беше окупирана от неславянса нация, (унгарци, албанци.,..) никога сред местните нямаше да се получи чуватвото за етническа "еквидистанция", каквато през 40 те години останалите във Вардарска Македония действително почувстваха спрямо българите и сърбите
Милен
на 01.04.2009 в 22:01:03 #48Съжалявам, че старият правопис се оказа костелив орех за тукашния кирилизатор. На посочения линк всичко се чете точно.
Милен
на 01.04.2009 в 21:59:52 #47Един откъс от почти непознат текст на Симеон Радев по повод на писаното по-назад (най-добре се чете с Firefox и Opera) Най-долу давам линк, където може да се прочете повече за този текст: "...Ще се задоволя да изкажа тукъ накратко нѣкои мисли, които, надѣвамъ се, при другъ случай ще мога да развия по-надълго. I. Съвременниятъ национализъмъ, въ цѣлостьта на своитѣ черти и въ своята сѫщина, се роди у насъ вече съ Паисий, когато у другитѣ народи на Европа, даже най-голѣмитѣ, то е едно послешно явление. II. Докато други народи, много по-просвѣтени и съ непрекѫснато минало на независимость, не сѫ смѣтали за свое отечество друго освенъ територията, надъ която сѫ царували тѣхнитѣ владетели, у българскиятъ народъ е имало понятие и чувство за предѣлитѣ на неговата родна земя. Паисий пише кѫде живѣятъ българитѣ. Преди него, още въ първата половина на XVII вѣкъ, българитѣ, католически владици, показваха сѫщитѣ граници на България. III. У нашия народъ привързаностьта къмъ българскитѣ земи въ тѣхната цѣлость и стремежътъ за тѣхното обединение сѫ се появили много по-рано и сѫ били всѣкога много по-живи, нежели у други народи. Тая разлика особено проличава при едно сравнение съ нашитѣ съседи. Гърцитѣ сѫ мечтали да възстановятъ византийската империя, сърбитѣ — да се увеличатъ чрезъ грабежъ. Нито еднитѣ, — нито другитѣ сѫ се поставяли на почвата на народностьта и на нейното единство. IV. У българския народъ жизнениятъ просторъ съвпада съ племенното наследство. Безсмъртнитѣ думи на Любенъ Каравелова: „Своето не даваме и чуждото не щемъ" сѫ девизътъ на българското възраждане. Тѣ съставяватъ и неговото благородство предъ историята. V. Въ време на възраждането интелигенцията и рѫководящата класа сѫ вървѣли заедно, въ неразлѫчна взаимность. Тамъ бѣ тайната на неговитѣ чудни успѣхи. Такава взаимность е сѫществувала въ българската история само въ една друга епоха, епохата на Бориса и Симеона. VI. Презъ време на църковния въпросъ имаше между водителитѣ по-боязливи, които се съмняваха, че българскиятъ народъ ще може да издържи до край борбата и бѣха готови да пожертвуватъ нѣкои отъ епархиитѣ на Тракия и Македония, за да се постигне разбирателството съ гръцката патриаршия; други, по-смѣли, отхвърляха непреклонно всѣка отстѫпка отъ народната цѣлость. Историята показва, че тѣ бѣха правитѣ, защото се оправда вѣрата имъ въ силата на българския духъ да мине презъ всѣко изпитание. VII. Смѣлостьта у тѣхъ не изключваше разума и мѫдростьта, а се съчетаваше съ тѣхъ. Стремейки се къмъ крайното разрешение на въпроситѣ, тѣ умѣеха да ги поставятъ единъ следъ другъ, всѣки въ своя моментъ. Това ние едно време нарекохме духътъ на постепенность въ българското възраждане. VIII. Пламъкътъ на българския народенъ духъ никога не се е издигалъ тъй високо както въ време на възраждането. Но тоя пламъкъ щѣше да отиде напусто, ако да нѣмаше водителство, йерархия и дисциплина. IX. Въ възраждането има будители, има и водители. И еднитѣ и другитѣ бѣха личности изключителни. Защо такива хора понѣкога се раждатъ, но нѣкога не? Това остава у всички народи една загадка. Може да се каже само, че голѣми водители се явяватъ при силенъ националенъ подемъ. X. Възраждането е епохата на най-голѣмото национално самочувство у българитѣ. Българскиятъ народъ бѣше поробенъ и духовно и политически, но представлението, което българинътъ имаше за българщината, бѣше гордо, възторжено