Призракът на десетки временни анкетни комисии дълго ще витае в сградата, където би трябвало да се коват закони дори и след кончината на 42-ото НС. С бурни скандали народните избраници от управляващия триумвират - по инициатива на Атака - се напънаха и родиха поредната. Дали е необходима - спорно е. Дали ще проработи - съмнително е. Но че ще остане в историята с най-дългото заглавие - това е неоспорим факт. Наименованието на новосформирания орган е по-пространно дори от мотивите за създаването му.

Та така още от самото начало и в парламентарните кулоари, и в медийното пространство комисията придоби популярност като комисията „Плевнелиев". Логично би било да бъде именувана „Плевнелиев - Шишковиц". Многостранната прилика с пакта „Рибентроп - Молотов" може би смущава кръстниците на парламентарния орган и журналистите да турят и името на втория участник във виенската завера до това на българския държавен глава.

От дебатите в Народното събрание, които тръгнаха по-тегаво и мъчително дори от редовно пленарно заседание, поради пълно нежелание на цялата зала да дискутира - с изключение на вносителите - откровено проличаха няколко не особено приятни факта от политическия живот в тази страна.

На първо място: президентът на Република България е безотговорен по Конституция, вж. член 103 (1). Този му специален статут бе артикулиран и от Цецка Цачева: „Кой може да държи сметка на държавния глава, който е надпартиен, обединител на народа? Кой определи, че тези контакти са нерегламентирани?" Абсолютно вярно и конституционно издържàно изказване. С малка поправка - президентът и неговото вице не носят отговорност „за действия, извършени при изпълнение на своите функции". Ха да каже сега бившата председателка на парламента где е записано, че във функциите на държавния глава влизат неформални, почти нелегални срещи из виенските кафе-шантани с шефове на чужди компании с определени съмнително почтени интереси в собствената му страна.

И то с бос на компания, заради чиято дейност през февруари миналата година България бе подпалена - за огромно съжаление и буквално - от масови граждански протести. Протести, зад които уж Плевнелиев застана. За какво може да си бъбрят на виенско кафе и щрудел господинът Штефан и държавната глава Плевнелиев?

Цачева посъветва управляващите да сберат подписи за импийчмънт.

Невъзможна мисия - срещата не представлява нарушение на Конституцията. За съжаление моралът и почтеността, верността към народа и неговите интереси не са конституционни норми. Нито качества на „обединителя" Плевнелиев. Подобни действия не са и държавна измяна по буквата на закона. Те са предателство към доверието на хората, към техните интереси. Но това са подробности.

На второ място: видяхме как парламентаристите от управляващите партии не по-зле могат да разиграват топката и да бягат по тъч линията от опозицията. ГЕРБ го играе на „иди ми - дойди ми" в пленарна зала и дъни кворума. БСП-ДПС-Атака създават комисия. Въртелите около поредната спестиха на протежето на изкуственото мнозинство Орешарски и негови министри и т.нар. блицконтрол в сряда, опазиха го и от петъчното препитване. Вероятно бегъл прочит на висящите питания към премиера и правителствените членове ще повдигне завесата от какво се бяга този път. Но пък с прекрасен аргумент - приемането на Закона за МВР в името на добруването на българския полицай. След изхабени два дни в празни приказки около президентските рандевута...

На трето място: как парламентарните инструменти, каквато е парламентарната комисия, могат да се превърнат в успешен политически PR. Атака успешно успя да разиграе ход с коня таман в средата на предизборната кампания за европарламента. Където виси на косъм сред неколцина нови претенденти за всеядния креслив националистически вот. Независимо че специалистът по бежански канибализъм Магдалена Ташева, оглавила комисията, заяви, че няма да се заседава преди 25 май, работата май е свършена. Всред цялата суетност на кампанията безспорно случаят „Плевнелиев" едва ли скоро ще утихне из медиите. А хората на Сидеров, логично, са със запазено място по темата из разни сутрешни и вечерни телевизори и транзистори. Още повече че с комисията за „отряд 28" - спор няма - удариха десетката. Макар че освен медиен шум и гръм на бушони ефект немà.

Като безплатно допълнение към това разбрахме, че крехкото мнозинство в този парламент все още се държи в ръцете на националистите. И че ако Атака поиска анкетна комисия за бездействието на земеделското ведомство по проблема с поповото прасе в землището на село Тупурдия - ще има комисия. Иначе Сидеров ще си спомни играта „влез - излез, хем съм тук - хем ме няма". И дотам кворум!

И на последно (но не по важност): и този път, след като умните се наанкетират и накомисарстват, ще стане ясно, че чуждите интереси на тази географска ширина стоят над националните. Временната анкетна ще излезе със становище. Повод за дебат и поредната размяна на непарламентарна лексика. Медиите ще пошумолят. А виновникът за цялата тази суета - в бяло. Във Виена. Или някъде другаде. Нали Конституцията не му забранява. А Плевнелиев показа, че моралът за него е празен звук. Като обещания в безсмислена реч на Гергьовски парад...

А, още нещо - ако някой успее след едно прочитане да артикулира правилно името на въпросната комисия по памет - печели: „Временна анкетна комисия за изясняване на всички факти и обстоятелства, свързани с дейността на фирмите лицензианти на ДКЕВР за разпределение и снабдяване с електроенергия, а също и дружества концесионери за добив на природни богатства, довела до ощетяване на българските граждани и българската държава, както и нерегламентираните им контакти с представители на държавата и свързани с политически партии лица"...