За разлика от футбола (пресен пример е провеждащото се в момента Световно първенство в Катар), в международните отношения изненадите се случват много рядко, да не кажа почти никога. Затова и вчерашната новина от Брюксел едва ли изненада някого.

Накратко: България и Румъния остават извън Шенген; нас ни спряха Нидерландия и Австрия, а комшиите - само Австрия. Хърватия получи единодушна подкрепа и от 1 януари догодина ще бъде част от свободното от граничен контрол европейско пространство.

Преди обаче да разсъждаваме кой крив - кой прав и чия е вината за създалата се ситуация, е редно да се каже ясно и категорично: българският национален интерес изискваше (и продължава да изисква) страната ни да влезе в Шенген. Предимствата безспорно са повече от недостатъците, като изобщо не става дума (само) за абстрактната привилегия да сме част от престижна компания (нещо като ЕС 2.0).

За мнозина сънародници, свикнали да преминават вътрешните граници на Евросъюза само с лична карта, може би не изглежда чак толкова важно премахването на граничния контрол въобще. За други, които по една или друга причина (почти) не пътуват, може пък да се струва ирелевантно.

Но не така стоят нещата за българския бизнес. Държавите от Шенгенското пространство* със своя 400-милионен пазар формират около две-трети от българския износ. А разликата между това да сме в и извън Шенген е, че във втория случай транспортът на българските стоки за шенгенските пазари се затруднява. Оттам - се оскъпява. Ставаме по-неконкурентноспособни. Тоест, решението на Европейския съвет ни удря по джоба. Не е пресилено да се каже, че ветото на Нидерландия и Австрия взема залъка от устата на българина.

В добавка, членството в Шенген върви и с едни удобства като информационен обмен в областта на сигурността. Плюс реална, финансова и материална, подкрепа за по-ефективна охрана на външните граници. В нашия случай - югоизточната, източната (Черно море) и цялата западна...

Тогава кой и защо, по дяволите, ни препъна?

Формално, "черните котки", които ни минаха път, са Нидерландия и Австрия. A в действителност...

Политиките в ЕС се прокарват чрез осигуряване на "тематични коалиции". Тъй като никоя държава не държи "контролния пакет акции", е необходимо да привлече и други страни членки към каузата си. За което обикновено се отблагодарява, когато другите имат нужда.

Принципът на консенсусното решение пък не изисква непременно всеки да гласува "по съвест". Достатъчно е една държава да наложи вето и предложението пропада. Което не означава, че няма и други "против", нито пък гарантира, че държавата, наложила ветото, не е "влязла в роля".

Защо обяснявам това? Ами, защото официално изказаните аргументи против приема ни в Шенген са такъв потрес, че поставят под съмнение автентичността на мотивите за вето.

Според Марк Рюте България (все още) няма място в Шенген, защото не успява да се бори ефективно срещу организираната престъпност. Това го казва премиер на държава, която е практически "пленена" от наркокартели и "мароканска мафия". Тук думите са безсилни.

Според Карл Нехамер България няма място в Шенген заради засиления миграционен натиск към Европа (респективно неспособността да бъде удържан). Благодарение на този натиск страната му се е напълнила с мигранти от Индия и Бурунди - държави, които имат безвизов режим с... нашата съседка Сърбия. Туш!

Имаше и един манипулативен (абе, направо клеветнически) филм на Sky News, вменяващ вина на българските гранични служби заради прострелян сирийски мигрант. Излъчен седмици след като двустранна българо-турска комисия излезе със заключение, че стрелбата не идва от българската страна.

Имаше и нещо за едни 50 евро, което май си е нарушаване на дипломатическия протокол...

Въобще, обструкциите на Хага и Виена щяха да бъдат легитимни само ако в техните общества имаше много сериозни притеснения от евентуалното влизане на България в Шенген. Да, ама за нидерландците България като тема е извън топ 100, а австрийците за последно се вълнуваха от ставащото у нас... в началото на 90-те години, когато след аварията в Чернобил витаеха големи страхове относно обезопасеността на АЕЦ "Козлодуй". Но това вече е само неприятен спомен, и то единствено за онези наши сънародници, които по онова време имаха вземане-даване с Австрия.

А, и да се запитаме: защо, след като "имаме проблеми с върховенството на закона", Румъния, която ни е давана за пример в това отношение, също остана "извън борда"? Вярно, Нидерландия не се запъна за Букурещ, но да се върнем на "разпределението на ролите".