и пълно съ самоувѣреность. Думата „Българийка" употрѣбявава по-късно, щѣше да се види на българитѣ отъ онуй време като кощунство. XI. Никой народъ не е жадувалъ за просвѣщение така както българитѣ презъ вреже на възраждането. Трѣбва да се отбележи сѫщо, че никога българскиятъ народъ не е ималъ толкова видни хора съ класическо образование, както въ тая епоха. Почти всички будители и водители бѣха хуманисти. Високитѣ гръцки училища бѣха тогава истински огнища на елинска култура; младитѣ българи изнесоха отъ тамъ съкровищата на античната мисъль. Тя имъ даде тази благородна дисциплика на ума, която така силно поразява въ тѣхнитѣ писания. XII. Турското завладяване тури край на пагуб¬ното византийско влияние у насъ. Презъ високитѣ гръцки училища отъ началото на XIX в. дойде въ България лъхъ отъ класическата древность, тъкмо противоположна на византийския духъ. Върху здравитѣ основи, които остави възраждането, се упражни сетне разрушителното действие на руската радикална мисъль. Руското нихилистическо влияние се оказа толкова пакостно за нова България, колкото византийското за България отъ срѣднитѣ вѣкове. 14 септемврий 1942 г. С. Радевъ" http://www.de-zorata.de/forum/index.php/topic,6.msg69.html#msg69
raylight
на 01.04.2009 в 21:59:07 #46използването на термина славяни е исторически некоректно и цели да размие представата за произхода на населението на македониш и Гърция. Славянският субстрат нито генетически, нито културно е най - значителният в българския народ, единствено езикът е славянизиран ИЗКУСТВЕНО при покръстването и с реформите от 19-и век (тогава е русифициран). Колкото испанците са римляни, толкова и българите са славяни. НЕЩО ПОВЕЧЕ - от 9-и век не съществуват повече славяни - има руси, поляци, сърби, чехи и т.н. НЯМА СЛАВЯНОГЛАСНИ ЕЛИНИ - има БЪЛГАРО-гласни елини, няма славянско мнозинство ж Македония, има помакедончено българско мнозинство. избийте си славяните от главите и ги върнете към варварското време - 7-9-и век, на което принадлежат
atanas1234
на 01.04.2009 в 01:23:24 #45Виктор мога само да те поздравя за това че така умело работиш с факти и отговаряш разумно на нападките от страна на Коларов. Викторе ти си истински българин, искам да те поздравя за духа който имаш. Винаги ще се намерят такива за който си неудобен, но пони че ще има и такива който ще оценят това което правиш...... А г-н Коларов няма да го коментираме той сам си направи коментара със статиите които публикува.....
Рошко
на 01.04.2009 в 01:20:55 #44Не смятам , че би било логично и правилно от морална гледна точка да оставиш българите зад Вардар на "вълците". Не е хубаво българите да се делят на по-важни и по-маловажни. Какво означава да помогнеш на едните , а да зарежеш другите?! Предполагам , че това е и била причината да се иска или цяла Македония или нищо. Разбира се , ако тогава я бяхме получили , днес щяхме да имаме и гръцко и албанско малцинство , при положение , че ние не можем да интегрираме и сегашните , вероятно това би тежало още повече на раменете ни. Точно след Освобождението Вазов не крие разочарованието си от Русия , която не само , че не помага за събирането на българите в една държава , но работи срещу това. След като обичащия русите Вазов го твърди , би трябвало да му вярваме.
ТеодорДечев
на 01.04.2009 в 00:58:16 #43В много голяма степан съм съгласен с написаното от Паметен в последния му постинг. С Милен сме имали възможността да дискутираме този въпрос не веднъж, така че и той знае, че гледището ми е доста сходно. Същото съм заявил и в предишния си текст за човъркането на македонските рани: http://news.ibox.bg/news/id_1024856021 Надявам се да успеем да направим смислена дискусия по този въпрос. Аз лично ще се включа в най-близко бъдеще с поредния "текст от чекмеджето", на който очевидно също му е дошло времето. Поздрави на всички !
