Отмина още един етап от републиканските първични избори, провели се в Канзас, Мейн, Кентъки и Луизиана. Резултатите от тях нямат еднозначно тълкуване. На пръв поглед изглежда така, че състезанието на този кръг от избори е завършило с „равен“ резултат между фаворита за президентската номинация Доналд Тръмп и един от основните му претенденти Тед Круз. Задълбоченото вниманието обаче показва друг прочит, в центъра на чийто фокус е именно сенаторът от Тексас.

Тед Круз е от страната на победителите, тъй като той излезе „с едни гърди“ напред в конкуренцията с Марко Рубио за приза „основната алтернатива на Доналд Тръмп“. Сенаторът от Тексас спечели с внушителна преднина в Канзас и Мейн, а загуби оспорвано в Кентъки и Луизиана. Това означава, че той събра значителна преднина пред Рубио, а успоредно с това, скъси тази на Доналд Тръмп. Числовите изражения потвърждават последното: от четирите щата Тед спечели общо 64 делегати срещу 49 за Тръмп и скромните 13 за Рубио.

Заедно с това, а и далеч по-важното, средната подкрепа за Круз в четирите щата бе 41 %, а тази на Тръмп - 33 %. Последното индикира подем в гласовете за Круз. Ако той задържи този тренд, има всички основания да подкани Марко Рубио да напусне надпреварата. Тъй като и двамата знаят, че шансът да бъде компенсирана вече натрупаната преднина от Тръмп, е пряк двубой с него, в който единствената алтернатива на бизнесмена да получи и анти-тръмп гласовете, които иначе не би спечелил при наличието и на други кандидати.

И тук Круз бележи важни точки пред Рубио. Ако целта е обединение срещу Тръмп, то сенаторът от Тексас може да очаква „преливане“ на гласове към него от тези на своя колега от Сената, докато обратното – от Круз към Рубио - е по-малко вероятно (заради споделения анти-естаблишмънт наратив при Тед и Доналд).

Разбира се, не всичко от изминалата нощ е толкова еднозначно в полза на Тед Круз. Победите му в Канзас и Мейн имат логичен характер, тъй като разбирането на политиката от местните републиканци е доминирано от евангелистки и консервативни артикулации. Или с други думи, това е „още една Айова“, в която Тед вече спечели.

Но имайки предвид именно този консервативен „ландшафт“, по-основателният въпрос е не защо Круз спечели Канзас и Мейн, а защо загуби съседната на неговия Тексас Луизиана. Именно последният щат демонстрира, че в стратегията на Круз за спечелване на религиозното дясно в югоизтока на страната има не малко пробойни.

Друго основно питате за сенатора от Тексас остава и това как той ще се представи в средно-източните части на страната, където умерените и бизнес форми на консерватизма взимат превес при републиканския електорат. Тед вече има един подобен тест - в Невада, където завърши на неудовлетворителното трето място.

Друга специфика, обясняваща добрите резултати на сенатора от Тексас, се крие в това, че в Канзас, в Мейн и в Кентъки изборите бяха осъществени функционално като „caucus“, а не като „primaries”. Това даде предимство на Круз по няколко начина.

Първо, форматът на партийното събрание (caucus) позволява само на регистрираните републиканци да участват в гласуването. А това има непосредствен отрицателен ефект върху Доналд Тръмп, тъй като част от избирателите му просто нямат нищо общо с Републиканската партия.

Второ, пропагандата е позволена през процеса на гласуване и често се „контролира“ от местните партийни организации и/или организирани доброволци. Очевидно е, че Доналд Тръмп по-скоро по изключение, отколкото по правило, може да очаква подкрепа за кандидатурата си от организациите и механизмите на партията.

Трето, гласуването и личностната идентификация на гласуващия са тясно свързани – често упражняването на вот става с вдигане на ръка, а не с тайни бюлетини. Това означава, че ефектът от анонимния протестен вот, на който именно Тръмп е един от основните фаворити, се минимализира.

Всичко това е сигнал в посока на съображението, че всеки път, когато ролята на партийния организъм има по-голямо значение, а изборите не се случват стихийно, бизнесменът от Ню Йорк ще има по-слаби позиции (и резултати).

Междувременно републиканският институционален естаблишмънт засили своя натиск срещу Доналд Тръмп. Последният президент и последните две номинации на Републиканската партия (и тримата - емблематични фигури в партията) - Джордж Буш, Джон Маккейн и Мит Ромни - координирано атакуваха бизнесмена. Финансовите средства, близки до републиканците, също демонстрират, че вече имат готовност да обединят усилия за инвестирането на ресурси в негативни кампании срещу Тръмп. Стратезите на партията разработват и нова стилистика на посланията срещу него.

Съвсем друг е въпросът обаче дали тази реакция на републиканския елит имат пряк ефект върху кандидатурата и позициите на Тръмп, които се случват именно като протест и критика от страна на „сините якички“ срещу това, което те възприемат като лустросан и отдалечен републикански елит. Допълнителен проблем пред естаблишмънта е, че техният „възлюбен син“ Марко Рубио изостава видимо в конкуренцията и не изглежда, че успява да се възползва от атаките срещу Тръмп.

Кадровото изражение на конкуренция между републиканските претенденти обаче е само едно от измеренията на съперническия режим, който съществува „отвътре“ в партията. Друго такова се отнася до опонирането на различните идеологически течения в нея. Именно на това ниво се проявява основният въпрос, който все по-силно „тежи“ пред американските консерватори: „Защо загубихме от демократите последните два президентски избора?“

При тях има два „чисти“ отговора, които материализират окончателния конфликт в партията. Първият гласи, че загубите са следствие на направените компромиси с ценностите на консерватизма. Вторият отговор претендира, че пораженията са причинени от отказа на компромиси с консерватизма.

В сравнение с този сблъсък, конкуренцията в Канзас, Мейн, Кентъки и Луизиана е като детско сбиване в квартала.