Търговия, търговия, търговия плюс инвестиции и растеж!

С тези свои думи избраният преди почти половин година нов президент на република Перу Педро Пабло Кучински се обърна към световните лидери от Азиатско-тихоокеанската зона, преди да закрие техния икономически форум на най-високо равнище, проведен в столицата Лима.

Той добави, че търговията трябва да продължи да расте и да се развива свободно, а държавните лидери са длъжни да вземат мерки срещу протекционизма. В противен случай, според него, кризата от 1930г. може да се повтори в много по-големи и тежки мащаби.

По всичко личи, че Педро Пабло Кучински е решен да приключи с лявата перуанска политическа традиция и да наложи не само либерално управление, но и мислене на своите съграждани. Нещо, което досега не се удаде на нито един негов предшественик. Не беше и възможно: в не до край изградената и формирана перуанска нация расовите и религиозните различия предопределят и социално-икономическите. Затова, каквато и да бъде официалната идеология на лидерите на местните революционни движения: маоизъм на лидера на Комунистическата партия на Перу «Сендеро Луминосо» Абимаел Гусман (с прякор «Шампоана»), или тази на генерал Касерес на основателите на «Етнокасеристас» братя Умала, в крайна сметка, техният характер и специфика винаги се определя от доктрината на революционния индеанизъм, изхождащ от мита за древното социалистическо «Тауантинсую» - държавата на инките. В нея социалната пирамида е максимално опростена: народ, армия, партия. Елитът на народа влиза в армията, елитът на армията - в партията. Начело на партията стои върховният вожд, независимо от това как ще бъде наричан: Манко Инка, генерален секретар, президент, диктатор.

Педро Пабло Кучински връща управлението на страната в ръцете на бялото малцинство, след метиса Алан Гарсия Перес, японеца Алберто Фухимори и индианците Алехандро Толедо и Олянта Умала. Той е роден в Лима, обаче, според полската изследователка на района на Амазония Магдалена Кришинска - Калюжна, предците му са дошли от Вйелкопольска, чиито център е град Познан.

Едно е сигурно: еврейският им произход. Този факт дава голяма възможност на президента да контактува с представители на световната финансова олигархия и да търси подкрепа за своите смели икономически проекти, довели за кратък период от време до намаляване на бедността в страната с 9,7%. За страна като Перу, това е огромен успех, който може да подави в зародиш всички бъдещи лявоекстремистки проекти от рода на сендеристкия. И Перу да престане да бъде слабо звено в Тихоокеанския алианс, в който влизат още Чили, Колумбия, Мексико, Панама, Коста Рика, с тенденция за разширяване към Аржентина, Парагвай, Гватемала и може би дори и Бразилия, след президентските избори през 2018г. На тях, според директора на Центъра за политически изследвания на института за Латинска Америка на Руската академия на науките (ИЛАРАН) Збигнев Ивановски, победителят ще бъде излъчен от дясноцентристка партия или коалиция. Ако той се окаже прав, Бразилия може да загуби интерес към БРИКС и също да се обърне към Тихоокеанския алианс, с тенденция да го оглави. Това обаче едва ли ще бъде допуснато от досегашните членове - все едно Турция да бъде допусната в ЕС и да се окаже първа сила в него.

Докато Перу, Колумбия и Мексико, след предстоящото справяне с левия екстремизъм и в бъдеще и с наркотрафика, ще могат да станат равностойни партньори на двете най-европеизирани големи страни в Южна Америка - Аржентина и Чили (заедно с малкия Уругвай) и да консолидират този икономико-политически съюз.

На срещата в Лима се очерта един голям победител - разбира се, че това е Путин! Той се държа като старши партньор с Барак Обама - за малко остана да го нарече «негърче», както вече направи нашият професор Божидар Димитров. До там стигна с фамилиарниченето, че го покани в Русия «по всяко време» - такава покана не се праща от един президент на велика сила на друг. В случая това беше по-скоро напомняне, че Обама си отива, от него вече нищо не зависи и наистина може по всяко време да дойде като турист и да разгледа Русия. Без гаранции обаче да не се повтори случаят, когато, в качеството си на обикновен сенатор, е имал проблеми с руските охранители, по време на международна инспекция на военна база. И Обама беше принуден с поведението си да признае, че Русия най-малкото е равностоен партньор на САЩ, поне във военно отношение.

Путин постигна и дипломатически пробив в Япония, като демонстрира топло отношение към министър-председателя Шиндзо Абе, три седмици преди да посети Токио. Японският премиер декларира, че ще го посрещне на родното си място, в традиционен хотел с минерален извор и баня. Бъдещият домакин беше много поласкан от намека на бъдещия гост, че преговори за Курилските острови все пак са възможни. Друг е въпросът, че те отново ще доведат до задънена улица: дори и Путин не може да си позволи да върне Курилите, без да рискува преврат...

Другият победител на срещата е Си Дзинпин, който с думите и делата си затвърди водещата роля на Китай в Азиатско-тихоокеанската зона: и във финансово-икономическо, и във военно-политическо отношение. Подценяваният от всички Доналд Тръмп не случайно определя именно Китай като основен противник и декларира, че ще се разбере с Путин. Това е поредният опит на мозъчните тръстове на американския политически елит да привлекат Русия към Запада и да я противопоставят на Изтока. Максимумът, който могат да постигнат, е ново изостряне на напрежението между «западнистите» и «евразистите» в Москва. Последните обаче имат несравнимо по-голям потенциал и перспектива. Включително и в икономически план: неслучайно, на пресконференция с партийния актив, след завръщането си, Путин каза, че дори в случай на падане на антируските санкции, ще отлага падането на контрасанкциите, колкото се може по-дълго, защото те са довели до рязко развитие на руското селско стопанство и многократно нарастване на производството на качествени хранителни продукти.

На общата снимка, направена при закриването на форума, президентите и премиерите са заели точно тези места, които са завоювали с държанието си: в центъра един до друг са Педро Пабло Кучински и Си Дзинпин. Между двамата, на горния ред, се усмихва Путин. До Си Дзинпин е президентката на Чили Мишел Бачелет, която за пореден път затвърди своя и на страната си авторитет, като център на стабилността, икономическото развитие и благополучие. В ъгъла Барак Обама наднича и маха с ръка над главата на Шиндзо Абе...

Илюстрацията на постигнатото на форума е максимално точна!

Снимка 263916

Източник: архив ЕПА