паметен
на 31.03.2009 в 18:53:22 #42Милен, Има огромна разлика межди ситуацията в края на 19 век, когато " с турските власти (които не са представлявали заплаха за народностно отродяване на българите, за разлика от гнърци и сърби)" е можело да се преговаря и ситуацията след 1908 г. Османската империя е в своя край, но младотурците желаят да установят турска национална държава на нейното нясто ако в османската империя е можело да си какъвто си пожелаеш, в национална Турция естествено е важи принципът на "национализмът: Турчин е който е турски гражданин" т.е. нетурци нямат място. До 1908 ВМОРО се бори за "автономия" на Македония и Одринско - каквато има и България. Т.е. за де факто суверенитет "в рамките ха ха на Османската империя" След 1908 г. това е неприложимо. България трябва да побърза да обяви независимост. И да прогони турците от сърцето на Балканите (все пак да не забравяме, че в Европейска Турциая броят на християбните е равен на броя на мюсюлманите. След над 500 години османска доминация става така, че още 15 г. ще са фатални! Не е трудно да си представим какво би станало ако при идването на Ататюрк на власт родната му Македония беше още турска. Справка Одринско, Егейското крайбрежие на днешна Турция, Турска Армения! Балканската война е огромен хазарт за България, но успешен! И тъжния факт е, че само със силите на България и Гърция победа можеше и да няма. Трябваше да се въвлече и Сърбия. Трагичното не е съгласието за дележ на Македония . Трагичното е неразбирането, че за сръбската намеса ще трябва да се плати кървава цена. След Балканската война България мижеше да получи това което и трябваше. Не това което бе нейно, не това, което заслужаваше, ТОВА КОЕТО ИЙ ТРЯБВАшЕ - Одринско, Широк излаз на Егея, половината от Географска Македония. Предците ми са от (центъра на) Скопие. Но трезвият разум е повелявал задвардарска Македония да бъде жертвана! 10 г. преди това Кръсте Мисирков се плаши точно от това. В "За македонските работи" проповядва създаването на нова македонска нация, защото се страхува, че (водени от здравия разум) България ще подели Македония. България отказа да изостави задвардарска Македония, влезе в ужасни войни, изгуби Беломорието и на края защо? За да се появят такива като АлександАр
Милен
на 31.03.2009 в 17:56:01 #41Уважаеми "паметен", по въпроса за Балканската (осоебно първата) война и нейната роля мисля, че се разминаваме сериозно. Понеже не съм професионален познавач на темата в нейната историческа дълбочина, разчитам на мненията на специалисти за да си съставям своето и евентуално да го доразвивам. Преди известно време открих книгата, а и самото име на един много интересен, вече покоен, човек. Енчо Матеев. Тук, в онлайн разговора с проф. Пламен Цветков обясних мало по-подробно за кого става дума: http://www.de-zorata.de/forum/index.php/topic,899.msg22725.html#msg22725 Разбира се не само Матеев, но той много обосновано и убедително, показва, че съгласието на тогавашните наши политици да се договарят за съвместни действия и за "освобождаване" на Македония е фатална грешка и обречено от самот о начало на трагичен неуспех начинание. То е в пълно противоречие с държавническата позиция на Стамболова, с неговата идея за укрепване първо на българското съзнание, на икономическата основа и културното просвещение на македонските българи, с неговите усилия да се работи лоялно с турските власти (които не са представлявали заплаха за народностно отродяване на българите, за разлика от гнърци и сърби) до момента, в който е щяло да бъде невъзможно повече да се отлага решителното действие срещу Турция. Но в съвсем друга народностна и общо европейска обстановка. В този смисъл убийството на Стамболова и постепенния отказ от неговата линия (вклч. появата на идеята за автономия и за революционна въоръжена борба - предварително обречена и носещ свидни кръвопролитни жертви) е фатален и съдбоносен прелом с нашата история. Та пак да се върнем на Балканската война. Има един отказ на Стамболов на предложенията на Трикупис за съюзяване срещу Турция, който показва в аргументацията си още в началото на 90-те години прозорливост и държавническо мислене, от които 20 години по-късно са се оказали лишени нашите политици, за умопомрачения дядо на днешния самоотрекъл се мошеник, да не говорим... Прпоръчвам впрочем на всеки интересуващ се най-настоятелно гореспоменатата книжка. А ако някой знае нещо повече да разкаже за този необикновено талантлив наш скромен сънародник ще е лобре дошло!
