Резултатите от Националното външно оценяване вече са ясни. Ресорното министерство дори ги анализира. Разбрахме, че четвъртокласниците са се представили далеч по-добре от по-възрастните си колеги - зрелостниците, поне ако съдим от средната оценка "много добър", което е повече от 3,93 на абитуриентите.

По математика представянето е по-слабо, но все пак над 50% от четвъртокласниците са получили оценка "много добър" или "отличен"

Ако сравним резултата по български и литература на най-малките ръст няма, еквивалентни са на миналогодишните - средно 70,5 точки от 100 възможни.

По-добро е представянето по математика, където има ръст от 7 точки спрямо 2022 г.

С почти 300 повече са изпитните работи, които са оценени с максималния брой точки, а над 9900 деца са с отлични оценки и по двата предмета. 5% от явилите се имат двойки и по БЕЛ, и по математика.

Подобрение по български език и литература отчитат и седмокласниците. Средният резултат се движи около 55 от 100 възможни точки. При тях и при четвъртокласниците фаворит са задачите с избираем отговор. По-нисък е резултатът на творческата задача, където са се справили кой по-добре, кой по-зле 63% от изпитваните.

Общата констатация е, че все пак могат да създават собствен текст и "правилно обвързват действията на героите с изобразеното", но са неуверени да предават емоционално състояние и да поставят заглавия.

По-слаби са резултатите по математика средният е 35,29 при възможни 100. Постигнатото е съизмеримо с миналогодишния резултат. Отличниците са по-малко - 262.

Двама ученици имат по 100 точки и на двата изпита от националното външно оценяване - български език и литература и математика.

Десетокласниците бележат ръст- по БЕЛ, резултатът им е средно 49,44 точки, което е с над 6 точки повече в сравнение с предходната година.

И те се справят по-успешно със задачите с избираем отговор и значително по-зле с тези със свободен. А задачата да направят резюме на текст ги е хвърлила в мисъл.

Лек, но недостатъчен ръст има по математика, средният резултат е 34,5 т. И тук избираемият отговор е фаворит, трудно става при задачите с разширен свободен отговор.

Традиционно по-високи резултати, независимо от региона и възрастта, отчитат София-град, Смолян и Варна. Упорито на дъното са Сливен, Видин, Перник.

Интересен, и може би логичен, е резултатът на Кърджали - винаги най-зле по български и в челото на добрите по математика.

Едва ли ще учудим някого с констатацията, че българските ученици не могат да се изразяват свободно и се затрудняват при отворен отговор, но за сметка на това успешно поставят хиксчета при три възможни отговора. Те това са го тренирали в училище, където вече не се изисква особено мислене и способност да съставяш логични изречения, а да пишеш хиксове, понякога дори на късмет. Всъщност заинтересувани от вероятността да познаеш на късмет са изчислили, че без да мислиш можеш да покриеш 30% от верните отговори само с поставяне на хиксчета.

Както казва Д-р Валентина Иванова, един от основателите на академия "Никола Тесла", "тестовият формат насърчава повърхностното знание". Този формат не изисква задълбочаване и мислене, а води до отказ от него. " А отказът от мислене се нарича затъпяване" , констатира д-р Иванова. Без да имаме нейният поглед върху обучението, ще се съгласим веднага, защото резултатите го доказват.

Друга причина е разликата в умението на днешното поколение и това на преподавателите да боравят с технологиите. Учебните програми не провокират способността да се възползваш от предимствата, които тези технологии дават. Вероятно по-съзидателно би било децата да се научат да избират сред изобилието от информация, която ги залива, да я подчинят на потребностите си, но за да се случи това пак се връщаме към способността да мислят.

Ясно е, че не можеш да заинтригуваш някого, ако го караш да търси отговори и решения, които интернет му поднася наготово. И пак опираме до мотивацията, а за да има мотивирани ученици, трябва да има мотивирани учители. Тук системата също не е особено ефективна, защото учителите, които работят с вдъхновение и хъс, получават толкова, колкото и тези, които влизат да си "изпеят урока".

Но да погледнем и към критериите за оценка.

Добър пример е поставянето на точки при диктовката в 4 клас. Там максималният брой точки е 20.

Получаваш 3 т., ако пишеш правилно "ш" и "щ". Още 3, ако правилно изписваш думи с "я".

Три точки ще получиш, ако напишеш "дървета", вместо "дарвета", други 3 т. ако напишеш "красив", вместо "красиф".

Още 3 т. напишеш "заплака" вм. "за плака". С 3 т. се възнаграждава способността за пишеш двойно "нн" в думи като "лунни". Една точка добавя към резултата ти умението да делиш думи като "в мрака", "на къщите". И още една - ако започнеш изречението с главна буква и го завършиш с препинателен знак.

Предвид факта, че родителите масово пишат "здравей те", вероятно трябва да сме снизходителни към четвъртокласниците и критериите за оценка на уменията им да пишат правилно под диктовка. Но не е ли твърде щедро да даваш макар и една точка за това, че са започнали изречението си с главна буква и са го завършили с препинателен знак? Експертите от МОН сигурно ще възразят. Въпреки че ако критериите и стимулите са такива в 4 клас, очакванията за по-големите едва ли ще са кой знае какви.

На изхода системата е "произвела" хора, които не са пригодни да работят, каквото и да било. Да, могат да сърфират в мрежата, но това не ги прави способни да отговорят на потребностите на бизнеса. Защото в тази среда не е достатъчно да можеш успешно да поставиш хиксчето на верния отговор. Никой не ти дава варианти, между които да избираш. Трябва да си ги измислиш сам. И почва трудното.