Приключи срещата на върха на НАТО във Вашингтон. Причината тази година тя да се проведе в американската столица е 75-годишнината на Алианса. На 4 април 1949 г. именно във Вашингтон две страни от Северна Америка (САЩ и Канада) и 10 от Европа (Белгия, Франция, Люксембург, Нидерландия, Великобритания, Дания, Исландия, Италия, Норвегия и Португалия) основават военнополитически блок, който има за цел да намали напрежението на Стария континент и да гарантира сигурността на всяка една страна членка чрез съдържанието на чл.5 от основополагащия договор. Всяка една страна от Алианса, ако бъде нападната, получава подкрепата на всички останали, което де факто означава колективен отговор срещу всеки потенциален агресор.

Днес, 75 години по-късно, в НАТО членуват 32 държави и Алиансът продължава да се развива и надгражда. Същностните въпроси, които бяха обект на дискусии и решения във Вашингтон присъстваха и в дневния ред на срещите на върха в Мадрид и Вилнюс, които се проведоха през предходните две години. Във Вашингтон те не само бяха препотвърдени, но и разшириха своя обхват и очертаха посоката на движение на Алианса поне за следващите 10 години. НАТО ще продължава да подобрява плановете за отбрана, страните членки трябва да подобрят производството на въоръжения и боеприпаси, ще продължи и по-нататъшното стабилизиране на Източния фланг на Алианса.

Украинската тема съвсем естествено и разбираемо беше централна и на тази среща на върха. Съвсем очевидно е, че Украйна може да получи адекватни гаранции за своята сигурност единствено чрез членство в Северноатлантическия пакт. Подобно е положението и с Молдова и Грузия. Наличието на агресивен съсед, какъвто е Руската страна, изисква не снишаване, а предприемане на конкретни мерки, които да доведат до търсените гаранции. Точно така, както направиха Швеция и Финландия (над 1200 км. граница с Русия). Двете страни бяха традиционно неутрални и самостоятелно гарантираха своята сигурност, но след пълномащабната руска агресия срещу Украйна прецениха, че е по-добре да продължат да правят това вече в колективен формат. Това означава едновременно принос от двете страни за развитието на НАТО (политически и военно) и гаранция, че ако се наложи Швеция или Финландия да получи подкрепа от останалите страни членки, то това със сигурност ще се случи. При всяко приемане на нов член в Алианса ефектът е двупосочен - както за новоприетата страна, така и за самата организация.

Точно по този начин следва да се разглежда и евентуалното членство на Украйна в НАТО. Страната може да допринесе значително за развитието на всички процеси в рамките на Алианса. Особено ценна би била по отношение на стабилизирането на Източния фланг - тема, с която организацията е непрекъснато ангажирана от 2014 г., когато Русия анексира Крим и предизвика сепаратистките сблъсъци в Донбас. Всичко това се разбира много добре от съюзниците и именно благодарение на това разбиране във Вашингтон беше направена важна стъпка към украинското членство. В заключителната декларация е записано, че процесът по приемането на Украйна е необратим. В дипломатическия език това е важен детайл. Не случайно трябваше да се постигне известно ниво на съгласие между страните членки, за да може това определение да бъде включено в официален документ от натовска среща на върха.

Сега вече разминаването във вижданията не е свързано със самото членство на Украйна, а с времето, когато то трябва да се случи и условията, при които то ще стане факт. Принципно Полша, Балтийските страни, Франция и Великобритания дават знаци, че биха искали бърза писта за атлантическото членство на Украйна, докато в групата на по-въздържаните са САЩ и Германия. Хубавото е, че темата вече навлезе в характерния подход за НАТО, където всички въпроси се решават чрез диалог. Този подход е устойчив в продължение на 75 години. Ето защо можем да кажем, че през 1949 г. се създава съвършено нова и напълно непозната (към онзи момент) философия що се отнася до изграждането на Въоръжените сили и разбирането за отбраната и отбранителните стратегии. Това е философия, която продължава да показва своята жизненост, включително и в условията на военен конфликт с толкова голям геополитически заряд, какъвто не е съществувал след края на Втората световна война.

Важно е да се обърне внимание на още две въпроса от срещата на върха във Вашингтон. Ангажиментът на съюзниците да предоставят помощ на Украйна в размер на 40 млрд. евро за следващата една година с тенденция тази помощ да се превърне в устойчиво явление и готовността на Алианса да поеме координиращи функции относно осигуряването на въоръжения и техника за Украйна чрез изграждането на команден център в Германия, тези два въпроса са ключови за отбраната на Украйна. Те обаче показват също, че в НАТО има воля за формиране на политики и изграждане на способности за отговор в условията на силно влошената среда на международна сигурност.

Колективната отбрана е многоизмерно понятие. То включва анализ, планиране, поддържане на възпиращ потенциал, възможности за неговото гъвкаво използване, защото отбраната трябва да може да се организира там, където е възникнала необходимостта от нея. Сега Украйна ще получи пет системи Patriot за противовъздушна отбрана (ПВО) от САЩ, Полша и Румъния. Необходимостта от тези съоръжения в Украйна е много голяма, за да може тя да защити здравето и живота на своите граждани, което е основна функция на всяка една съвременна държава.

Ден преди срещата във Вашингтон Руската страна извърши ракетен удар срещу детска болница в Киев. Загинаха повече от 40 деца, лекари и родители. Непосредствено преди началото на форума в американската столица Даниел Митов (ръководител на българската делегация в Парламентарната асамблея на НАТО) определи това като варварство и отбеляза, че този акт е достатъчен аргумент за подобряване на организацията за предоставяне на военнотехническа подкрепа на нападнатата страна, както и за нейното увеличаване. Всичко това се очаква да се случи с поемането на координиращите функции от страна на НАТО.

За Алианса е особено важно страните членки, които са съседни и имат общи граници да развиват колкото се може повече отношенията помежду си и да работят по съвместни инициативи за повишаване на отбранителния капацитет. Така например на срещата на върха във Вашингтон стана ясно, че България ще участва в изграждането на два коридора за военна мобилност. Тяхната цел е да се осигури възможност за по-бързо придвижване по направлението север-юг в рамките на Алианса. Останалите страни, които ще се включат в изграждането са Гърция, Румъния, Италия, Албания и Северна Македония. Потенциално и Турция може да се окаже участник в този процес. Подобни инициативи подпомагат транспортната свързаност между страните и са полезни за тяхното икономическо развитие.

Важно за България е и изграждането, съвместно с Румъния, на Щаб за регионална компонентно командване на специалните операции. За това е подписан меморандум за разбирателство между двете страни. Щабът ще е отговорен за управлението на Силите за специални операции на НАТО в Черноморския регион. Неговото създаване също е част от усилията за стабилизирането и гарантирането на сигурността по Източния фланг на Алианса.

През последните години, както и през следващите, Източният фланг на НАТО ще е тази част от Алианса, която в най-голяма степен ще се нуждае от внимание и в най-голяма степен ще го получава. България е страна от Източния фланг и на това трябва да се гледа като на шанс. Шанс за привличане на отбранителни ресурси, след които идват и инвестициите, защото те обичат да ходят там, където сигурността е гарантирана.