Евентуалното застрояване на Кара дере безспорно показа, че обществото ни от една страна няма доверие на институциите при прилагането на законовата и нормативна уредба, а от друга, че е силно разделено по отношение на „зелените идеи" и тези, които ги представляват.
В момента най-общо казано можем да очертаем три „зелени" идеологии:

1. Крайна позиция, стъпваща върху философията за пълна забрана на строителство в райони попадащи в НАТУРА 2000, която сама по себе си е чиста като замисъл. Някои обаче от организациите, които я изповядват, действат избирателно и не се борят тя да се прилага навсякъде. Настояват за пълна забрана в двукилометровата плажна ивица. В същото време има бизнес проекти, които се реализират или предстоят на територията на Рила и Пирин например. Благодарение на неясните критерии, по които се определя кой е враг на природата и кой не, се появи и словосъчетанието "зелен рекет".

2. Пълният антипод на „зелените ултраси" са радетелите на либералната визия за развитие на местностите със специален статут. Те подкрепят всякакви проекти, които биха довели до финансова изгода за държавата и местното население, дори това да бъде за сметка на природата. За тях ползите от флората и фауната трябва изцяло да се подчинят на интереса на човека днес.

3. Търсещите баланса между опазването на околната среда и развитието на икономиката. Този подход има силна подкрепа в Европа и Латинска Америка, където държави, полагат големи усилия да изградят в политиките си синхрон между икономическия растеж и опазването на околната среда.

Визията за устойчиво развитие обаче не е химера, а резултат от грешките и натрупания опит на модерните държави, към които България се стреми. У нас все още твърде малко се говори по този въпрос. Обществото се лъкатуши от едната крайност към другата по ред причини - бедност, корупция, незнание.

В същото време организации претендиращи, че са хардлайнери, буквално са узурпирали всякакво говорене за екология и отказват всякакви форми на диалог и обществена дискусия. Същите са си запазили правото да определят кое е "зелена" кауза и кое не - долу ръцете от Странжа, но добре дошли в "Дестинация Рила". Това оставя неприятното чувство за двойни стандарти дори и тук.

Казусът „Кара дере" доказа, че няма яснота какво мислят мнозинството от хората по въпроса. Последните протести за „Кара дере" бяха подкрепени от унизително малко хора, в някои случаи те наброяваха пет човека. По форумите отпорът срещу подобни проекти е голям, но политизирането и крайните безапелационни искания отблъснаха гражданите.

До сега всякакви опити за тестване на общественото мнение показват очевидно разделение. Фактът, че протестите не намериха широка обществена подкрепа, ни кара да си зададем въпроса какво всъщност мислят младите хора за опазването на природата? Каква е картината при дисекция на нагласите на различните прослойки на обществото.

Отговорите биха подпомогнали и избора кой път да следва страната ни в своето развитие - тотална забрана, пълно застрояване или, може би доказано най-трудно осъществимия, балансиран подход. В зависимост от това какъв избор би направило обществото, би се определил и какъв тип туризъм бихме развивали.

По-стриктната политика ще доведе до по-динамично развитие на алтернативните форми на туризъм*, който всяка година регистрира ръст, но е все още не е достигнал 10% от общия дял в туристическия сектор. За 2009г. приходите от него са били около 15 млн. евро.

Ако приемем, че мнозинството иска по-свободен режим на застрояване, това неминуемо ще даде сериозен тласък на евтините курорти. Бедният турист и не до там заможнитя горд собственик на имот на морето например, едва ли могат да имат претенции за това на коя линия са и каква е гледката от балконите им. Богатите пък едва ли искат да се събуждат в Ж.К.?! И тук е уместно да си зададем въпроса всъщност какво предлага страната ни на тази целева група?

Като оставим настрана добрата инфраструктура, известните дестинации в Европа развиват паралелно различните форми на туризъм, без една да бъде за сметка на друга, нито за сметка на природата. Те задоволяват нуждите еднакво добре както на тези, които могат да отделят 600-1000 евро за почивка, така и на тези готови да платят 10 пъти повече.

За някои дилемата "Кара дере" е от второстепенно значение предвид другите неотложни проблеми. Само че Кара дере не е отделен случай в страна, една трета от която е в НАТУРА 2000, а туризмът е един от основите източници за приходи. За 2013г. този отрасъл е генерирал над 3 млрд. евро., което е 13,6% от брутния ни вътрешен продукт при средни 9% за останалите европейски страни.

И накрая ролята на държавата - до сега тя се характеризира с изработването на стратегии с добри намерения, липса на визия за развитие на курортите, което доведе красноречиви резултати и вяли рекламни кампании, които така и не показаха най-доброто от България.

*Алтернативен туризъм - селски, екологичен, планински, приключенски (преходи с колело, на кон, със ски и снегоходки, спускане с лодки, гмуркане, проникване в неосветени пещери, преминаване на алпийски маршрути с водач), тематичен - свързан с културно-историческото наследство, туризъм свързан с езотеричното, религията, виното, традиционната кухня, етнографията и традиционната музика и занаяти. (чл. 31 от Устава на БААТ)