Никак не е изключено Рюте и Нехамер просто да са поели ангажимент пред трети страни членки, които имат причини (засега) да не се афишират. Айде, Нидерландия отдавна е като "магаре на мост" по отношение на нашата кандидатура, ама Австрия определено изненада... Но все пак, да се придържаме към официалната версия.

И така, какви може да са истинските пречки за Шенген?

На първо място, бизнес. Конкуренция. Проява на прикрит протекционизъм. Ако се върнем на пакета "Мобилност 1", можем да съберем две и две...

Също така, влизането в Шенген премахва и последната възможност за някакъв контрол върху придвижването на хора в ЕС. По-конкретно, на едни български и румънски граждани със специфични "културни особености". Които нямат аналог в Хърватия...

Основната причина да останем извън Шенген обаче е в самите нас. Или по-точно - в нашата политическа класа, дипломация и администрация.

За да те цакат с аргументи като горепосочените, значи си много "ниска топка" и не успяваш нито да обосновеш адекватно исканията си, нито да лобираш успешно за съюзници. Не изглежда и де си наясно как работи системата ("тематичните коалиции").

Е, добре - как така политическата класа, дипломатите и администрацията от предишното поколение (края на 20-и век) успяха за има-няма десетилетие** да вкарат България и в НАТО, и в ЕС, а сегашното поколение (тези от началото на 21-и век) с един Шенген не могат да се справят? А България още от 2011 година покрива официалните критерии за членство, което означава, че "Шенгенската одисея" датира от по-рано... Толкова ли не можаха поне да изтъргуват ветото над РС Македония срещу прием в Шенген?

Вината за сегашното положение е пропорционална на всички управлявали България през последните 15-20 години. Най-вече защото изгубиха добрата външнополитическа инерция, създадена преди това. Но също и заради неадекватен подход.

Кога най-после нашите политици ще вдянат, че "европейските ни партньори" не лягат и стават с мисълта за нашето добруване? И ако продължаваме да се чувстваме като "втора ръка европейци", онези ще ни третират като такива?

И сега какво правим?

Вече се чуват призиви за потребителски бойкот на австрийските и нидерландските компании у нас. Има смисъл, но относно мащаба на подобна кампания засега съм по-скоро скептичен.

"Ответните мерки", с които официална София заплаши Виена и Хага, ако ще се реализират (имаме ли в настоящата политическа класа мъже с топки за нещо такова?), трябва да следват философията, според която се вземат решенията в ЕС (виж по-горе).

Това, на което сякаш малко се обръща внимание (и е комай единствената добра новина от четвъртък), е окуражаващото единство на още 24 държави от ЕС, Европейската комисия и Европейския парламент - че България (и Румъния) заслужава да влезе в Шенген. Поне на думи, имаме подавляващата част от Европа на своя страна.

От това следва, че вече изобщо не трябва да ни пука покриваме ли нечии изисквания за върховенство на закона, борба с организираната престъпност и корупцията, ефективна охрана на границите и прочие... За пореден път ще подчертая, че в международните отношения няма критерии за покриване, няма справедливост, честност и почтеност. Има интереси. И много лицемерие, стигащо нерядко до цинизъм.

България (с или без Румъния, но сякаш по-добре с) може да парализира функционирането на Европейския съюз. И ако трябва, нека да го направи (или поне да заплаши с това). И без това "нашите европейски партньори" явно разбират само от езика на сопата.

П.П. Заради някои мои критични към Русия материали, получих коментари, че членувам в не знам си колко НПО-та и ми плащат от "Америка за България". Интересно ми е същите как ще коментират този текст.

*Шенгенското пространство включва по-голямата част от ЕС. Извън него, освен засега неприеманите България и Румъния, е и Кипър, който все още не покрива критериите за членство. Ирландия (и Великобритания) изпълняват само процедури по полицейско и съдебно сътрудничество. В Шенген членуват също Норвегия, Швейцария, Исландия и Лихтенщайн, които не са членки на ЕС. Де факто част от Шенген са и Монако, Сан Марино, Андора и Ватикана, където не се осъществява граничен контрол.

**Официално пътят на България към НАТО стартира на 14 февруари 1994 година с присъединяване към програмата "Партньорство за мир". Пълноправното ни членство в пакта датира от 29 март 2004 година.

Молбата за България за членство в ЕС е подадена на 15-16 декември 1995 година (на 14 декември Народното събрание гласува решение за стратиране на процедура). Договорът за присъединяване е подписан на 25 април 2005 година и влиза в сила от 1 януари 2002 година.