От какво правителство се нуждае България? От правителство на промяната и реформите ли? От кабинет на приемствеността ли? Дали пък истината не е някъде по средата, но пък ако е така, какво протестните партии биха взели от управленията на ГЕРБ досега, за да го заложат в евентуално свое правителство и да продължат да го налагат като свой приоритет? Нагласите в обществото по тези въпроси са прекалено разнообразни, а политиката е изкуство на възможното. Очевидно е, че подходът в ситуацията, в която се намираме, следва да се основава точно върху разбирането, че политиката е изкуство на възможното, тъй като ако се следват обществените нагласи, то определено трябва да се отива на следващи предсрочни избори.

Или казано с други думи, България се намира пред избор между две възможности. Едната е влизане в продължителна спирала от чести парламентарни избори, докато се стигне до консолидиране на обществените нагласи и формиране на едно по-ясно очертано мнозинство, което да поеме управлението на страната и да разполага с достатъчно стабилна подкрепа в обществото, която да му служи за опора и да легитимира политиките му.

Другата възможност е да се направи правителство тук и сега, като по този начин следващите предсрочни парламентарни избори бъдат отложени примерно за пролетта на 2022 г. Основното препятствие пред втората възможност е, че всяка от политическите формации, която потенциално би подкрепила сформирането на кабинет, има своя интерпретация на сентенцията, че политиката е изкуство на възможното. За "Има такъв народ" например тя означава създаване на еднопартиен кабинет на малцинството, който да получи подкрепата на всички парламентарни сили, които са се заявили като формации на промяната, независимо дали са свързани с протестите от лятото на 2020 г. или не. За "Демократична България" изкуство на възможното е трима министри от служебния кабинет (Василев, Петков и Денков) да са част от редовното правителство, макар и без изрично да бъдат обявявани като квота на ДБ. "Изправи се БГ! Ние идваме" поне засега не са показали ясно каква е тяхната интерпретация на изкуството на възможното, но тук проблемът сякаш е по-дълбок, тъй като тази парламентарна група излъчва разнопосочно говорене в публичното пространство, макар и в по-мека форма в сравнение с дните след конституирането на 45-то Народно събрание.

За БСП изглежда напълно възможно да подкрепи еднопартийния кабинет на малцинството на ИТН и това лесно може да се обясни с предизвикателствата, пред които е изправена Корнелия Нинова. При това тези предизвикателства съществуват както на електорално, така и на институционално ниво. Ако БСП се яви отново на бързи предсрочни избори може да се окаже, че губи още електорална подкрепа. Между 04.04 и 11.07 БСП е загубила 115 хил. гласа. Продължаването на тази тенденция ще затрудни много силно възможността на Нинова да се задържи на лидерската позиция в партията. Ако пък БСП изложи прекалено много изисквания пред ИТН, за да подкрепи правителството им, съществува риск от разцепване на лявата парламентарна група. Една част от нея може да подкрепи предложения кабинет, а друга - не. Това е така, защото президентът Радев ясно показва, че не желае нови бързи предсрочни парламентарни избори и ако Нинова си позволи да изрази прекалени претенции, то част от ПГ на БСП може да предпочете да се съобрази с желанието на Радев, вместо с претенциите на Нинова. А тя и в момента има вътрешнопартийна опозиция, която по разнообразен начин изразява позициите си и принуждава лидерката да влиза в обяснителен режим.

Евентуална почти безусловна подкрепа на БСП за ИТН обаче би представлявала своеобразен ребус за "Изправи се БГ". Макар и физиономията на тази формация да не се изчерпва само с лицето на Мая Манолова, тя е двигателя на това политическо формирование или може би по-скоро е горивото, което захранва мотора на "Изправи се БГ! Ние идваме". Ако БСП и хората около Манолова ще подкрепят кабинета на ИТН, възниква въпросът - защо въобще Манолова е излязла от БСП и е формирала около себе си друг политически субект? Би било доста трудно да се даде политически аргументиран отговор на подобен въпрос. Татяна Дончева, чийто бекграунд също е в БСП, вероятно разбра това и отправи някои публични критики към ИТН още след като Пламен Николов пое мандата за съставяне на правителство. Ако "Изправи се БГ! Ние идваме" възнамерява да формира и развива някаква трайна идентичност, то определено трябва да мисли и внимава за въпроси като този.

