В края на миналата седмица, невзирая на пълните с кюлчета нощни шкафчета, получих няколко лични съобщения да подкрепя петиция за Горан Благоев. Всъщност петициите бяха две и предполагам че са ми ги пратили в качеството ми на член на Обществения съвет на БНТ. Именно в това свое качество ми се ще да заявя, че Общественият съвет не се е занимавал със случая "Горан Благоев", нито със случая "Вяра и общество" (това са два твърде различни случая, защото "Вяра и общество" е марка на БНТ, а не авторска външна продукция), не само защото до този момент не се е случило нищо, изискващо реакция, но и защото се занимаваме предимно с изменението на Закона за радио и телевизия.

Разбира се, не мога да подкрепя и двете петиции едновременно, тъй като те са съвсем противоположни.

В първата петиция се казва, че това (под "това" следва да се разбира, че през лятото вместо повторения на "Вяра и общество" БНТ ще излъчва друга програма, но броевете на "Вяра и общество" остават достъпни на сайта в интернет, където всеки, който може да пише във фейсбук и да изпраща електронна поща, няма техническа пречка да ги гледа), това е "поредният опит на генералния директор на БНТ Емил Кошлуков да нарушава основни принципи, свързани със свободата на словото в ущърб на обществения характер на БНТ" и че "това" е "активно мероприятие, съшито с бели конци" на Кошлуков и св. Синод.

Втората петиция заявява, че Горан Благоев провежда "антисинодална, антийерархична и в редица случаи дори светотатствена политика", което е "оскърбление за всички искрено вярващи православни".

Не мога да подкрепя едновременно и двете петиции, но няма да подкрепя и нито една от тях в частност, защото:

По първата. Очевидно тя не е в защита на нещо, което все още не знаем какво е, а част от по-голям сценарий на прогресивните сили, който не ми е симпатичен. Що се отнася до свободата на словото, то не виждам как тя може да се потъпче в едно образователно предаване, каквото е "Вяра и общество" по концепция. Ако обаче предаването претендира да бъде не образователно, а политическо, то тогава правилата, които трябва да спазва, са съвсем други.

По втората петиция. Не мога да се почувствам оскърбен от Горан Благоев, защото не съм добре запознат с екранната му дейност. Приемам "Вяра и общество" като предаване, което с езика на светската журналистика популяризира Преданието на Църквата, но след като самата Църква се разграничава и не желае да участва в него, и аз не мога да проявя интерес. Ако ми се гледат политически предавания, ефирът предлага богат избор.

Няма да подпиша и двете петиции. Нека да изслушаме всички аргументи и чак тогава гневно да надигаме глас, защото може да се окаже, че не знаем някои неща и да стане така, че после да се срамуваме от себе си. Няма да ги подпиша, но това не означава, че нямам мнение по въпроса. Наблюдавам един по-стар и по-дълбок проблем: войната срещу Синода. Тя започна още през 1992 с най-тежкия разкол, който е преживявала нашата Църква в хилядолетната си история, с "алтернативния синод", който се опита с политически средства да овладее едни имоти; започна с доктрината за "демократичен синод", лансирана от йеромонах Христофор Събев (Фори Светулката) и с безпрецедентното "уволняване" на митрополити, след като Събора на Църквата през 1991 препотвърди избора на патриарх Максим от 1971. За огромно съжаление на всички нас, които развявахме сините знамена по площадите, такава война срещу Църквата не е водена нито от Османската империя, нито от комунистическия режим. Свещеници са загивали мъченически, митрополити са били убивани по време на литургия, но не са били "уволнявани". Светската власт може да е унищожавала духовната, но не я е присвоявала.

Днес Църквата застава на непоколебими позиции по въпроси като Истанбулската конвенция, Стратегията за детето, за защита на семейството и това вбесява космополитните либерални кръгове. Но най-много ги вбесява отношението на Църквата към икуменическия диалог, който не е нищо повече от проект за глобализация на вярата и религиите. А Църквата не прави нищо повече от това, което е длъжна да прави по канон - да пази неповредени и непроменени Писанието и Преданието. Съборното отношение на Църквата по тези въпроси е над личния избор на владиците и е нелепо омразата да бъде насочена персонално към тях.

Хайде да си представим, че омразният Синод по някакъв начин бъде катурнат. Да си представим, че изчезне, че вече няма синод. Какво правим тогава? Заместваме го с подходяща неправителствена организация? Някой шумен популист свиква референдум за избор на митрополити? Или пък Президентът назначава "служебен синод"?

Синодът легитимира нашата Църква пред другите църкви, представя България пред останалия християнски свят. Или искаме да бъдем някакви изолирани схизматици, разколници-богомили, колоритни и екзотични със своята неповторимост като нестинарите и киселото мляко? Това ли иска зрялата и прогресивна политическа мисъл? Ако изчезне този синод, дали на негово място ще се появи отнякъде друг, който да бъде единодушно признат от останалите 14 автокефални църкви? И ако смяната на Синода е трудна до практическа невъзможност, кого ползват клеветите, нападките и ежедневното уронване на авторитета му?

Много ви моля, мислете за тези неща, преди да ме каните да подписвам петиции и да участвам в референдуми. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.