Министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху не е единственият човек в Израел, който се съмнява в искреността на иранския режим. Неговите предшественици, включително и покойния Ицхак Рабин, бяха също толкова засегнати от тази заплаха. Иранската ядрена заплаха е консенсус - това е начинът, по който тази заплаха трябва да се реши и това е източникът на раздора, пише „Израел Хайом".

Нетаняху успя да привлече вниманието на международната общност по отношение на иранския въпрос. Това, което се възприемаше през 1990 г. като израелски проблем, сега се разглежда като глобален проблем. Нетаняху, който ще се обърне днес на последния ден от 68-та сесия на Общото събрание на ООН, ще трябва да се опита да обори иранския блъф.

Срещата с президента на САЩ Барак Обама бе по-различна. Трудно е да изненадате някой с неща, които той вече знае. Обама естествено има достъп до огромна информация на разузнаването за Иран. Нетаняху иска да чуе от Обама точно какъв вид политическа линия на кредит Вашингтон е готов да даде на Техеран и за колко дълго.

Обама вече е взел решение да даде шанс на дипломацията с Иран. За военната опция, погребана дълбоко в някое чекмедже, няма смисъл в близко време Израел да се бори с американците.
Ние може да не сме съгласни и все пак оставаме приятели. Историята е пълна с подобни примери, дори между лидери, които споделят политическите си възгледи, като Менахем Бегин и Роналд Рейгън.

Нетаняху не пристигна във Вашингтон сам. Освен подкрепата на израелското обществено мнение и недоверието на израелската общественост относно иранското изявление, Нетаняху също има Конгреса на САЩ на своя страна, който гарантира, че санкциите, наложени на Техеран няма да бъдат отменени в скоро време. Той несъмнено би предпочел още по-различна ситуация, но все още има своите поддръжници.

Борбата с Обама няма смисъл, особено като се има предвид поредицата от жестове, предлагани от премиера на палестинците. Подновените преговори с палестинците и освобождаването на палестинските затворници не донесе и една точка за лагера на Нетаняху. Военната опция срещу Сирия все още е жизнеспособна и е друг жест от страна на Нетаняху.

Би било разумно Обама да помни тези жестове, когато той се среща с Нетаняху. Тонът между двете страни трябва да изразява симпатия, а не да е суров. Техеран представлява заплаха, но не Вашингтон или Йерусалим.

Нетаняху и Обама са двамата лидери, които бяха избрани по противоположни причини. Електоратът на Нетаняху очаква от него да неутрализира иранската заплаха, а избирателите на Обама очакват от него да се въздържа от стартирането на военни кампании. И двамата трябва да помнят платформите, които ги избраха, но също трябва да се помни, че нито един от двата електората не вярва на иранците.

Идеалното решение би било Нетаняху да приеме инициативата на Обама, а американският президент да разбере скептицизма на Нетаняху. Американо-иранската афера трябва да бъде поставена под ограничение във времето.

Всички са съгласни, че времето изтича и Иран се кани в близко бъдеще да се превърне в ядрена държава. Обама и Нетаняху не трябва да позволят несъгласието им за това как да се справят с Иран да се проточи твърде дълго.

Междувременно Израел разкри ирански шпионин в интервю за ABC News. Иранският външен министър Мохамед Джавад Зариф разкритикува Израел за представянето на Иран пред света и продължи да твърди, че страната му не иска да се превърне в ядрена сила. Иранският опасен чар пропуска Израел. Иранците може да са променили статута на Израел като Велик Сатана и това може само да помогне.