Иначе дори и кабинетът на ИТН да получи необходимата подкрепа в Народното събрание и министрите да встъпят в длъжност, то това съвсем не би означавало, че формациите, дали подкрепа, са уеднаквили интерпретациите си за сентенцията, че политиката е изкуство на възможното. Ако "Демократична България", например, подкрепи ИТН сега, то няма гаранция, че догодина, след като започне новият президентски мандат, Христо Иванов не би поискал персонални промени в кабинета, за да продължи да осигурява парламентарна подкрепа.

Преплитането на формирането на кабинет и темата за бюджета също е неизбежно. На практика всеки един редовен кабинет преминава през вот на доверие в края на всяка календарна година, когато бюджетът за следващата се поставя на дебат и гласуване в Народното събрание. Ако парламентът отхвърли предложения от кабинета бюджет, това е вот на недоверие и правителството следва да подаде оставка. Сега служебният кабинет е предложил на 46-то НС да направи актуализация на настоящия бюджет. Актуализацията на служебния министър на финансите Асен Василев може да мине само ако получи подкрепа от ИТН или ГЕРБ. ИТН снеха доверие от Василев и дори го уличиха в кражба на интелектуална собственост. Ако са последователни в отношението си към служебния министър би следвало да не подкрепят неговата актуализация. Възможна ли е подкрепа от ГЕРБ? Това би било логически издържано, но не и политически. В основата на актуализацията е увеличаването на пенсиите или по-конкретно казано запазването на добавката от 50 лева трайно в доходите на българските пенсионери. Това на практика е израз на приемственост между политиката на ГЕРБ в този сектор и актуализацията на бюджета, направена от министър Василев. Най-големият опонент на ГЕРБ обаче не е някоя от конкурентните политически формации, а именно служебното правителство, затова би било невероятно депутатите на доскоро управлявалата партия да подкрепят предложение, идващо от един или друг служебен министър.

Такъв тип преплитания ще бъдат характерни за политиката в България през следващите години. Високият интензитет и динамиката на политическия процес са предпоставка точно за това. Тези обстоятелства ще бъдат част от политическия живот у нас и ще задават сложни ребуси пред всички парламентарно представени формации. Разбира се, въпросните обстоятелства биха били от полза повече за опозицията, отколкото за управляващите.

ИТН пожела да носи самостоятелно отговорността за управлението на страната. Това обаче в настоящата реалност практически е непостижимо в изчистен вид. Самият факт, че истински значимата институция за управлението на държавата ще бъде Народното събрание, а не Министерския съвет ясно говори в тази посока. Всъщност подобна ситуация би дала известни възможности на ИТН, ако разбира се, те успеят да осигурят достатъчно парламентарна подкрепа за своето правителство. По време на мандата на 46-то Народно събрание политиката ще се формира в парламента, но ще се изпълнява от правителството. Това дава шанс на кабинета на "Има такъв народ" да се превърне в лице на всички публични и секторни политики, задавани не само от ПГ на ИТН, но и от всички останали парламентарни групи, които по принцип или по конкретни казуси дадат своята подкрепа на правителството. В случай, че подобна хипотеза се превърне в реалност и се развие като политическа практика, то в публичното съзнание "Има такъв народ" ще започне да трупа значително повече авторитет от останалите формации, които по един или друг начин подкрепят кабинета. Важно е да се отбележи и обективното обстоятелство, че всяко управление носи негативи, но предвид съществуващите нагласи за промяна в широки групи от обществото, евентуално съставено сега правителство би имало немалък кредит на доверие и може да се предположи, че поне през първите месеци неговото управление би се възприемало като положително и интерпретациите на политическите формации биха носили най-вече положителен знак. Естествено с изключение на тези от тях, които са твърда и последователна опозиция. В така разгърнатата хипотеза съществено място има и тази характеристика на проектокабинета на ИТН, че той с много малки изключения, е съставен от публично непознати лица, които ще се нуждаят от продължителен период от време, за да изградят разпознаваеми образи пред широката общественост, медиите и дори собствените си избиратели. Така плюсовете при реализиране на управленските политики ще се трупат не в полза на отделните министри и премиера, а на самия политически субект "Има такъв народ", защото той е далеч по-разпознаваем от всички предложени министри и от състава на правителството като цяло.

