Президентът на САЩ Барак Обама явно съвсем е загубил интереса си към външната политика, съсредоточил се изцяло във вътрешните проблеми, отбелязват в последните дни американски и европейски медии.

През февруари в редица издания и почти едновременно се появиха материали за захлаждането в отношенията между администрация на Обама и традиционните съюзници на Белия дом от Стария свят, коментира БиБиСи.

Кореспондентът на Washington Post Джексън Дил определи със заглавието си новата ситуация: „Отстъплението на Обама от световната сцена", се казваше очеркът му.
Германското списания Spiegel отпечата въпроса „Защо Обама игнорира Европа", а Wall Street Journal излезе с ироничното заглавие „Европа изпитва носталгия по Буш".

Европа се надяваше, че Обама ще стане първият президент от съвременната епоха, който ще пожелае да подели управлението на планетата със Стария свят като с равен партньор", пише Journal. Европа съвсем скоро може и да разбере, че Джордж Буш може и да стане последният трансатлантически президент, който се стремеше да установи дружески отношения с европейските лидери и заради това посещаваше и всички срещи, на които европейците го канеха.

Обама вече даде да се разбере, че ще пропусне традиционната среща ЕС - САЩ, която трябва да се състои в Мадрид през май месец и която вече е отменена. Но и най-неприятният сюрприз за испанския министър-председател Сапатеро беше не толкова отменянето на срещата, а това, че новината дойде от статия на Wall Street Journal.

Освен това Сапатеро не проведе среща нито с Обама, нито с вицето Байдън по време на визитата си във Вашингтон, въпреки че дипломатично заяви, че не е обиден. Мадридският Pais писа тогава „Обама обърна гръб на Европа", а след него Spiegel допълни - „Обама наскърби Европа".

Едва след това Белият дом обясни решението на Обама да не присъства на срещата ЕС - САЩ в Мадрид с неговия изключително натоварен график.
Европейците обаче биха си го обяснили с това, че по време на криза и преди ноемврийските избори за Конгреса за Обама ще е по-полезно да пътува до Айдахо или Флорида. Възможно е и в момента да не му е нужно да се снима на фона на европейски пейзажи.

Но нито един от последните американски президенти не е отдавал толкова малко значение на съюза между Америка и Европа, пише Wall Street Journal.

Възможно е и Обама да счита, че по време на първата година от управлението си да е загубил достатъчно време и сили за външни дела. В Европа Обама беше 6 пъти и то невинаги това беше продуктивно, допълва Journal.

Wall Street Journal напомня, че Обама се отказа и от разгръщането на противоракетна отбрана в Полша и Чехия и извести за това ръководителите на двете страни в последния момент, секунди преди медиите да са разпространили информация.

Анализатори отбелязват, че Обама се дистанцира не само от Европа. Израел и палестинците не са могли да не отбележат, че в своето послание към Конгреса, Обама не каза нито една дума за тях, нито за Близкоизточния мирен процес. Малко по-късно самият президент каза, че вече е преоценил и е променил отношението си за форсирането на преговорите за мира в Близкия изток.

В последно време във Вашингтон бяха и двама от иракските лидери - президентът на Кюрдистан Масуд Барзани и лидерът на шиитското малцинство Тарик Хашими. Ш двамата с безпокойство отбелязаха, че не става ясно дали за настоящата администрация в Белия дом е важна стабилността на Ирак и че в публичните си изявления Обама говори за извеждането на войските от Ирак, но и не споменава как вижда бъдещето на тази страна.

Освен това за разлика от своите предшественици Барак Обама не завърза приятелски отношения с нито един от европейските лидери. Той започна с това, че върна на британците бюст на Чърчил стоял в Овалния кабинет.
Претенции към Обама имат и Ангела Меркел, и Саркози обаче. Не по-малко хладни са отношенията на Обама с Бенямин Нетаняху, както и Нури Малики и Хамид Карзай, с които Буш регулярно е говорил по телефона.

Според Journal обаче една част от политиката на Барак Обама може да се обясни и с чисто рационални решения - на световната сцена правят първите си стъпки страни като Бразилия, Китай и Индия, които постепенно изместват на втори план, дори и Старата Европа.