Отношенията между Пекин, Москва, Техеран и Пхенян продължават да се укрепват. Четирите режима имат много общи точки във вътрешната и външната политика. Това пишат в статия за френския вестник La Tribune Раду Вранчану и Марк Гюйо, професори по икономика в ESSEC Business School. Ясно е, че "либералнодемократичният" модел, съчетаващ политическа демокрация и пазарна икономика, не успя да се наложи в световен мащаб. В някои страни с течение на времето се е наложил режим от хибриден тип, който може да се определи като "либерално-автократичен". Този модел се основава на малко или никакво демократично лидерство, което въпреки това разчита на комбинация от дирижизъм и пазарна икономика, за да осигури икономически растеж.
"CRIC" или алиансът на авторитарните сили
За разлика от либералните демокрации, за тези авторитарни режими растежът представлява цел сам по себе си: в Китай, например, неговият темп често се определя от властите и зависи от обществото да се адаптира, каквито и жертви да му струва това. Приоритетът на лидерите е надмощие в гражданските и военни технологии и контрол на ресурсите. В този контекст подобряването на стандарта на живот на гражданите е само съпътстваща полза, подчинена на първата цел и която, ако е необходимо, може да бъде пожертвана.
Ако зачитането на правата на човека представлява основен стълб на либералните демокрации, то не е нито приоритет, нито ограничение за лидерите на тези авторитарни държави. Като цяло техните лидери открито се противопоставят на "западната хегемония". Много лидери на развиващи се страни демонстрират своята симпатия към тези авторитарни страни; най-малкото търгуват с тях без проблем.
На военно и отбранително ниво европейските и северноамериканските либерални демокрации са групирани около НАТО. Лидер на тази организация, Съединените щати в продължение на много години отделят повече от 3,4% от своя БВП за военни разходи и разполагат със значителни въоръжени сили, както се вижда от техните единадесет самолетоносача в експлоатация през 2023 г.
Допреди няколко месеца на Запад на нахлуването в Украйна се гледаше по-скоро като на изолирано действие на Русия, приписвано на високомерието на Владимир Путин. Възможността за координация между автократите не беше разглеждана.
Тази перспектива е на път да се промени бързо. Генерал Крис Каволи, командир на американските въоръжени сили в Европа, в доклад до Сената (април 2024 г.) отбелязва, че на бял свят се е появила "ос от противници", интегрираща Китай, Русия, Иран и Северна Корея. На 6 април генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза в интервю за BBC, че Китай, Русия, Иран и Северна Корея все повече си сътрудничат срещу западните демокрации и днес формират "съюз от авторитарни сили". Нека да използваме акронима CRIC, за да назовем тази неформална група от общи интереси, както икономически, така и стратегически. Под булото на множество съвпадения откриваме реална координация между страните от CRIC.
Отвъд съвпаденията
След нахлуването в Украйна през февруари 2022 г. Русия мобилизира голяма част от въоръжените си сили, за да настъпи на украинска територия. Това е най-големият конфликт в Европа след Втората световна война, довел до множество материални и човешки загуби, военни и цивилни. Наскоро Украйна съобщи за загубата на 31 000 военни от началото на конфликта - число, което може да е силно подценено. Руските загуби са още по-големи. Въпреки тези загуби Русия запазва интензивността на военните усилия. Към днешна дата изглежда, че руската армия в Украйна има приблизително 470 000 войници, с 15% повече, отколкото в началото на инвазията.
Китай от своя страна увеличава честотата на военните си маневри в Тайванския пролив и провежда засилени действия по наблюдение в този район.
Съчетаването на руския експанзионизъм на запад и новата китайска комуникационна офанзива по отношение на Тайван обаче не изглежда случайно. Тази хипотеза е подсилена от многобройните срещи на върха на лидерите на тези две страни през 2023 г. и техните гръмотевични декларации за тяхното непоклатимо приятелство, по-специално по време на обявяването на 11 ноември на тяхното "всеобхватно стратегическо партньорство за нова ера".
На 12 април САЩ разпространиха секретни документи, според които Пекин ще достави на Русия двигатели за дронове и крилати ракети, както и военни електронни компоненти и сателитно наблюдение.