На лице са всички основания да смятаме, че ако предложеният кабинет поеме управлението на страната, то зад него ще прозира една доста сложна игра между всички парламентарни групи, гласували в негова подкрепа. Това обстоятелство ще се подхранва непрекъснато и от очакването, че кабинетът няма да може да изкара пълен мандат и следващите предсрочни избори непрекъснато ще чукат на вратата. Това би наложило на парламентарните сили, които са в подкрепа на правителството, хем да участват активно във формирането на управленските политики, хем във всеки един момент да са в необходимата кондиция и с подходящия публичен образ, за да могат да се явят на избори и да запазят или развият електоралните си позиции. Една такава ситуация не само не предполага провеждането на решителни реформи в страната, но и отваря широки пространства за популизъм, включително и в отношенията между формациите, подкрепящи евентуалния кабинет. Всичко това е достатъчно, за да обясни нерешителността, която засега личи в средите на "Демократична България" и "Изправи се.БГ! Ние идваме" относно това как точно да подходят спрямо проектокабинета на ИТН. На този етап изглежда, че най-сигурната подкрепа (ако въобще може да има нещо сигурно в политическа ситуация като настоящата) за ИТН ще дойде от БСП.

Това поведение на БСП обаче се обуславя не от обективни обстоятелства, насочващи социалистите в такава посока, а поради желанието на Нинова да избегне скорошни предсрочни избори. Не без значение е и фактът, че една съвременна политическа система няма как да функционира въз основа на някакъв кливидж от типа партии на протеста/партии на статуквото. Подобно нещо е контрапродуктивно и неговото преодоляване би било от полза както за формациите на протеста, така и за тези на статуквото. Ако ИТН не успеят да намерят парламентарна подкрепа за своя кабинет, то част от комплексната причина за това ще бъде и контрапродуктивността на кливиджа протест/статукво.

Какво да очакваме ако се стигне до връчване на втория мандат? От ГЕРБ вече заявиха, че няма да предлагат правителство и директно ще върнат мандата. Така идва ред на третия мандат, а това би било сериозен ребус за Радев, най-вече, защото ще му се наложи да реши на кого да го връчи буквално в навечерието на президентските избори. Ако предпочете БСП, вероятността да се стигне до правителство е малка. Ако пък изборът му падне върху "Демократична България", ентусиазмът на Нинова за активна подкрепа в полза на Радев на президентските избори може съвсем да се изпари. ДБ със сигурност ще включи в своя проектокабинет икономическия екип на служебното правителство, които вече е публично разпознаваем и разполага с обществен авторитет. Не е сигурно обаче, че това би могло да компенсира едно по-въздържано поведение на БСП, ако ръководството на социалистите реши да ориентира партията в подобна посока.

Настоящата политическа ситуация е предизвикателство и за Радев, макар той да не е част нито от законодателната, нито от изпълнителната власт. Макар за момента да няма издигнати други президентски кандидатури, освен неговата, развитието на политическия процес през следващите седмици и месеци ще има своето влияние върху президентските избори на есен. Ако се стигне до избори 2 в 1, това би направило президентския вот по-малко предвидим, защото едновременното провеждане на два избора винаги води до влияние помежду им. Чистият президентски вот в края на октомври или началото на ноември би бил много по-прогнозируем, би дал възможност за провеждане на по-добре организирана предизборна кампания и за по-ясни послания. И когато вече имаш зад гърба си един мандат би било нормално да искаш да се явиш на избори при тези обстоятелства. При наличието на редовно правителство ще бъде ясно кой управлява, кой подкрепя управлението и кой е в опозиция. Или казано с други думи - политическите пространства ще са ясно очертани. В случай, че няма правителство, излъчено въз основа на избори, политическата среда ще е много по-размита, а това може да доведе до непредвидими изненади, за които биха липсвали предварително отработени реакции.

Хипотетичното натрупване на такива изненади може да извади обстановката около президентските избори извън контрол и да я тласне в малко очаквана и трудно предвидима посока.