Петър Илиев се чувства не засегнат, но длъжен да отговори на нашите читатели, чийто коментари винаги четем с удовлетворение и внимание. Първата част на текста, както и коментарите можете да видите тук. 

Явно темата с банковите такси е много болезнена за доста хора. Такова впечатление оставят коментарите под материала "Европрецакването с банковите такси заработи на пълни обороти". Интересът към него ме провокира да коментирам поставените тези. Ще подмина обидните квалификации като приема, че те са продукт на лоша способност да се владеят емоциите и на неумение да се борави с аргументи.

Направените коментари под материала създават усещането, че има неразбиране на защитаваната от мен теза. Вината за това е само моя, защото явно не съм успял да я представя добре. А тезата ми е, че една промяна в Закона за платежните услуги и платежните системи, предизвикана от европейски регламент, облагодетелства една неголяма група граждани, извършващи преводи от България към страни от ЕС в евро. Те са облагодетелствани, тъй като промените в закона водят до намаляване на таксите за въпросните презгранични преводи. За да компенсират това намаление банките увеличават таксите за преводите в лева, което вече засяга една огромна група граждани. Това движение на таксите е в следствие на изискването на евродирективата те да не се различават. И доколкото изпълнението на това изискване ощетява огромна група от българите в качеството им на физически лица, аз говоря за европрецакване. Ето ви пример: В тарифата за граждани на "Уникредит Булбанк" към средата на август 2019-та един вътрешно банков трансфер в левове между сметките на едно и също лице е таксуван с 1.5 лева. Към днешна дата такъв трансфер банката таксува с 2 лева. Това е увеличение с 50 стотинки или с 33.34% повече в сравнение с август 2019-та. С 1 лев или с 25% се е увеличила таксата за междубанкови преводи в лева през БИСЕРА.

Забележете, в целия материал аз говоря за интересите на гражданите. Фирмите не бяха кой знае колко засегнати от стария режим на таксите, защото при превод от 4000 евро високите на пръв поглед такси на банката, а тя се води за една от най-скъпите у нас, се равняваха на около 0.55% от трансферираната сума. А когато става дума за плащанията на гражданите, тези които правят преводи в левове у нас са над 20 пъти повече, от онези, които изпращат евро в страни от ЕС. Обръщам внимание на думата изпращат. Има много българи, които пращат евро от чужбина в България. Но в този случай такса за самите преводи им събира банката в чужбина, от която нареждат парите към нашата страна. Вярно е, че у нас има кредитни институции, които събират и такса от получателя на парите. Но това е такса, която не засяга самия превод като операция и поради това тя едва ли ще бъде засегната от директивата и от прилагащият я български закон. Същото се отнася и до таксата за комуникация, която някои банки събират.

В материала си не съм коментирал размера на таксите - голям ли е, или е малък. По разбираеми причини подминавам и екзалтираната ерупция на "Опако", че "банките у нас крадат пари от такси като цигани". Ще отбележа обаче, че по своята правна същност таксата е плащане на стойността на дадена услуга. Интересно ми е дали "Опако" може да калкулира единичната цена на един банков вътрешен или международен превод, като вземе предвид разходите за софтуер и хардуер, за амортизации, за лицензии, за такси, които самите банки плащат, за това че са обслужвани от национални и международни трансферни мрежи, за заплати на служители и т. н. Ако представи цифри, доказващи, че таксата на дадена банка е по-висока от разходите, които тя прави за един превод, ще се съглася, че въпросната такса е неправомерна. Но и тогава тя няма да е престъпление, каквото е кражбата. Най-малкото, защото никой не принуждава клиента да ползва услугата плащане от въпросната банка. Възможностите за преводи в това число и през алтернативни канали са многобройни.

Напълно съм съгласен със забележката на "Halo", че такъв проблем с таксите в еврозоната няма. Няма, защото там няма две валути в една страна. Валутата е една - евро. Това е един от бонусите от влизането в еврозоната. Наред с това да не забравяме, че в страните от еврозоната плащанията и като брой, и като обем са от 100 до 1000 пъти повече от тези в България, а колкото по-чести и обемни са трансферите, толкова по-ниска е цената за един превод. По тази причина не бива да се учудваме, че в много страни от Еврозоната таксите за един превод са над 10 пъти по-ниски от тези в България.

Що се отнася до изложението на "emilioner" пак ще припомня, че говоря за такси за преводи на граждани. А от написаното виждам, че emilioner излага бизнес модел. При него би трябвало да се ползва електронно банкиране, където таксите са много ниски. Другият вариант е, както е написал "psp_11", да се ползват услугите на небанкови платежни оператори - там повечето от трансферите са безплатни. Разбирам и донякъде споделям опасенията на "emilioner" по отношение на тази алтернатива, но именно защото банките предлагат по-голяма сигурност и по-нисък риск за плащанията, тяхната услуга е по-скъпа от тази на алтернативните оператори на платежни системи. Не знам колко хора знаят, но за да гарантират сигурността на платежната система, банките поддържат в БНБ минимални задължителни резерви (МЗР) в размер на 10% от привлечените си средства. Тези МЗР са общо около 6 млрд. лева - пари, от които банките не получават доход. Ето ви още един фактор, влияещ на размера на таксите.

Та, когато става дума за бизнес, както в този случай, преводите на гише, не са ефективни. А ако въпросните 200 евро, платени за такси, са повече от 1% от паричния оборот бизнес моделът е тотално сбъркан. Ако са по-малко, не виждам от какво се оплаква "emilioner".

Не се и учудвам, че някоя западна фирма за 150-200 трансфера плаща по 50 евро. Тези трансфери обикновено се пакетират и се нареждат с 3-4 плащания. И вие, ако сключите рамков договор с банка и имате по 300 редовни трансфера на месец през нея, тя също ще може да ви ги пакетира в 10-15 емисии и да ви таксува за тях, ако не 50 - то 100-150 евро.

Засега смятам да спра до тук. Ще се радвам, ако има допълнителни коментари и мнения по същество с конкретни факти и аргументи, които не са оцапани с излишни емоции.