velikiat
на 31.03.2009 в 10:38:46 #40мене ми хареса участието на александър, вервам вероятно да е мнение мнозинство в македония, и ако верно съм усетил мислите му, след края на александровата империя са поробени от българите, главен враг сме и злобата към нас основа е на идентитета, насмешавам се да кажа, че омразата им е надпрагов стимул и реакциите ултрапарадокс, и в реалноста можеш за помогнеш на който иска, кой не ще, сам пътува дълъг път към себе си намиране
iakimov
на 31.03.2009 в 09:27:42 #39паметен, Моля ви, не се занимавайте с прекия потомък на Александър Велики. Нека си живее в измисления си свят докато един ден той или децата му не се събудят албански граждани, освен ако не са се уредил някак си с гражданство от така омразната му България. Сигурен съм, че Александър си няма и ни най-малка представа за това как са се формирали европейските нации през вековете,да не говорим, че най вероятно не прави разлика между Клозе и Кант или между Шопенхауер и Швайнщайгер. Да се спори с него е все едно да се спори с радио. Има смисъл от смислени спорове като този между вас и Милен... Напълно съм съгласен, че исторически погледнато сърбите са били най-големия враг на България през 20ти век. Но те платииха, все още плащат и ще плащат и в бъдеще за агресивната си политика през миналото столетие. Великосръбския и Югославски шовинизъм ще останат в историята, и само остатъчни продукти като Александър ще ни напомнят за тях. Колкото до отношението на българите към Сърбия, само хора невежи и незапознати с историята могат се възхищават на сърбите. Също така смятам, че позициите на държавата България по време на кризите в Югославия -- като се започне от светкавичното признаване на Македония до подкрепата на НАТО и САЩ през 1999 -- са едни от малкото далновидни ходове на българските политици, спомогнали на страната да стане член на НАТО и ЕС, въпреки недостатъчната степен на готовност. Какво ще стане в бъдеще е трудно да се каже. Иска ми се България и Македония да имат сходно добро европейско бъдеще, подплатено с взаимно уважение и сутрудничество, но за съжаление заради кресливите "потомци" на Александър Велики и пишман "анализатори" тип Коларов това бъдеще изглежда далечно и трудно достижимо
паметен
на 31.03.2009 в 07:28:42 #38Александре, Ако се интересувате от македонска археология прочетете Микулчич. Археологиятя е въпрос на факти, не на спекулации. (цитатът е от Индиана Джонс:-) Но това изобщо не е най-важното. Нациите не са нещо веднаж и завинаги! така че да се говори за 'истински" произход е пълна глупост. Какви са Французите? Името им идва от едно германско племе, езикът им произхожда от латинския, но ако ги питаш ще кажат: "нашите предци Галите". Митовете имат значение. по време на френската революция много са лансирали мита че революцията освобождава франките от галите. Но реалността еч ле французите не са нито гали, нито франки. Те са французи - потомци на народа създаден през сердните векове! Части от този народ по-късно станали Валонци, Щвейцарци (в женева), квебекоаз и т.н. Българскиа народ се образува на балканите в рамките на средновековната българска държава. Възприето е името на дошлите от Азия българи, езикът на славяните, който под влиянието на българоите еволюира до неузнаваемост - отпадат падежите, прибавя се членуване, преизказ (бил съм се бил напил) все неща които виждаме навсякъде където има смасено население - франция, Англия и .т.н. Генетичното състояние на този народ е мешано. Има руси, по-тъмни и.т.н. Този народ оцелява като един народ повече от хиляда години. След това, в рамките на един век част от него еволюира в македонски народ. Нищо ново под слънцето Има обаче няколко проблема; Поне половината от от потомците на на македонските българи от 19 век се оказват в България. Те запазват българския си идентитет и то като оригинален, не "отроден" За нас нашите македонски корени са част от нашето българско самосъзнание. Това няма да се промени. Германия доказа, че може да се развива и благоденства и без Кьонигсберг или Данциг. Но Германия не може без родените в тях Кант и шопенхауер. Бългрария може и без Скопие или Охрид. Но България не може без Св, Климент, Св, Наум, цар Самоил, Пейчинович и Кърчовсли ( и техния простейши язик болгарский) Миладиновци и.т.н. Македонският народ няма да изчезне. Но Оруелските практики - зсички тези личности да се представят като НЕбългари е еобрчена. Така, че българите и македонците ще трябва да намерим модус вивенди. Това е особено важно за македонците, защото, Сърбия никога повече няма да е фактор в македония! До сините лъвове: Вскичко което казвате е вярно. Но нека само си представим балканите без единствения случай на сътрудничество със Сърбия - Балканската война.