Текстът е на Дойче веле по материал на "Зюддойче цайтунг"

Открай време Балканите се ползват с лошо име. Неправилно - казват едните, с пълно право - казват другите.

Много от онези - другите - принадлежат към турски семейства, които през отпуската си тръгват от Германия за старата си родина.

Пътят води през Австрия, Словения, Унгария, Сърбия и България. До Истанбул са между 2000 и 2500 километра. Някои пътуват още по далеч - до Анадола. Това са почти 30 часа зад волана.

Почти никой не преспива. Повечето карат без почивка поради страх от нападения или произволни глоби, казва Рамазан Йоздемир, член на Управителния съвет на Съюза на турско-ислямските културни дружества в Европа.

Преди голямото пътуване кьолнското дружество съветва своите членове за подбора на маршрута и за опасностите, които дебнат по пътя.

Особено от България това лято идват все повече оплаквания за изнудване от страна на корумпирани полицаи. Така от шофьори на коли с германски номера често се искат безобразно високи глоби за незначително превишена скорост или пък им се продават винетки на безбожни цени.

Освен това някои български гранични служители искат удостоверение за това, че пътуващите не са заразени от свински грип. В противен случай от тях се иска уж да се ваксинират, което струва 50 евро.

Междувременно българското посолство обнародва по интернет документ, в който се казва, че при влизане в България не е необходимо такова удостоверение.

Повечето семейства пътуват в колона от няколко коли. Има определени паркинги, където спира почти всеки турски шофьор.
Един от тях е недалеч от сръбския град Ниш. Тук шосето се разделя.
Отпускарите трябва да решат дали да минат през България, или да си спестят тази отсечка с цената на 300 километра повече обиколен път през Македония и Гърция.

Щом колоната най-сетне достигне до турска земя - то това в никакъв случай не означава, че опасността вече е преминала.

"Често, поради преумора или претоварване на двигателя, катастрофи стават тъкмо в последните километри от пътуването", казва представителят на Германския автомобилен клуб ADAC Йохен Йостерле.

По неговите думи човек можел да си сверява часовника по такива произшествия. Турските семейства остават средно около четири седмици в родината си, преди най-късно в края на ученическата ваканция, да потеглят обратно.

Тогава одисеята започва отново.