Когато един народ започне прекалено много да разсъждава за справедливостта, той отслабва. Хитлер го е казал. За съжаление напоследък на българското общество му се налага не да разсъждава, а да крещи за справедливост. Защото в проточилия се две десетилетия и половина преход това се оказа най-дефицитната ценност.

Затова и поредният доклад на еврочиновниците за напредъка на страната ни в областта на правосъдието и вътрешния ред не се очаква с особен ентусиазъм.

Но изненадващо преди да се срещне с нелицеприятната истина очи в очи ВСС - правителството на съдебната система, получи нож в гърба – председателят на ПГ на ГЕРБ Цветанов им поиска целокупната оставка. Като ехо към това искане се присъедини и Реформаторският блок в полуразпад. Останалите съуправляващи умуват.

Обвиненията към ВСС са справедливит. Кадровия орган напоследък произвежда единствено скандали, които със завидна упоритост се опитва по всевъзможни начини да замете под килима.

Но точно там ли е заровено кучето на несполучливата съдебна реформа?

Всъщност заместникът на Борисов е човекът, който най-малко има основание да бъде недоволен от правосъдието. Той подобри рекорда дори на най-честния в очите на съда Стефан Софиянски с трите си оправдателни присъди по три обвинения за три години. И ако хората, които търсят справедливост с уличен хепънинг имат своето право, то точно Цветанов няма. Защото съдебната система не му пречеше, когато при първия мандат на кабинета на ГЕРБ той „колеше и бесеше” из съдебните коридори, кадруваше, позволяваше си дори да произнася присъди от парламентарната трибуна. Прокуратурата и съда тогава бяха инструмент за озаптяване на непослушните.

Съдебните кадровици, разбира се, от онова време не са се еманципирали много. За никого не е тайна, че главният прокурор е в топла връзка с управляващите, че редица от членовете на ВСС са на къса каишка. Но дори в този консервативен орган глава надига все по-гръмогласна опозиция. Която не я устройва политическия натиск, поръчките, „опраскването”, обвинител №1, поставеният – ако ползваме термин от тениса – правосъден министър със съмнителен опит и редица други безобразия в системата.

Именно срещу тези течения из храмовете на Темида скочи Цветанов. Защото една колективна оставка сега ще набута в гардероба скелетите на „Яневагейт”, на въпроса „Кой изпрати SMS-а?” и най-вече – „Защо реформата свърши със санирането на Конституцията?”

Защото към ден днешен тя прилича на тунингован по всички правила на изкуството автомобил, на който сте забравили да сложите гуми. А гумите, без които промяната в съдебната система е невъзможна, са измененията в НПК, НК, ГПК и – естествено – в Закона за съдебната власт. А – ако Цветанов е забравил (поради спецификата на образователната му квалификация – простимо) – това въобще не е в прерогативите на ВСС.

Така че закопаното куче трябва да се търси другаде. А индиректната атака в Цветановата декларация срещу екс правосъдния министър Христо Иванов или е признак на дребнава злопаметност, или твърд намек към коалиционния реформаторски партньор. И не случайно съпредседателят на РБ Зеленогорски пръв се хвърли на амбразурата, като не пропусна да подчертае, че опозиционно-управляващата формация „единодушно” иска оставката на ВСС.

На ГЕРБ не му е за първи път брутално да насилва съдебната власт като арабски бежанец русокоса късопола мома в Кьолн. Съдебната власт в епохата на ГЕРБ 2 трябва да е послушна. Но понеже изглежда нещата са започнали да излизат от контрол, Цветанов вече не бие самара, а директно магарето.

Което си е откровена политическа намеса в работата на независимата правосъдна система. И ако оправдателните присъди на бившия вътрешен министър не подлежат на обсъждане – както е обичайно в демократичните държави – то протягането на нечисти ръце към Темида от политиците – може. И тук не е въпрос какво искат от тази честна госпожа – дали наказващия меч, дали превръзката от очите или да ù изманипулират кантарчето. Съд с намордник устройва властниците, не устройва гражданите.

Грубо. Прекалено грубо дори за това управление. Затова никой не се учудва, че едни врачански съдии наострят уши към уличния натиск и произнасят своите определения не по съвест, а според обстоятелствата. Никой не се изненадва, че няма пазарджишки съдебен състав, който да се навие да гледа делото на един насилник (а дали е такъв?), само защото някога (а дали не и сега?) той е бил властта.

Темида е богиня на правосъдието, въплъщение на божествения ред, закон и обичай в древногръцката митология. Позната е още като Урания, Юстиция. Българските политици се опитват да я превърнат в обикновена слугиня на всеки, облечен в евтиното (в началото на мандата) костюмче на властта.

Висшият съдебен съвет засега не дава никакви основания да му се гласува доверие. Но ако сега устои на политическия натиск, това ще е първото озъбване на кервана срещу лаещото куче. Защото иначе народът ще продължи да разсъждава върху справедливостта.

И на власт може да дойде някой неуспял художник…