Извинявайте, че пак ще си говорим за околна среда (между другото, това е ярък оксиморон: как средата, центърът може да те заобикаля, за да е околен - това не е ли задача на периферията?), пак ще си говорим за нея, защото темата не спира да е актуална. Пък и в момента чета една книга, за която съм обещал да напиша ревю - "Зелената философия" от Роджър Скрутън, чиято премиера на български език беше преди няколко седмици. В нея се разказва за интересни неща, а главната идея е, че екологични проблеми (даже криза!) наистина съществуват, но ние не подхождаме правилно към тях и по тази причина ни е нужно преосмисляне на гледната точка. Когато променим перспективата си към екологичните проблеми, решенията ще дойдат сами, смята Скрутън и вероятно е прав.

Какво още мисли "най-изтъкнатият след Едмънд Бърк английски консерватор" - за това ще говорим по-късно, а тук само ще се съгласим с него, че влиянието на човека върху случващото се в планетарен мащаб не е чак толкова съдбоносно и че по-разумната стратегия на човека (пък и на всяка друга твар) е да се приспособява към света, а не да се опиянява от мисълта, че може да приспособи света към себе си.

Още през миналия век писателите-фантасти изобретиха термина "тераформиране" и той стана вдъхновяващ като "робот", "хиперскок", "плазмен бластер", "портал във времето" и "светлинен меч". Идеята за тераформирането се състои в това, че един ден човечеството ще овладее космоса (в началото на 1970-те у нас се появиха първите научно-фантастични четива, според които покоряването на вселената трябваше да се случи нейде в края на 1990-те), след което ще стига лесно и бързо до далечни звездни система - вероятно чрез "хиперскок" или "портали" - и ако планетите, които открие там, не стават за живеене, ще ги "тераформира", тоест по научно-технологичен път ще ги накара да изглеждат като Земята. Забавна представа, която, поне докато четеш книгата, те кара да се чувстваш като бог.

Може би от художествената измислица за тераформирането идва тази склонност у човека да мисли планетите за много по-малки, а себе си за много по-голям, отколкото е в действителност. А може да е и обратното - идеята за тераформирането да се ражда от тази самозаблуда, но в случая това е без значение. Така или иначе, днес човекът полага сериозни усилия да си самовнуши, че е виновен за климатичните промени, защото е прекалено могъщ. Щом види димящи заводски комини на хоризонта, човекът веднага забравя вулканите и горските пожари. Забравя, че 95% от въглеродния двуокис в атмосферата се отделя при дишането на живите организми (дано сега не им хрумне, че намаляването на биоразнообразието, изчезването на видове е полезно от гледна точка на парниковия ефект и глобалното затопляне!). Забравя даже и това, което се случва в момента в Австралия. Някой премери ли му въглеродния отпечатък? Това е риторичен въпрос. Знам, че са го премерили - много по-голям е от ТЕЦ. От няколко месеца едни и същи заглавия обикалят медиите: "Светът се моли за дъжд в Австралия". На кого се моли, на дежурния подложен на присмех герой от корицата на "Шарли Ебдо" ли? Защо светът не "тераформира" Австралия, защо човекът не угаси пожарите с някой бърз протокол от Киото? Нищо, нека се моли. Така поне ще осъзнае действителните си размери.

Вероятно парниковите газове (СО2 е само един от тях) наистина променят климата, но в това "престъпление" човекът и природата са съдружници, като природата все още е мажоритарният. Пък и "хубав климат", поне от гледна точка на еволюционистите и веганите, не би трябвало непременно да означава "климат, удобен за homo sapiens"; много потискани, дискриминирани и онеправдавани понастоящем биологични видове с облекчение биха отдъхнали в условията на друг климат, при който homo sapiens ще изчезне.

Но какво е влиянието на парниковите газове в сравнение, да речем, с едно леко помръдване на земната ос или една малка промяна в слънчевата активност? Човекът не е господар на тези процеси, нито има някаква роля в тях. Следователно няма и вина за последиците. Слава Богу, не всички хора се измъчват от чувство на вина. Индийците и китайците, например, не се измъчват.

Доколко човекът е еднолично отговорен за климатичните промени става ясно и от продължаващите и до днес спорове глобално затопляне ли ни застрашава или глобално застудяване. Икономическата дейност на човека е една и съща и не може да има колебание, не може да има дискусия до коя от тези две абсолютно противоположни последици ще доведе. Тоест, или човекът не влияе решаващо върху климата, или - егати науката! Не следя задълбочено действащите лица в процеса, но доколкото разбирам, за глобално затопляне днес вият същите онези, които през 1974 обявиха глобалното застудяване.

Щом човекът не е единственият виновник за т. нар. "климатични промени" (бивше "глобално затопляне"), щом даже не е и главният виновник за тях, то защо те остават в центъра на истеричното му внимание? Има други области, в които той е главен и единствен виновник - например замърсяването с пластмаси. Защо не се концентрира върху това? Е, от време на време се концентрира, нека не бъдем несправедливи към човека.

Но как да не забележим какъв, ако не идиот, то краен лицемер е човекът понякога. За да намали броя на найлоновите торбички, иска да ги замени с хартиени, за чието производство е нужна целулоза, включително и такава, добита от изсичане на гори. За да намали броя на пластмасовите бутилки, иска да ги замени със стъклени, за чието производство се изгребва пясък (често незаконно) от морското дъно. Пясъкът възобновяем източник ли е? Да, възобновяем е - въпрос на време. Електромобилите, тази надежда на прогресивното човечество, често зареждат акумулаторите си с ток, произведен от централи на въглища - точно техните комини вижда загриженият човек на хоризонта. Ами акумулаторите? Как постъпваме с огромните акумулатори на електромобилите, когато животът им свърши (а той май не е много дълъг)? Хвърляме ги в специалното кошче на махленския бакалия, където изхвърляме и батерийките от дистанционното ли? Ами оттам нататък? Доколкото знам, батерии и акумулатори е абсолютно забранено да се депонират. Трябва да се преработват. Какъв въглероден отпечатък оставя процесът на тяхната преработка? Какъв отпечатък оставя процесът за преработка на панелите от фотоволтаичните полета, когато излязат от строя след период, горе-долу равен на периода за възвръщане на инвестицията в тяхното инсталиране? И върхът на лицемерието: от много време политиците обещават основно две неща: икономически растеж и намаляване въздействието на икономиката върху природата. Как става това? Как се случват и двете едновременно? Знам, знам, че за всичко си има готов отговор.

А защо икономиката непременно трябва да расте? По два вида причини: екстензивни и интензивни. Към първите спада непрекъснато увеличаващият се брой на човечеството. Ето, Африка се изпълва и преизпълва от местното си население. Всички тези нови хора ще се вдигнат за правото си и те да имат домакински електроуреди, които да изхвърлят на всеки 2-3 години, защото такава е политиката на производителите. И те да имат право на безалкохолно, чиято бутилка да метнат в океана. За климатичните промени не знаем в каква посока ще тръгнат, защото не зависят само от нас, но за боклука знаем.

Ако можем да променим нещо, то е по-скоро боклука, нежели климата. Към климата може би просто трябва да се приспособим, както сме правили досега. Ако пък стане съвсем нетърпимо, ако стане невъзможно да се живее на Земята, превърнала се в напукана пустиня, покрита с пластмасови бутилки, тогава ще отлетим към звездите, ще открием нови светове и ще ги тераформираме. Освен това мисля, че Картаген също трябва да бъде тераформиран.