Чудото „гражданско движение в България" и този път проживурка три дни. След натрапчиво привлекателното антипартийно говорене по време на избори '2011 - което й подари бронзовия медал - в неделя Меглена Кунева, досущ като някои нейни предследователи, яхна метлата на партийното строителство. За да се включи в най-гледивното напоследък БГ-риалити „Лидер си прави партия".

Поредната формация с имагинерна членска маса, ала с ясно изразен облик на ръководното тяло, оттук нататък ще търси своето място под политическото слънце. Което свети за всички, но грее малцината избрани.

Заявката на Кунева да направи „Движение България на гражданите" № 1 на следващите избори обаче звучи, ако не налудно, то доста претенциозно. Защото бившият еврокомисар по защита от китайските ментета наивно недоглежда, че в президентската надпревара избирателят й отреди трето място само защото бе Различната. Човек без партия зад себе си, борец срещу традиционните партии - народни душмани, съюзник на гражданите срещу наложеното статукво на политическата несправедливост.

Но към мандат в сградата на едноименния площад Кунева вече ще тича на високите токчета на партийната платформа. Доста неудобна неолимпийска дисциплина.

 

Всъщност, прелиствайки пожълтелите вестници, виждаме, че това не е прецедент. Но дори така погледнато, Кунева не може да се похвали с pole position в тази надпревара. Тя не притежава ни историко-носталгично обусловеното преимущество на величеството Кобургготски, ни простовато-народняшката харизма на бившия гард на същия. Нямането на тези компоненти, довели до стремителния възход на споменатите, при въпросната дама е гарнирано с още няколко минуса.

Тя е обременена от отдалечена във времето диря в биографията, която по семейна линия тясно я свързва по-скоро с лявото, отколкото с яростно декларираното от нея дясно. По-скорошна - която я родее с компрометирания псевдоцентър НДСВ. Участие във властта (на вътрешно и еврониво), което - по повелята на времето - изискваше по-често да казва без колебание Yes, отколкото да брани интересите на гражданите, на които днес обещава България.

И като капак - новоизлюпено, шарено с миналото си, партийно обкръжение, изтъкано от субекти без ясна идеология, но с откровена животоспасяваща мисия за оцеляване на политическата сцена. Хора, красноречиво назовани преди време от един лидер със затихващи функции „кебапчийски котараци".

Помните ли оня руски виц за момченцето, което със сълзи на очи се прибрало от школото с двойка, защото в съчинението по история написало: „Партийците обичали да си устройват оргии." „Не „партийците", а „патрициите", глътнал водката на екс тъжният баща и излющил як шамар на политически инфантилното отроче...

Напоследък у нас се наблюдава патологична амбиция на куцо и сакато да се влива в стройни партийни редици. Дали защото - както пееше Окуджава - умният се разхожда в усамотение, а глупаците обичат да се събират на ята. Окрилени от тези настроения лидери, и от царски сой, и от Банкя яхват вълната и повеждат партийно ориентираната народна маса по пътя към светлото бъдеще. Кой за 800 дни, кой по поредния магистрален лот.

От мръсна дума в началото на така наречения и така несвършващ преход, днес „партия" се превърна в мантра, в заклинание. Дотам, че вторият гербер Цветанов нивга не пропуска отчетливо да изартикулира „Политическа партия ГЕРБ". Сакън някой погрешно да не помисли, че е клуб по интереси на млади цветовъди или любители на хералдиката.

Явно партийното строителство е на мода. Като това на магистралите. И докато магистралите на Борисов - кой може да му го отрече - водят за някъде и остават във времето за някого, то в повечето случаи новородените три и повече буквени абревиатури доста скоро след излюпването си изпитват крещяща нужда от изпълване с ново съдържание.

Виж националното движение на онзи Симеон, който доскоро бе Втори, пък сега... кой ли се сеща как се разшифроват последните букви на НДСВ към днешна дата.

Сред желаещите да са партийни лидери наскоро изгряха имената на един архонт, на един бивш военен министър, на един бивш нововремец... Въобще на доста бивши някакви. Към властта протегна ръчички в името на народното добруване и бившият много неща Ганчев, Жорж.

За хората с по-услужлива памет няма да звучи като севернокорейска екзотика понятието с двайсетина и кусур годишна давност „безпартиен комунист". Така у нас се (само)определяха хората, безрезервно верни на идеята, но необременени от червената книжка в джебчето. Съответно - от изкушенията и привилегиите, които даваше тя в онези времена. Но натоварени с отговорността на личната съвест и чест - по-безкомпромисни от която и да е низова партийна организация.

Тези хора не измениха на идеала си, не изневериха на партията, в която не бяха членували. Понесоха болката от рухващите илюзии. Останаха верни. Така се случи и с истинските привърженици на монархическата идея. С националистите - не кресливите, а мълчаливо обичащите България. С автентичните социалдемократи - следовници на д-р Дертлиев, а не на евролявата бяла лястовица Александър Томов. Такива хора днес май няма. Както няма патриции. Но пък партийци - бол. От всички бои втора ръка.

Затова почти сигурно е, че формацията на Меглена Кунева няма да стане номер 1 на следващите парламентарни избори. В нейната партийна каруца се накачулиха мнозина изпаднали от влака-стрела на други. В новопръкналата се партия няма вълци, които менят козината си, но не и нрава си. Просто тези същества никога са нямали ни нрав, ни козина. Само вълна, която са готови всеки да стриже срещу подходяща комисиона. Или четина, по която нямат нищо против да ги почешат.

Тогава защо измъченият избирател трябва да бъде тормозен от стари лозунги на нов глас, да се бори с поредния номер в без туй дългата интегрална бюлетина? Нови партии би трябвало да носят нови послания и нови идеи, тухлите на партийния им градеж да са скрепени с хоросана на волята, а не на декларациите за промяна на овехтелия политически морал.

Трибуквието на Кунева засега не предлага такива. Пък нищо не пречи да се пробва. Умните се учат от чуждия опит, останалите - от собствения си. Или ще стане, или... Поредната партийна оргия.