"Кой ще възрази националният празник да е 24 май?" - искрено се зачуди министър-председателят и учен от световна величина Николай Денков, малко след като беше обобщил: "24 май е празник, който прави по хармоничен начин прехода от миналото към бъдещето."
Така е, когато разглеждат 24 май като празник на просветата и образованието (преди всичко средно и висше) и на онези двама чичковци, които са измислили буквичките, за да можем да пишем с тях "Честит 8 март, мила мамо!". Всъщност на този ден с благодарност честваме не друго, а раждането на българския книжовен език, на който е преведено словото Божие. Честваме сливането на словото Божие със словото на българския народ. 24 май е най-хубавият празник за българите. По-хубав би бил единствено покръстването им, но то не е свързано с конкретна дата.
Обаче там е работата, че не е национален.
Той е по-скоро вселенски, защото засяга повече от една нации, засяга много хора по наддържавен, надтериториален и надсветски начин. А ако ще избираме вселенски празници за национални, спокойно бихме могли да се спрем и на Коледа, например. Кога ви е националният празник, българи? На Коледа, на Коледа! Или пък на световния ден за борба с пърхота!
Националният празник, както сочи името, трябва да е свързан с нацията, а през 9 век е изключително рано, немислимо рано да се говори за нация по каквито и да било стандарти.
Празникът на една нация би трябвало да е моментът на нейното раждане. Вие кажете кой е този момент за българската нация - Паисиевата история, Екзархията, Априлското въстание, Освобождението, Съединението или Независимостта.
За да отговорим на този въпрос, трябва да приемем някаква дефиниция за нация. Колкото е по-широка тази дефиниция, толкова по-назад във времето можем да търсим празника си. Ако например акцентът е върху самоосъзнаването, Паисий е добре. Ако е върху териториалния интегритет, тогава е Екзархията. Ако ли пък водеща е държавността, то нека е освобождението (Сан Стефано или Берлин - както се разберете помежду си) или приемането на първата конституция (и последната законна) на 16 април 1879 г. Трудно може да е Независимостта, защото по нейно време вече отдавна сме безспорна нация, но и тя става от определена гледна точка.
А акцентът при избора на национален празник може да е чисто политически - както например беше при избора на 9 септември. По тази аналогия сега може да е датата на встъпване в длъжност на кабинета "Денков". През втората половина на ротационното правителство национален празник ще бъде рожденият ден на Бойко Борисов и така.
Всичко това е, разбира се, ако говорим строго за нация, а не същевременно и за род, народ и народност. Каква е разликата?
Разликата между народ и нация е нещо като разликата между човек и гражданин. Човекът може да бъде най-различни неща - баща, християнин, зъболекар, - включително и гражданин в част от битността си. Народът също може да бъде най-различни неща, включително и нация.
В основата са семейството и родът - първите конструкции, които определят човека като нещо повече от индивид. Както човекът има душа, така и родът има нещо като душа, което го кара да се чувства обособен от другите родове - така да се каже: гласът на кръвта. Този глас го чуват още Каин и Сит (защото Авел вече е нямало как да го чуе), чули са го и синовете на Ной, когато са се пръснати по света, за да произведат различните раси.
После, според промисъла за историческото развитие на човечеството, родът става племе, а племето - народ. Народността е друго. Тя е род в рамките на нация, като нацията е водеща при самоопределянето.
Народът е същност, нацията е качество.
Нацията е необходимо качество през последните 200 и кусур години (от когато и сама тя съществува), защото светът се състои от национални държави. Има държави, в които нацията почти не се покрива с народа или народите - например Съединените щати, Австралия, Индия, Китай и пр.
Така че, ако трябва да се върнем там, откъдето тръгнахме, българите трябва да си изберат за национален празник някакво събитие, свързано с качеството им именно на нация, а не на род, племе или народ. Ако обаче българите решат да проявят внезапна широта, то могат да се огледат назад в историята не само за раждането на нацията, но и за раждането на народа. И доколкото народът има нещо като душа, то и раждането му трябва да се търси в духовен план. От тази гледна точка 24 май, празникът който отбелязва раждането на българското слово, пренесло словото Божие, е чудесна кандидатура.
