Виктор Орбан спечели поредните си избори! Преднината на Фидес пред обединената опозиция е огромна и това може да се види от Луната, може и от Брюксел. Със сигурност може и от ред други места, но най-вероятно Луната и Брюксел имат специално значение за Орбан, тъй като това бяха акцентите в речта, която той произнесе пред своя въодушевена фенска маса след края на изборния ден (03/04/2022), докато посочения за потенциален кандидат-премиер от обединената опозиция Петер Марки-Зай признаваше, че изборите са загубени, но обясняваше това не с привлекателността на Фидес или със слабости на опозицията, а с медийната среда в Унгария, организирана по начин, осигуряващ предимство на управляващите и техния лидер.

Освен за Луната и Брюксел, Орбан говори и за опонентите си - тези, от които той на всяка цена трябва да опази Унгария и унгарците по време на предстоящия управленски мандат. И ако в изказването му дотук имаше известна изненада, все пак Луната поне до момента не е била сред злободневните теми на Орбан, то при изброяването на опонентите изненади нямаше, е все пак имаше някаква новост, ама чак изненада ...

Наред със Сорос и световното либерално движение сред опонентите на Орбан вече е и украинският президент Володимир Зеленски. Според традицията след спечелени избори се говори за партньорства, търсене на подкрепа, приоритети и цели по време на предстоящия управленски мандат. Орбан обаче е различен, нестандартен, той е самоизградил се лидер. Ако подходи като всички други, може да създаде впечатление, че някой примерно от Брюксел или пък от тъмната страна на Луната, му налага определена матрица, а такова нещо Орбан не може да допусне, та то би било чист пробив от страна на опонентите срещу национално отговорното управление на лидера и неговата формация. Пък и на Орбан не му трябват съюзници и подкрепа, през следващите 4 години Фидес ще има 135 мандата в 199-местния унгарски парламент срещу едва 56 за обединената опозиция. Разликата в изборния резултат, както вече стана дума, е съществена, тя е приблизително 20% в полза на Фидес. С тези 20% обаче управляващите получават два пъти и половина повече мандати от опозицията. Какво представлява избирателната система в Унгария е доста интересен въпрос. Кога и какви промени са направени в нея, за да изглежда тя точно по този начин - също е тема, по която може много да се пише и говори.

Акцентът на настоящото писание обаче е друг. Той е за националната държава, за този тип обществено-политически модел, който е свръхважен за Орбан и той за нищо на света няма да позволи да бъде подкопан по отношение на Унгария, която би се превърнала в придатък на брюкселската бюрокрация и световното либерално движение, ако не дай си Боже, не му стигнат силите на Орбан да се справи със заплахите, които го дебнат отвсякъде, а и Луната винаги може да поднесе някоя изненада, за която дори лидер като унгареца може да се окаже неподготвен.

Националната държава е ключов етап от развитието на Човечеството. Именно тя е институционалната рамка, чрез която се утвърждава епохата на Модерността и то по необратим начин. Демократичните политически системи, институционалните форми на управление, провеждането на свободни, всеобщи избори, всичко това са постижения на националната държава. Факти, които са безспорни и срещу които просто не съществуват каквито и да било аргументи. Националната държава се налага в битка със съществуващите векове наред империи в Европа. Битката е продължителна и тежка, свързана е с идентичности, политики, стопанство. На редица национални държави им се налага да водят поредица от войни, за да се утвърдят като такива, да скъсат окончателно с имперските зависимости и да пресекат потенциални заплахи с имперски произход по отношение на територията си и народа си. Достатъчно е да се обърнем към българската история, за да онагледим какво представлява и на каква цена се постига утвърждаването на една национална държава. Националната държава е ценност, тя е тази, която от разпръснати индивиди ни превръща в едно цяло и ни позволява да се развиваме като общност.

