Президентът за още месец Плевнелиев се опита да прехвърли отговорността за съставяне на служебен кабинет на избрания държавен глава Радев. Дали досегашният наемател на "Дондуков" 2 внезапно не усети, че изпада в хипотезата на чл. 97, ал. 1, т. 2 от Конституцията? Тя предвижда прекратяване на пълномощията на президента/вицепрезидента при "трайна невъзможност да изпълняват правомощията си поради тежко заболяване". Което в конкретния случай вероятно се изразява в остра политическа и морална несъстоятелност, съпроводена с хронична управленска нечистоплътност. Но и при тежък здравословен проблем на обединителя честта да довърши мандата би се паднал на вицето му. А не на трето лице.

Или Плевнелиев на изпроводяк реши и той да делегира някому нещо, след като преди пет години с едно издърпване на ушè Б.Б. му заръча да му топли президентския стол. Е, каква я мислиха, каква стана - ама това е друга тема.

Чест прави на генерала от резерва, че не се хвана на играта: ти си напиши правителството, аз ще му ударя парафа. Да приключиш мандата с нарушение на основния закон - още повече, че през цялото време много-много не си се съобразявал с него - е едно. Да погазиш Конституция още преди да си се заклел - друго. Но не бива да смятаме, че Плевнелиев е чак толкова наивен да е смятал, че номерът ще мине.

Не просто той извади от ръкава тесте белязани карти като аргументи защо няма да прави трети служебен кабинет. Всички в духа - за доброто на нацията. И понеже не очакваше някой да приеме на сериозно неговата псевдо кахърност за бъднините на България, пусна в ход и офертата към Радев. Демек: аз мисля държавнически, я да те видя теб. Към която инсценировка автоматично се включиха бъдещи безработни президентски съветници, политолози, социолози и всякакви други "-лози" на хонорар.

А зад тези отчаяни маневри - от началото на конституционната въртележка след оставката до вчерашния отказ от изпълнение от конституционно задължение - стои едно много простичко задание: да се даде достатъчно пространство и време на правителството в оставка и присъдружният му парламент да довършат набързо започнатото. Обществени поръчки, сделки, назначения, съмнително законодателство...

Небивалата активност на министрите в оставка и отиващото в запаса депутатство (главно от управляващия хибрид) не оставя съмнение, че обединителят на нацията Плевнелиев легна на амбразурата в изпълнение на политическа поръчка. Вероятно не съвсем безвъзмездно. Нищо, че самият той упорито отрича благодарността за услугата да е продължаване на кариерата му отвъд Калотина.

Агонията на второто правителство на Борисов може да бъде определена като най-тежката конституционна криза в най-новата история. Всъщност мнозина анализатори виждат прецедент в поведението на покойния президент д-р Желев, който по подобен начин забави процедурата след оставката на кабинета "Виденов" преди 20 години. Но да не забравяме в каква взривоопасна ситуация почти на прага на гражданска война трябваше да лавира първият демократично избран държавен глава през зимата на 1996/97. А Плевнелиев допусна повторение на прецедента в "мирно време".

Никой не спори, че от назначаваното на "коледно" правителство нямаше да има никаква полза - служебните министри едва щяха да имат възможност да научат пътя до собствените си кабинети, а ако са по-паметливи - имената на секретарките си. Но и особена вреда нямаше да има. Най-малко за европейския облик и имиджа на страната пред света, за които Плевнелиев толкова много плака в последното (или все пак предпоследно) обръщение към нацията. Докато едно пренебрегване на Конституцията определено не носи червени точки. И не само за президента. (По протокол, незнайно защо, е прието да не се употребява "бивш" и след сдаването на поста, но когато един политик по време на петте си години е бил толкова малко президент, още по-малко обединител, съвсем никак върховен главнокомандващ, езика не ти се обръща и след "пенсионирането" да го титулуваш "президент".)

Сега остава да броим, какво ще успее ударно да свърши умиращият от двегодишно безсилие парламент за оставащия месец - без почивните дни, какво ще успее да раздаде, да похарчи, да разпилее правителството в оставка до вчера - в агония от днес.

И да се надяваме, че наследството, което ще оставят, да е по силите не само на служебното, но и на следващото редовно правителство. Защото иначе посятото от Плевнелиев ние ще го жънем.