За жалост, тези които за пореден път предлагат 24 май за национален (какъвто не е) празник, не гледат на нещата по гореизложения начин, а доста по-опростено. Гледат сякаш само пиарски - да се покаже среден пръст на Русия, преди да са изтекли първите 9 месеца от ротационното правителство. Не казвам, че е лошо да се показва среден пръст - една уважаваща себе си държава е длъжна непрекъснато да показва средни пръсти във всевъзможни посоки. Но националният празник е нещо, което се очаква да бъде малко по-дълговечно от политическата конюнктура и злобата на деня. Конституцията също, но това е тема на друг разговор. Освен това мисля че Картаген трябва да бъде разрушен.
bozhian-ivanov
на 26.07.2023 в 19:06:21 #5Разбира се че либераст като афтора,няма как да не се прехласва пред фалшивото изобретение на западлото “,нация”,появило се в зародиша на капитализма и обслужващо буржоазията в нейния грабителски характер,взимайки властта от аристокрацията.И това за сметка на понятието “народ”,което е меродавно и което в основата си има думички като род,родина,с много по—съществено съдържание от безличното нация(силно напомнящо национал—социализма на хитлер).А друг въпрос пък е ,че в една държава може да живеят повече народи и тогава тя става империя.А че държавния,най—важния(айде и национален) празник на българите трябва да бъде 3—ти март,е от ясно по—ясно.И това е много лесно обяснимо,а и логично от всяка гледна точка.На тази дата възкръсва българската държава след 5 века в небитието(коя е по ред е условна номерация,защото за първа може да се брои съществуващата около Имеон (памир и хиндукуш) с името Балхара,или Бактрия според гърците,след това старата велика България северно от Кавказ,аспаруховата около Дунава и последната на Асеневци и шишмановци).Това 3—ти март е последната известна дата,когато се възражда държавата на българите,нямало я 5 столетия и тя е най—важната дата за държавата.А това че някакви конюнктурници като психодесните искат да го променят и то по абсолютно политически и безумни причини,само доказва колко това са комплексирани и малки на ръст хора,подли и неблагодарни към тези помогнали им да си възродят държавата—руснаците,с които на всичко отгоре имат сроден език и духовност.А успеят ли и се допусне от другите да се промени празника,с това ще се сложи началото на окончателния край на българската държава въобще(което е и една от целите на господарите (световните глобалисти—финансисти)на въпросните техни местни слуги……
Forrest Gump
на 26.07.2023 в 17:56:13 #4Сула искал да показва средни пръсти на някои нации Ами добре, но внимавай на кого, щото едно е да го покажеш на македонците, съвсем друго е на Сащ и Русия По темата - най-добре е денят на създаване на държавата България. За съжаление не го знаем точно - някой си ден от август 681 Е, в такъв случай може да го празнуваме всичките 31 дни, и без това е отпускарски сезон
dimo-pushkata
на 26.07.2023 в 09:56:18 #3Браво на автора, шепа умопомрачени слуги на Дявола с фашистки плам ни откъсват от Азия. Ганьовци, къде е най големият пазар? И ако Европа залезе утре, на кого ще продаваме, Африка? Само *** може да си затвори пътищата, още повече, че едва ли в момента това е най важното нещо , кой бил националния празник. Пълен абсурд са фашистката хунта, всеки ден на власт е мъчение за България, мутри вън!
bajbor
на 26.07.2023 в 00:47:17 #2"....Честваме сливането на словото Божие със словото на българския народ...." Словото Божие.... Има някаква връзка между другото... След почти 500 години "присъствие " ситуацията е че почти всеки 5 ти българин нито познава/използва/вярва във словото Божие и словото на българския народ... И това въпреки голямото преселение на Живков.... Имаме етническа партия която е 2,3 та на изборите, без която трудно се разпределят "порциите " на властта или се променя обществения договор (конституцията)... Историята не познава "ако" и все пак - ако 3ти март беше 100 или 200 години по късно?!?! Дали нямаше Божието слово на български език да го има само около Видин и останалата част да е второ Косово - без граници със Турция Чисто математически 5 е огромна част от 13 - от обща история на 13 века, 5 да те няма на картите - си е чист подвиг че България съществува
свиня
на 25.07.2023 в 18:44:18 #1Е нямаше начин червен Сульо да не се изходи и по тази тема. От девет кладенеца вода довлече, само и само да се впише в хора на червените боклуци от БСП и вГъзраждани - да не дразним РуZzия и да не пипаме 3 март. Що така бе, Сульо ? Освен това мисля, че Сульо трябва да бъде уволнен. Поради некадърност.