Напоследък се забелязва тенденция към окрупняване и сливания, която беше затвърдена и с гласувания на второ четене Закон за бюджета на НЗОК. Въпреки консултациите със съсловните организации и възраженията на опозицията, управляващите наложиха своите предложения за промени с малки изключения: нов начин за финансиране на лекарствата, разрешителни за нови болници от Министерски съвет, създаване на мега агенция за финансов надзор, сливане на Център Фонд за лечение на деца с НЗОК, запазване на лимитите в болничната помощ и на направленията в доболничната и изследванията.

На всеки опит да бъдат оспорени тези предложения контрааргументът бе, че се отпускат близо половин милиард лева повече в сравнение с миналата година. Основна част от гласуваните почти 4,3 млрд. лева обаче отново са предимно за болнична медицинска помощ и за лекарства и медицински изделия, съответно 2 млрд. лв. и 1,2 млрд. лв., с което се запазва статуквото извънболничната помощ да бъде пренебрегната, въпреки декларациите за важността на профилактиката за здравния статус на населението. Засега превенцията на здравето ни се отлага. Според експерти и този бюджет ще е бюджет на доплащанията от гражданите, които със здравно-осигурителните си вноски всъщност финансират касата, като изключим 4 млн., които осигурява държавата за лекуване на определен контингент от хора - държавни служители, военни, полицаи (чиито осигуровки не са в пълен размер), деца и пенсионери.

Така че спокойно бихме могли да кажем в наложилия се вече народняшки стил на говорене - "ние даваме". Какво даваме конкретно - 2,5 млрд. за медицински дейности, от тях 225 млн. лв. за извънболнична помощ, малко над 250 млн. лв. за специализирана извънболнична помощ; 90 млн. лв. за медико-диагностична дейност; 167 млн. лв. за дентални дейности и споменатите вече 1,2 млрд. лв. за лекарства и медицински изделия.

На кого ги даваме?

Даваме ги на НЗОК, която в момента има близо 290 млн. задължения към чужди здравно-осигурителни каси, има задължения и към изпълнителите на здравни услуги. Освен това болниците имат около 500 млн. лв. задължения към доставчиците, които по традиция се поемат от касата. Тази мега структура би трябвало да се контролира от Надзорен съвет, който обаче има основно оперативни функции и на практика трябва да контролира сам себе си. Логично е да се запитаме какво вършат 27-те районни здравно-осигурителни каси, в които работят над 2 300 души? Иначе казано продължаваме да наливаме пари, при това ирационално разпределени между основните участници в здравеопазването, в структура, която се нуждае от реформиране, може би от демонополизиране (макар това предложение на екипа на Ананиев да беше освиркано).

Разгорещени бяха дебатите и около вливането на Център фонд за лечение на деца в НЗОК. Въпреки уверенията на здравния министър, че няма бъдат накърнени здравните права на децата, които се нуждаят от лечение в чужбина, това няма да е точно така. Преди месец от министерството заявиха, че ще се полагат усилия децата да бъдат лекувани основно в България, като при нужда ще се търси съдействието на специалисти от чужбина за извършване на операции и трансплантации на място. Аргументът в полза на това решение бе, че разполагаме с достатъчно компетентни медицински екипи, които могат да осъществят успешно една трансплантация например, при това осигурявайки висококвалифицирана грижа в предтрансплантационния и следтрансплантационния период. Практиката обаче показва спорни резултати при малките пациенти, а липсата на достатъчно опит в трансплантационните ни центрове не дава шанс за оцеляване, какъвто гарантират чуждите клиники. Въпреки това тенденцията, която здравното министерство следва в последните години за намаляване на броя лекувани в чужбина деца, под предлог, че у нас може да им се предостави същото качество на медицинската услуга, се запазва.

