Националният празник и страстите хорски

По всяка вероятност след броени месеци българският национален празник ще бъде променен. На мястото на 3 март ще дойде 24 май. Това предвиждат конституционните промени, подкрепени от 166 народни представители от ГЕРБ/СДС, ПП/ДБ и ДПС. За първи път се очертава националният ни празник да бъде конституционно закрепен. И в това определено има логика. Националният празник е част от символиката на държавността наред с герба, химна и знамето. Всички те са част от конституционния текст и в този смисъл там е мястото на най-значимия празник в националния ни календар.

Фактът, че вносителите на конституционните промени предвиждат осигуряването на конституционен статут на националния празник, сам по себе си, означава че подходът въобще не е конюнктурен. Това е важно уточнение, тъй като точно такива твърдения се появиха от някои противници на промените в Основния закон и по-конкретно противници на замяната на 3 март с 24 май и конституционното закрепване на новоопределения национален празник. Още преди самия дебат относно най-значимата дата в националния ни календар би било редно да се отбележи, че решението националният празник да се запише в Конституцията е израз на държавническа позиция и държавническа мисъл. Не само защото става дума за исторически, културен и държавнически символ (както вече беше отбелязано), но и поради обстоятелството, че се касае за въпрос, който изисква институционално решение, базирано върху широка парламентарна и научна подкрепа.

Идеята за определянето на националния празник чрез референдум (и такива гласове се чуха от някои среди в политиката и обществото) е напълно нерелевантна. Нека само опитаме да си представим как би изглеждало определянето на герба, химна и знамето чрез референдум?! В представителната демокрация въпросите, свързани с държавността се решават на институционално равнище. При тях няма никакво място за проявата на емоции, страсти, популизъм и тям подобни. Това не са въпроси с временен характер или такива, които се отнасят до някаква конкретна ситуация. Въпросите на държавността представляват своеобразна връзка между история, настояще и бъдеще. Точно поради това те изискват институционален формат, подкрепен с научни аргументи.

Още миналата година академични историци се събраха във Велико Търново, за да дискутират кой е най-подходящия ден за български национален празник. Тогава, измежду разнообразието от възможности, те се спряха на 24 май. Историците (университетски преподаватели и изследователи от БАН) подписаха документ, в който отбелязват, че 24 май е дата, която от средата на 19 век (първото честване е през 1851 г.) е преминала и оцеляла през всички епохи и власти и е празнувана в цялата българска етническа територия. И допълват, че празникът на една държава се очаква да служи за сплотяване на нацията и да е безспорен по линия на единство и идентификация, особено нужни и днес.

С други думи спокойно може да се каже, че очертаващото се институционално решение на Народното събрание вече разполага с необходимата научна подкрепа. За да не се създава неправилно впечатление е задължително да се отбележи, че има и академични историци, които са с различно виждане по темата за националния празник. Те обаче не са организирали дискусии и не са изразявали позиция в публичен документ. В този смисъл техните мнения остават индивидуални, като резултат от собствени разбирания, а не като резултат от професионални дискусии, където се излагат аргументи и се анализират процеси.

Всичко това означава, че решението на народните представители, вносители на конституционните промени, да определят 24 май като български национален празник е напълно легитимно и де факто няма нито един разумен аргумент срещу този ден. Именно поради това обстоятелство девствените опити на опозиционни политици и формации да противодействат на датата 24 май не стигнаха доникъде. Липсата на аргументи срещу Деня на словото и кирилицата означава, че противопоставянето може да се случи единствено чрез апелиране към емоциите и страстите на определени групи от обществото. Това обаче няма как да е база за устойчив дебат. Най-вероятно опитите за противодействие ще се повторят отново по време на парламентарните разисквания върху конституционните промени, но и тогава резултатът няма да е по-различен.

Важно е как ще бъде дефинирана датата 24 май в Конституцията. В проекта за конституционни промени за новоопределения национален празник е записано следното: "Ден на българското слово, просвета и култура, и на кирилицата". Ако приемем, че в Конституцията ще влезе текстът във вида, в който е предложен, то може да се каже, че това е една стегната, точна и отговаряща на историческите реалности дефиниция. Трябва да бъдат взети всички мерки, така че да не се дава никаква възможност на чужди посолства да се намесват в честването на националния ни празник. Това беше един сериозен проблем с датата 3 март. Разбира се, тези мерки не се изчерпват с конституционната дефиниция, но тя е ключова част от тях и затова трябва да бъде направена обективно и прецизно.

Вместо заключение, нека отбележим, че има още няколко дати, които биха били подходящи за национален празник и те са свързани с възстановяването на българската държавност след Освобождението от османска власт. Денят на Търновската конституция (16.04), Съединението (06.09), Независимостта (22.09) пазят паметта за достойни събития в националния ни календар, които са повод за национална гордост и искрен патриотизъм. Те обаче показват, че възстановяването на нашата държавност не е един отделен акт, а е процес, които продължава 30 г. Всяка една от тези дати символизира определено събитие, но не и целия процес. Въпросните дати са равнозначни и равноценни и няма как една от тях да бъде изведена като по-значима от останалите. Значимостта тук идва, когато те бъдат разглеждани в цялост, а не поотделно. Тези дати взаимно се допълват, не могат да бъдат в конкуренция, още по-малко в противопоставяне. Целият процес по възстановяването на българската държавност може да бъде представен само от всички тях едновременно.

Датата 24 май пък, сама по себе си, е изключително символно натоварена и уплътнена. И все става дума за символи и фактори, които формират, развиват и пренасят българската идентичност през вековете. Изключително важно е тук да се изтъкне, че събитията, с които се свързва 24 май, включват и безспорния български принос към европейската и световната култура. Светите братя Кирил и Методий отдавна са обявени, от папската институция, за покровители на Европа. И това би трябвало да е известно на всеки българин.

Колкото до някои твърдения, че 24 май бил просветен и културен празник, но не и празник на държавността, то нека да е ясно - решението на княз Борис I да приеме в средновековна България учениците на светите братя категорично е държавническо решение. Срещу този акт не може да има никакви разумни аргументи, така както не може да има такива и срещу самата дата 24 май.

Празникът на нацията

За жалост, тези които за пореден път предлагат 24 май за национален празник гледат на него сякаш само пиарски