На военно ниво Иран увеличава производството си на обогатен уран и според американската армия подкрепя "Хамас" и атаките срещу търговски кораби от бунтовниците хути в Червено море. В отговор на целенасочени израелски атаки Техеран изстреля рояк дронове и ракети в нощта на 13 април към военни цели на израелска територия - първа директна атака. Дестабилизацията в Червено море и продължаващият конфликт в Ивицата Газа и все по-често в Южен Ливан изглежда представляват приноса на Иран за отслабването на военната ефективност на Съединените щати, като изискват от тях да поддържат присъствие на множество фронтове, което води до намаляване на наличността на американски оръжия и боеприпаси за Украйна.
От своя страна Северна Корея засилва провокациите си чрез изстрелвания на балистични ракети с много голям обсег и отправя заплахи за ядрена атака срещу Юга.
Реципрочни санкции
На икономическо ниво "войната" между двата блока вече започна. Съединените щати и техните съюзници наложиха силни икономически санкции на Иран от няколко години, а на Северна Корея и Русия от 2022 г. Основната роля на санкциите е, разбира се, да ограничат капацитета на тези страни да модернизират своята отбранителна промишлена база и, в случая с Иран, да забавят военната му ядрена програма.
Няма открит конфликт между Китай и Запада и въпреки това както Съединените щати, така и европейските страни от няколко години преследват като своя цел икономическото отделяне от Китай. През 2017 г., убеден, че Китай не спазва ангажиментите си за двустранна свободна търговия, Доналд Тръмп започна икономическа офанзива срещу страната, като наложи високи мита, на което Пекин отговори с еквивалентно увеличение на собствените си данъци върху продуктите на американците. Стратегическата цел на Тръмп беше двойна. От една страна, намаляване на американската икономическа зависимост от Китай; от друга страна, забавяне на китайското технологично развитие във военната област, с ембарго върху износа на чувствителни американски военни технологии.
Джо Байдън продължи и засили тази политика на икономическо отделяне, като продължи войната с митата и предпочете стратегията "Произведено в САЩ". Той също така засили контрола върху компоненти с военно приложение, предназначени за Китай, извън строгото ембарго върху износа за Русия, Иран и Северна Корея. От декември 2023 г. компаниите, които се възползват от субсидии по програмата за развитие на микропроцесори (CHIPS Act от 2022 г.), няма да могат да работят в продължение на 10 години със страни, предизвикващи загриженост и чийто официален списък включва всички членове на CRIC.
Европейците също приеха стратегия за намаляване на зависимостта от Китай и за реиндустриализация. Например, поразително е да се отбележи, че 50% от световния износ на нитроцелулозни влакна идва от Китай, знаейки, че тези влакна са основен компонент на снарядите, така дефицитни на украинския фронт. През 2022 г. ЕС прие директива за защита на единния пазар срещу вноса на продукти, субсидирани от трети страни, която е насочена основно към Китай. През септември 2023 г. ЕС прие механизъм за борба с принудата, насочен към справяне с държави, които се опитват да наложат промяна в политиките на държавите-членки на Съюза чрез налагане на търговски ограничения. Типичен случай, Литва беше жертва на ограничителни търговски мерки, наложени от Китай заради подписването на търговско споразумение с Тайван през 2021 г.
От друга страна Русия разчиташе на заплахата от спиране на газа, за да отслаби европейската икономическа и военна подкрепа за украинците - неуспешен опит за сплашване, тъй като Европа успя бързо да пренасочи доставките си на газ, като се обърна към други страни. Членовете на CRIC, заедно със страни като Индия и Бразилия, все пак позволиха на Русия да оцелее срещу икономическите санкции, като направиха повече от това да заменят бившите си клиенти и доставчици с пренасочване на търговските потоци към Азия.
През първото тримесечие на 2024 г. търговският излишък на Русия възлиза на 22 милиарда долара в сравнение с 15,4 милиарда долара през същия период на 2023 г. Според The Economist вносът на руски петрол за Китай се е увеличил от 100 000 барела на ден преди войната до 500 000 барела на ден ден в момента. В замяна китайският износ за Русия ще надхвърли 100 милиарда долара през 2023 г.
От есента на 2023 г. Китай също наложи ограничения върху износа на графит, ключов проводник за електронни компоненти. Според сателитни изображения Северна Корея и Русия са създали програма за обмен на оръжие срещу петрол, а Иран предоставя голямо количество дронове и военни технологии на Русия като част от широко търговско партньорство, което включва изграждането на железопътна линия между двете държави.
