Нобеловата награда за мир за 2023 година бе спечелена от иранската журналистка и правозащитничка Нагрес Мохамади. Основанието е "за борбата ѝ срещу потисничеството на жените в Иран и борбата ѝ за разпространение на правата на човека и свободата за всички хора".

Признавам си, че преди новината за наградата не бях чувал за тази жена. И едва ли съм бил единственият "невежа" в това отношение. Оказва се обаче, че Мохамади е доста известна поне в страната си - активистката има впечатляваща биография, наричана е "гласът на безгласните", има зад гърба си 13 ареста, досега е осъдена на общо 31 години затвор и... 154 удара с камшик. Последната ѝ присъда е от 2016 година - 16 години лишаване от свобода за основаване и управление на "движение, което се бори за премахване на смъртното наказание". С други думи, в момента е в затвора, и е доста неясно дали и как ще получи наградата си.

Решението на норвежкия Нобелов комитет може да се тълкува като предизвикателство към режима в Техеран - ще позволят ли на Мохамади да пътува до Осло, за да бъде официално наградена? Ако съдим по първите реакции на иранските власти - почти сигурно не.

От друга страна, тази награда се явява и жест към паметта на Махса Амини - 22-годишната иранка от кюрдски произход, която преди година бе арестувана от нравствената полиция заради това, че не носи хиджаб на публично място. И почина дни след това. Официалната версия бе "сърдечен проблем", но смъртта ѝ предизвика масови протести - мнозина в Иран бяха и продължават да са убедени, че Амини е жертва на полицейско насилие.

Покрай този случай, Нагрес Мохамади представя шокиращ доклад за положението на жените в иранския затвор "Евин" - физическо и сексуално насилие, изтезания, престой в карцер...

В добавка, ден след обявяването на наградата, Хамас атакува Израел. И впоследствие тръгнаха обвиненията, че Иран стои зад тази атака. Въобще, много им се събира на властите в Техеран...

Но въпросът е друг. В списъка на лауреатите на Нобелова награда за мир през годините (призът се връчва за първи път през 1901 година) преобладават мастити държавници, политици и солидни (включително международни) организации. В последно време обаче все по-често сред наградените попадат и наглед обикновени хора, положили необикновени усилия и постигнали необикновени резултати в борбата за мир и най-вече в защитата на човешките и гражданските права. Алес Бяляцки, Дмитрий Муратов, Мария Реса, Надия Мурад, Денис Муквеге, Малала Юсафзай, Кайлаш Сатяртхи - това са част от имената на отличените за последните 10 години. Хора, които като цяло не са били част от обществено-политическия мейнстрийм, оставали са извън обсега на прожекторите, но последователно и упорито са отстоявали каузите си. И в крайна сметка са получили признанието на Нобеловия комитет. Уж обикновени хора, но с необикновени постижения.

Основната причина за появата на този феномен, разбира се, са социалните мрежи. Фейсбук, "X" (бившата Туитър), YouTube, Instagram, Tik-Tok, Telegram - палитра от канали за споделяне на съдържание, което до неотдавна не съществуваше като част от информационния поток. Респективно, и за прокарване и популяризиране на послания.

Само за едно десетилетие социалните медии оспориха успешно монопола на "конвенционалните". Информационният поток все повече прилича на информационна джунгла и това донесе безспорни негативи - фалшиви новини, слухове, конспиративните теории вече са "на един клик разстояние". Знайни и незнайни герои, със или без експертиза, се превърнаха в "лидери на мнение", а някои от тях дори в "звезди". Свръхинформацията оставя своя отпечатък върху нагласите на аудиторията, особено на по-младата - тези, които не помнят времената преди появата на интернет.

Авторитетите вече не са това, което бяха. Просто защото всеки потребител с базови познания как да ползва социалните мрежи вече може да си въобрази, че е авторитет. И даже да има основания, като види броя на последователите си.

Въпреки всичко това, се оказва, че има и добри новини. Например, полуанонимни (известни в социалните мрежи, но не и в традиционните медии) добри хора, борещи се за добруването на други хора, попадат във фокуса на общественото внимание. И в крайна сметка, някои от тях стигат и до Осло, където им връчват Нобелова награда за мир. Която, между другото, върви в пакет и с една доста приятна парична сума (11 милиона шведски крони или около милион щатски долара).

И накрая, да се върнем към Нагрес Мохамади. Тя най-вероятно няма да получи лично наградата си, а паричната сума най-добре да не ѝ се превежда по лична сметка в иранска банка - защото може да се окажат другаде. Но има неща, които са по-големи...

"Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии." (Мат. 5:9)