Преди три години, министърът на отбраната Доналд Ръмсфелд написа меморандум до колегите си в Пентагона, в който поставя ключов въпрос за продължителната война срещу тероризма: успява ли стратегията на Вашингтон да унищожава терористи по-бързо, отколкото се създават нови врагове?.

До вторник правителството не даде публично официален отговор. Но наскоро разсекретеният доклад на разузнаването прави точно това и заключава, че администрацията на Буш не е издържала поставения от Ръмсфелд тест.

Части от доклада изглежда подкрепят аргумента на президента Буш, че единственият начин да се разгромят терористите е да се поддържа непрекъснат военен натиск върху тях. Но никъде в оценката няма доказателство, което да подкрепя самонадеяното твърдение на Буш този месец в Атланта, че „Америка печели войната срещу тероризма."

Докато разпространението на самоопределящите се като джихадисти е трудно да се определи, терористите "се увеличават както по брой, така и по географско разпространение."

В доклада се казва, че продължаването на тази тенденция би довело до „увеличаване на атаките по света" и че „определящите фактори, които подхранват разпространението на движението са по-силни от неговите уязвими места."

Във вторник вечерта Белият дом разпространи, както бе наречена, хроника, която сравнява заключенията на разузнавателния доклад с думите на Буш. Текстът съпоставя информацията в доклада за появата на нови и независими терористични ядра, без връзка с Ал Кайда, с бележките на Буш относно „отрасналите у дома терористи", обвинени в заговори от Испания до Великобритания.

Но има разлика в тона между публичните изказвания на Буш и секретните констатации в доклада, която не може да се сбърка.

Докладът казва, че през следващите пет години „комбинацията от общи цели и разпръснати играчи ще затрудни откриването и противодействието на джихадистките групи."

Той също така прогнозира, че докато демократизирането и „излагането пред публичността на спънките пред религията и политиката, заложени в пропагандата на джихадистите" може да отслабят привлекателността на терористите - теза, която Буш често защитава в речите си, то тези фактори в момента са засенчени от страха от доминация на Запада, от битката за бъдещето на Ирак и бавния икономически и политически напредък.

По-рано този месец Буш представи осъвременен вариант на Националната стратегия за борба срещу тероризма, който съдържа елементи от секретния разузнавателен доклад, но тогава президентът заяви, че подобренията в стратегията ще променят хода на събитията.

Тази осъвременена стратегия се основава на по-голямото ни разбиране на врага и дава насоката за спечелване на войната срещу тероризма", се казва в друга брошура на Белия дом.

Но разузнавателният доклад не съдържа нищо от обширния оптимизъм на Буш. Той по-скоро кореспондира с мрачния въпрос на Ръмсфелд, който той постави дръзко като: Дали сегашното ни положение е такова, че колкото  повече се стараем, толкова повече изоставаме?"

Разсекретеният доклад, публикуван във вторник, зададе този въпрос по-индиректно - въпреки че демократизацията може „да започне да забавя разпространението" на екстремизма, „дестабилизиращите преходи", причинени от политически промени, „ще създадат нови възможности пред джихадистите."

И докато Буш често говори за промяна на Близкия изток, докладът говори за „уязвимите места", създадени от това, че „антиамериканските и антиглобалистките настроения се увеличават и подхранват други радикални идеологии."

Резултатът, се казва в доклада, е че другите групи по света се радикализират „още по-бързо, още по-широкообхватно и още по-анонимно в ерата на Интернет."

Накратко, докладът описва едно движение на джихадисти, което поне засега изпреварва контраударите на Буш.

Предполагам, общото заключение от него е, че ние нямаме достатъчно куршуми за всички врагове, които създаваме, казва Брус Хофман, професор в областта на изследванията на сигурността в университета в Джорджтаун.

Това, което е най-забележителното в доклада на разузнаването според експерти, е липсата на забележителност в неговите заключения.

На определено ниво той не е изненадващ, казва Пол Пилър, който допреди година е служил като офицер в разузнаването за Близкия изток и Южна Азия.

Но там определено има много неща, които не сте чували президента да казва, допълва той, в това число значението на Ирак за присъединяването на разгневените мюсюлмани към антиамериканското движение на джихадистите.

Приближаваме предизборната кампания, а това е на първите страници на вестниците, каза Буш по време на съвместна пресконференция с афганистанския президент Хамид Карзай.

„Не е ли това любопитно? Някой им го е предоставил, за да огласят секретна информация да политически цели."

Веднага след публикуването на доклада във вторник, съветниците на Буш напътстваха репортерите сред заключенията и изтъкваха паралели с изказвания на Буш в дните преди петата годишнина от атентатите от 11 септември.

Франсиз Таунзънд, директор по национална сигурност в Белия дом, използва пресконференция във вторник вечерта, за да обърне внимание върху извода, че „конфликтът в Ирак е станал повод за радост за джихадистите заради дълбокото разочарование от намесата на САЩ в мюсюлманския свят и "раждането" на нови поддръжници на джихадистите.

От политическа гледна точка поне през следващите няколко седмици изводите на разузнаването само ще подхранват аргументите за Ирак и на двете страни.

Текстът е публикуван със съкращения от в. "Интернешънъл Хералд Трибюн".