Американски неясноти и колебания
По време на разгара на Студената война Съединените щати си осигуриха възможността да водят две големи войни едновременно. Техният стратегически преглед на националната отбрана за 2022 г. показва, че целта им е да бъдат в състояние да спечелят евентуална конфронтация преди всичко в Индо-Тихоокеанския регион, предвид заплахата, идваща от Китай, а след това и в Европа, пред лицето на руското предизвикателство. Тази двусмислена формулировка, която установява ред на приоритетите и реалността на глобалната надпревара във въоръжаването, може да подскаже, че американците биха били в затруднение, ако им се наложи да водят две големи войни едновременно на два фронта.
Към днешна дата подкрепата на западните граждани за Украйна изглежда отслабва с увеличаването на продължителността на конфликта. Разногласията в американския Конгрес относно използването на публичните разходи, по инициатива на републиканци, приятелски настроени към Доналд Тръмп, блокираха последния транш от помощта за Украйна за шест месеца. На 20 април Конгресът на САЩ най-накрая одобри 60 милиарда долара помощ. Обръщането на президента на американския Конгрес Майк Джонсън, близък приятел на Доналд Тръмп, който дълго време се противопоставяше на помощта за Украйна, както и дискретността на самия Доналд Тръмп предполагат, че е настъпила някаква форма на осъзнаване, вероятно свързана с новото военно разузнаване.
Междувременно европейците частично поеха управлението, с ограничения, свързани със слабостта на тяхната отбранителна индустриална база. Риши Сунак, Еманюел Макрон, Джорджия Мелони и Олаф Шолц, наред с други лидери на ЕС, показват силна подкрепа за Украйна, материализирана чрез подписването на десетгодишни двустранни споразумения през февруари 2024 г. Чешката република успешно изпълни европейска програма за доставка на артилерийски боеприпаси и се очаква да достави първите запаси през юни. Под европейското ръководство НАТО обмисля програма за финансиране на закупуване на оръжия и системи за боеприпаси за период от 5 години, а през април беше постигнато споразумение за доставка на нови системи за противовъздушна отбрана.
През 2023 г. военните разходи на Европа достигнаха 588 милиарда долара, с 62% повече в сравнение с 2014 г. Изоставайки доста от Русия, европейското производство на оръжия и боеприпаси бавно започва да нараства.
В този контекст все повече и повече гласове заявяват, че е било грешка да се гледа на войната в Украйна изолирано, пренебрегвайки глобалния геополитически контекст и координацията между страните от CRIC. Най-вероятно този аргумент е бил чут от по-колебливи членове на Конгреса на САЩ. Ако Русия успее да се наложи в Украйна, много вероятно е това да бъде първата част от една мрачна игра на домино. Окуражени от този успех и възползвайки се от благоприятната динамика, други автократи биха могли след това да предприемат подобни действия в граничните райони, за които претендират. Цената за спиране на този процес ще бъде значително по-висока от тази, необходима за предотвратяване на падането на Украйна през първата част.
torbalan
на 09.05.2024 в 03:19:23 #3Аз съм българин и европеец. Като такъв ме интересува интереса първо на България, после на Европа. Хич не ме интересуват проблемите на новите и старите империи и императори. Това за което ние българите и останалите европейци трябва да работим и да се борим е да нямаме нищо общо с тия изкопаеми вкаменелости от миналото. Нека да се трепат, да се онождат и т.н. Тяхна си работа. Нито обичам руснаците, нито украинците, нито китайците. Англичаните и те не са по-назад… Трябва да имаме здрава, добре обучена и оборудвана европейска армия от която кърлежите да се страхуват.
dimitar-dimitrov-Lr8W7Yy2
на 08.05.2024 в 09:25:59 #2Проблемът не е в либералната демокрация, а във войнстващия неолиберален експанзионизъм. Опитват се да натъпчат “либерално-демократично” управление насила в гърлата на държави, които просто не са готови или не желаят подобен тип управление. Неоколониализъм прикрит зад либерални НПО-та. Няма как подобна стратегия да успее. Пораженията от тази концепция вече са видими в САЩ и ще де проявяват все повече и в други държави.
Somebodyelse
на 06.05.2024 в 16:27:18 #1Както винаги много добър анализ на реномирания La Tribune !