Буалем Сансал е алжирски писател, известен със своя независим дух, чиито творби имат голям успех в няколко европейски държави, по-специално във Франция и Германия. В материал за френския вестник Le Figaro той твърди, че Франция страда от това, че не разпознава вече сама себе си. За да се изправим пред болестите си, Буалем Сансал ни кани да преоткрием мисълта на Ибн Халдун, арабски историк, който е размишлявал върху раждането и смъртта на империите.

Накъде отива Франция?

Отговорът е до голяма степен във въпроса. Ако се питаме какво ще стане с нас, то е защото знаем, че сме болни, обречени, изгубени и освен това, както се подразбира, неспособни да се измъкнем сами. Но тук има и нещо като скрит зов за помощ. Надяваме се, чакаме, стенем, за да вдъхнем съжаление, знаейки добре, че нашите приятели и врагове по света имат собствена визия за нещата.

Винаги има много отговори във въпросите. Просто трябва да ги намерим. Това, което въпросът не казва в този случай, е името на болестта. Това е от съществено значение, изглежда, че страдаме по-малко, когато знаем от какво ще умрем.

Французите са известни с това, че никога не им липсват думи, за да говорят. Те дадоха хиляди имена на болестта, която разяжда страната им, и продължават да вярват, че като ги повтарят безкрайно като мантри или сури, ще стигнат до истината. Множенето на имената, според мен, не прави нищо друго, освен да допринася още повече за нещастието на света.

Какво да правим с всички тези думи, които са на първа страница на вестниците, в заглавията на книгите и темите на всички кампании: залез, упадък, провал, лишаване, отпадане, колонизация, идентичност, оттегляне, джамия, замяна, ислям, имам, затвор, цивилизация, забрадка, джихад, агресия, ислямофобия, предградия, територии, некомпетентност, аматьорство, французщина, феминизация, магребинец, ЛГБТ, ГАФАМ, расизъм, пробуждане, анти-бели, антисемитизъм, антисемит, антиционист, Аллах, евреи, омраза, християни, мюсюлмани, тероризъм, атентат, богохулство, малцинства, жертви, църква, сури, тагове, нецивилизованост, коля, ориентири, власт, суверенитет, Коран, хадиси, халал, харам, харем, материализъм, духовност, задлъжнялост, Европа, Мохамед, пратеник, инша"Аллах, глобализация, президент, боклуци, министри, отстъпка, бюрокрация, корупция, емиграция, статистика, демография, престъпност, експерти, телевизии, преса, субсидии, освобождаване, Касандра, алармисти, рап, туземец, патриот, бобо (буржоа-бохем), ислямо-левичар, комуникация, манипулация, жълти жилетки, дисидентство, гражданска война, троянски кон, покаяние, виктимизация, Алжир, Африка, Германия, Брюксел, Маастрихт, Брекзит, фрекзит, Катар, Мека , Китай, Путин, Ердоган, депутати, домошар, ДАЕШ, геноцид и т.н., списъкът е дълъг.

Изобилието не казва нищо съществено, то опиянява. Истината е, че Франция страда от самата себе си, тя вече не се познава, не се разпознава, което е най-тежката болест. Понякога имам усещането, че смята себе си за мюсюлманска държава, чието съществуване е заплашено от орди неверници.

Изненадан съм, че никой не е произнесъл тази дума: мукаддима. Тя обаче каза всичко - болестта, от която страда Франция, лекарството и начина на предписване. Мукаддима е заглавието на един текст, в който неговият автор - великият Ибн Халдун - обяснява как империите се раждат и умират. Това трябва да бъде настолната книга за всеки французин, който се страхува за бъдещето на децата си и страната си.

