Международният валутен фонд (МВФ) бе принуден да коригира допуснатите грешки в априлския си доклад за глобалната финансова стабилност.

Засегнати бяха 38 държави, вкл. и България с публикуваните раздути приблизителни оценки за нивото на външния дълг и необходимостта от рефинансиране през тази година, т. е. да се теглят нови държавни заеми.

Гафът, допуснат от фонда, не е толкова безобиден, както се опитват да го представят някои анализатори. Каквито опити направиха по-крайните защитници на световния финансов полицай, като напомниха, че анализаторите на UniCredit и на Erste bank почти до края на 2008 г. вещаеха невиждани показатели за икономическия ръст на българската икономика.

Навярно и защитниците, и критиците на фонда имат своето право на позициите си. Но няма икономист, който да не знае, че между прогнозни и окончателни статистически данни винаги има разлика, ако разбира се не е предубеден и не виждат във всяка прогноза конспирация.

Ситуацията с МВФ обаче е доста по-различна. Все пак фондът е институция, с която се съобразят всички, особено инвеститорите. А в момента в условия на финансова и икономическа криза на МВФ се възлагат още по-големи надежди.

След корекциите съотношението между рефинансирането на външния дълг и валутните резерви на нашата страна спада от 188% на 132%. Най-фрапираща е разликата за Чехия - от 236% на 89%. Първите числа определено отблъскват инвеститорите, докато вторите имат най-малкото позитивно послание.

Точно заради това, когато удариш - волно или нарочно, развиващи се пазари, особено в условията на финансова криза, е съвсем нормално да се интересуваш каква е причината. И да съзираш дори нарочна спекулация в подобен акт.

Каквото съмнение може би не случайно изразиха и Financial Times, и агенция Bloomberg. Затова политизиране на случая и оправдания от рода на „човешко е да се греши", звучат най-малкото несериозно.

Вярно е, че МВФ се слави преди всичко с песимистичните си прогнози, което е нормално, защото иначе как ще защитава собствените си интереси да отпуска повече заеми.

Лошото е, че в икономиката битува и друго мнение, че прогнозите се сбъдват, ако много хора повярват в тях. Особено онези, от които зависи разработването на корпоративни и държавни бюджети, определяне на възнаграждения и бонуси.

Затова е редно МВФ да поднесе извиненията си и в бъдеще да публикува имената на авторите на анализите си, както правят авторитетните аналитични група и агенции.

Защото при грешка може да се провери дали авторът не е свързан с една или друга групировка или е само плод на „човешко недоглеждане". А за да не се съмняваме повече, че МВФ няма да продължава да защитава интересите само на развитите пазари, нека съобщи имената на авторите на априлския анализ.

В противен случай всички обещания за промяна в институцията, изразени от новия генерален директор Доминик Строс-Кан, ще бъдат изпразнени от съдържание.