По време на дебатите между първото и второто четене на ЗБНЗОК министър Ананиев обясняваше, че няма оплаквания към НЗОК за липса на прозрачност от хората, които се лекуват в чужбина, но всъщност не може да липсва нещо, което не съществува. Работата на фонда например се контролира от Обществен съвет, в който освен медицински специалисти участват и представители на неправителствени организации и медиите. Точно от членовете на този съвет ние получаваме информация за начина, по който се гласуват заявленията за финансиране. Той гарантира прозрачността, която липсва в НЗОК. На практика държавата си организира поглъщане, използвайки най-успешните бизнес тактики. Промени правилника на фонда и сведе функциите на екипа до обработка на документи, отне възможността за самостоятелно управление и вземане на решения; подклаждаше създаването на лош имидж на структурата с пълната апатия към конфликтите на интереси, които от години клатят работата й; непрекъснато сменяше директорите и членовете на екипа, което пречеше да се изгради системност в работата му. На фонда беше прехвърлено и изплащането на медицинските изделия за деца, което натовари бюджета и съвсем разми функциите му. А относно заявлението на министъра, че Касата е направила разход за трансплантации на малки и големи в размер на 70 млн. лв., а фондът за лечение на деца само за 12 млн. лв. за същите дейности можем да кажем - колкото са им дали, толкова са платили, дори са върнали 1-2 милиона.

Долу-горе същият сценарий се разви и с Изпълнителната агенция по трансплантация, която пък заедно с Медицински одит ще образува Агенция за медицински надзор. В тази агенция се съсредоточава огромна централизирана власт, а това я прави много благоприятен терен за корупционни практики.

Интересно става и с откриването на нови болници. То ще бъде разрешавано от Министерския съвет и становище от НЗОК, ако здравното заведение желае да работи с нея. Преценката за целесъобразността им ще се определя от потребностите на населението според здравната карта, която още не съществува. А анализът ще бъде изготвян от Агенцията за медицински надзор, която тепърва ще се създава. Новите дейности ще се разрешават от ресорния министър. Въпреки заявленията, че лечебните заведения у нас са много и ще бъде ограничено издаването на нови разрешителни, болниците продължават да се множат. През тази година се появиха още 4-ма кандидати, в столицата отваря врати "разширението" на болница "Св. София". Въпросното разширение разполага с близо 400 легла, 7 операционни зали, хемодиализен център и реанимация. Изобщо интересът към разширенията напоследък е голям и е съсредоточен основно в областта на диализата, офталмологията, педиатрията. По тях можем да се ориентираме кои са най-добре финансираните клинични пътеки. И заложените в ЗБНЗОК рестриктивни мерки няма да спрат този процес.

"Фиктивно" нарекоха оповестеното увеличение от 150 млн. лв. в размера на средствата за политики за хората с увреждания протестиращите майки на деца с увреждания. Според тях то е за сметка на средствата за асистентска подкрепа, които и без друго са недостатъчни да обезпечат Закона за личната помощ. Оказва се, че сумата от 71,5 млн. лв., която е предвидена за асистентска грижа, е в бюджета на Министерство на финансите, а не на МТСП. Според това, което е разписано в закона, с тази сума ще се финансират Асистентските програми до септември идната година и Закона за личната помощ след този срок. На практика никаква част от средствата от допълнителните 150 млн. лв. не е предвидена в Закона за личната помощ, няма и допълнително финансиране. Жените обявиха, че продължават протестите си действия, а омбудсманът Мая Манолова заяви, че ще сезира Конституционния съд.

Утеха все пак е приетото възражение на БЛС да няма възможност за прехвърляне на средства от едно перо в друго в бюджета, както беше досега и от което страдаше основно извънболничната помощ. Увеличените пари за лекарства на онкоболните пациенти са добра новина, но все още пренебрегнати са тези със сърдечно-съдови и мозъчно-съдови заболявания. Хората с високо кръвно отново ще доплащат лекарствата от джоба си, а реимбурсирането при тях е около 20%. Непокътната остана здравната осигуровка, но пък и кой е луд в навечерието на изборна година да й посегне.

Вносителите на ЗБНЗОК твърдят, че предложените законови промени целят реформиране на системата и оптимизиране на разходите за здраве, а здравният министър ни зарадва с новината за трети вариант на здравносигурителен модел, който тепърва ще се обсъжда. Задава се година на промени... може би.