Този гений, в който внимателният читател ще намери малко Монтен, малко Монтескьо, Токвил и Макиавели, който е живял през 14 век и е бил съветник или министър на много крале и царе на мюсюлманската империя, до огромния и ужасен Тамерлан, ни учи в монументалната си творба "Книгата на примерите", че империите се изграждат чрез обезоръжаване на тяхното население, чрез разчупване на традиционните солидарности, които осигуряват тяхната социална сплотеност (той е измислил дума, която да ги обозначава: асабия), като го изоставя на машинациите на мудни и арогантни социални служби, за да го направи зависимо от всемогъщия център и дори да го тероризира, за да му взема все повече и повече данъци. Така те обричат сами себе си, защото неизбежно изпадат в диктатура и предизвикват бурите на гнева, които ще ги отнесат. Той ни учи, че за да матират бунтовниците, те ще трябва да привлекат войнстващи племена от покрайнините или чуждестранни наемници, след това ще поискат съседните държави да покорят племената и наемниците, които, възползвайки се от тяхната слабост, ще оспорят властта им(синдром на еничарите в Османската империя и мамелюците в Египет). Ако няма начин да се отърват от тях, ще им направят място в кръга на властта, с надеждата да ги видят цивилизовани и интегрирани.

Това направи и Франция. В края на Втората световна война тя призова работници от Магреба и Африка да възстановят икономиката й, след което, тъй като не можеше да ги върне обратно след предоставяне на услугата, им отвори пътя за настаняване / асимилация/ интеграция, с цел да ги превърне в съвестни граждани. Изправена пред неуспеха на този процес, тя възложи полицейските и управленческите си правомощия на ислямистите, за да възстановят реда в изгубените територии на републиката, гангренясали от престъпност, сепаратизъм и сатанизъм.

Порочен кръг

След като привлече ислямистите, за да спасят предградията от сериозна престъпност и възнагради с признание и благороднически титли тузарските им представители, Франция и Европа призоваха държавите, от които произлизат нахлуващите ислямисти (Алжир, Мароко, Тунис), Либия, Турция , Чечения ...), да пазят външните си граници и да спрат разпространението на религията си по целия свят.

Франция стигна дотам, зашеметена, гроги, с вързани ръце и крака, неволно въвлечена в планетарния джихад. Реконструкторите на френската история аплодират, движещата сила на ислямската експанзия неимоверно ускорява появата на благословената глобализация и обещаното отворено общество.

Това, което Ибн Халдун ни учи, всъщност е, че печели винаги най-умният, най-силният, най-бързият, най-жестокият. Според реконструкторите французите са твърде глупави, твърде необратимо изнежени, за да разберат, че първо трябва да загубят и след това да спечелят.

Как да се излезе от капана? Блестящият Ибн Халдун го казва: ние трябва възможно най-бързо да се снабдим с продуктивна икономика, която знае как да създава богатство, знания, умения, бъдещи работни места и която знае как да разпространява духа на завоевание в обществото. Рицарите на една държава са нейните предприемачи, а не нейните войници, принцове и контета. В една просперираща, независима и изобретателна страна държавата разполага с всички необходими финансови, човешки и технически ресурси за управление на страната, без да се накърняват свободите, без да се тероризира населението с налагане на повече данъци . Протекциите излизат скъпо. Глобализацията не е испанска страноприемница, трябва да платите, за да влезете в нея и да се възползвате от нейните защитни механизми. Цената е демонтирането на националните сили и подчинението на елитите на господарите на света. В крайна сметка националната държава изчезва и страната става чужда за своя народ.

Деконструкцията е в много напреднала фаза. Франция вече е загубила много, своя гений, култура, език, ценности, умения, бъдещите си професии, територии, армия и международната си аудитория. Но й остава малко живот, може да се окопити.

Една последна дума, супер съществена. Трябваше да започна оттам. Ибн Халдун препоръчва всичко да бъде подлагано на присъдата на историята. Чрез нея сме ние, чрез нея ставаме и именно в нея ще бъдем. Извън нея няма нищо друго освен празнота и разхвърляни, безсмислени неща. Историята е силово поле, ориентирано веднъж завинаги, не може нито да се модифицира, нито да се отстрани. Ислямските страни не харесват Ибн Халдун, за тях религията е мярката на всичко, няма какво да се обсъжда.

Има държави, проспериращи в халдунизма, трябва да ги погледнем, не е срамно да се учим от другите: Русия на Путин, Япония на самураите, Южна Корея на чеболите, Израел на кибуците и стартъпите, Китай на стените и копринените пътища и това изумително Обединено кралство, което винаги е било в състояние да се изправи на крака и да привлече светлините на прожекторите.