И именно тук идва леко странният момент, оказвайки се, че Володимир Зеленски е "удостоен с честта" да бъде опонент на "непреходния" унгарски премиер. Зеленски в момента е държавен глава на страна, която е обект на имперско посегателство. Украйна се намира в тежка ситуация, в която проявява стремеж да отстоява себе си именно като национална държава. При това руската война срещу Украйна не започна на 24/02/2022, тогава стартира нейната гореща фаза, а самата война се води от Кремъл от много по-дълго време насам. Тя включва както ограничен милитаристичен елемент в Крим и Донбас през 2014 г. и след това, така и информационен компонент, насочен както към хората вътре в Русия, така и към отделни социални групи и лидери в страни от ЕС. Целта на Кремъл е да убеди народите в РФ, че посегателството срещу Украйна е основателно и необходимо, а що се отнася до страните от ЕС - те да останат равнодушни към съдбата на Украйна. Проблемът в тази руска стратегия обаче е, че в настоящата ситуация, едно равнодушно отношение към Украйна е равно на равнодушно отношение към националната държава, към нейната същност, принципи и институции.

Как става така, че най-големият последовател на националната държава в Европа, какъвто в Виктор Орбан, разглежда като свой опонент Володимир Зеленски, който вече месец и половина с цената на всичко отстоява стремежа на страната си да се развива точно като национална държава с гарантирани права в системата на международните отношения и възможност за суверенни решения във вътрешната и външната политика?

Тук няма как да бъде пропусната и християнската тема, също много любима на Виктор Орбан. Християнството е основата на европейската цивилизация, без него тя със сигурност не би могла да се развие във вида, в който я познаваме. Християнството е градивно, войната е разрушителна. Християнството е религия на мира. Всички християнски общности в Украйна осъдиха войната, включително и тези от тях, които предпочетоха да останат в лоното на Московската патриаршия, пред възможността да се присъединят към независимата Украинска църква. Та логиката сочи, че включително от религиозна гледна точка Орбан и Зеленски би следвало много повече да са съмишленици, отколкото опоненти.

Да не би пък Орбан да има различни разбирания за едни и същи явления, тогава когато те се отнасят до него и тогава когато отношението е ориентирано към други субекти? Тази хипотеза я оставяме като отворен въпрос, защото пък как човек сериозно да се усъмни в двойни стандарти, щом става дума за национално отговорен лидер, който печели избори след избори, а резултатите са видими... от Луната. Това е достатъчно за постиженията на Орбан, те са ясни. Нека сега обаче да видим и постиженията на Зеленски. Би било интересно да имаме и мнението на Орбан за тях, но поне засега той не дава сигнали, че би ни споделил своите мисли по темата. И най-вероятно не би го направил, защото ще трябва да говори за националната държава по начин, различен от този, по който е свикнал, а големият лидер не обича подобни неудобства.

Колкото до Володимир Зеленски - той е типичен граждански активист, формирал се и развил се като такъв по време на Евромайдана и в годините след него. Подкрепя инициативите в полза на териториалната цялост на страната си и подкрепата му за тях е както на думи, така и на дела. Заедно със свои колеги от шоубизнеса прави финансови дарения, насочени към тези инициативи. Няма данни да е имал вземане даване със Сорос нито в политически, нито във финансов план. Политическите му възгледи не са формирани под влиянието или с участието на спонсора и фондациите му. Няма и финансово подпомагане, под формата на стипендия, която би му осигурила възможност да се потопи в уникалната атмосфера на Оксфорд и да се запознае от първа ръка с достиженията на политическите науки. През 2019 г. печели президентските избори в Украйна, избирателите го предпочитат пред неговия предшественик Петро Порошенко. Стабилната позиция, която изразява в сегашните трудни времена за Украйна е възможна, защото намира опора и аргументи в самото украинско общество.

В този смисъл Орбан, определяйки Зеленски като свой опонент, де факто насочва това определение към гражданите на Украйна. Колкото и "непреходен" да е Орбан, украинската държавност и украинското общество със сигурност ще го надживеят. Има много повече фактори, водещи към сближаване между Унгария и Украйна, отколкото към разделение и Орбан не бива да минира тяхната потенциална реализация, просто е проява на лош политически вкус. А и благоприятната среда за тяхното случване може и да се развие дори по-рано, отколкото Орбан предполага.

Ще видим и как през следващите месеци ще се развиват отношенията между Унгария и Полша. Полша, страна с автентично консервативно управление (чудесно, че е така), категорично не споделя позицията на Орбан към Зеленски. Унгарският лидер обаче заяви, че се надява на запазване на отношенията с поляците. Не е ясно как би могло да стане това в настоящата ситуация. Големият лидер обаче винаги намира начин. Орбан сам реши да се тества, да видим...!