Още неотшумял тътенът от приятелския герберски огън по Радан и компания, в атака се впусна и леката политическа кавалерия в лицето на президента Първанов. Той внезапно се сети, че министър Ненчев е „откровено вреден”, че д-р Москов „очевидно не се справя”.

Непросветеният може да остане с впечатлението, че лидерът на АБВ вчера се е върнал от дълъг космически полет, където е бил лишен от актуална информация за случващото се в България. И сега изведнъж е прозрял истината.

Че земеделецът на отбраната е вреден за националната сигурност, откакто е влязъл в кабинета на ул. „Дякон Игнатий” 3, е ясно и на дребните деца. А д-р „Пръстов отпечатък” със своите реформи отваря работа единствено на патоанатомите и погребалните агенти.

Но екс държавният глава досега не обели по темата ни А, ни Б, ни В. Напротив – парламентарната група на азбукарите твърдо подкрепяше курса на управляващата коалиция, излъченият от партията вицепремиер и социален министър много внимаваше с дума или дело да не засегне интересите на мандатоносителя. Опозиционната зараза, която плъзна от демократичните и силни реформатори, като че ли изобщо не им направи впечатление.

Оказва се, че е направило. Първанов просто изчаквал подходящия момент, за да обяви своята заявка за по-плътно участие на неговите хора в изпълнителната власт. И той се появи, след като Караянчева положи и без това едва кретащото ДСБ на политическия жертвеник. Но дали не избърза?

На първо място – на подобна реакция народът казва: на умряло куче – нож вади. И това никога не буди особени симпатии. След това – едноличният волеизявител в това управление все още не е произнесъл своята окончателна присъда. А единствено той би могъл да постави безвъзвратно диагнозата политически exitus letalis и на РБ, и на техните представители в правителството. Засега – а при Б.Б. това понякога е от ден до пладне – изразява подкрепа за нарочените за саботьори. При промяна на статуквото негово ще е и решението дали да замени изчерпаните тъмносини управленски несретници с лилави такива.

Независимо от богатия си – и сравнително успешен – управленски опит, Първанов пропусна един деликатен момент. Атакуваният министър-доктор наистина е от ДСБ. Но „вредният” Ненчев е от БЗНС. Ако политическата метла ги застигне, това ще означава удар не само по опозиционерите – генетични костовисти (никой не си прави илюзии, че ще гонят министрите защото просто не стават), но и по Реформаторския блок. И тук ще възникне питанката – ами „интелектуалното бижу”? Защото евровицепремиерът и първи просветител Кунева, макар и от друга порода, е от същото политическо котило. Премиерът, който обича да го играе непогрешим, може да изпадне в конфузна ситуация. И да бъде заподозрян в лични симпатии или в далеч отиващи интереси. И понеже в политиката вечни приятели няма, по-вярно ще да е второто. И то определено е свързано със законотворчеството на г-жа Yes, което поне на първо четене е на път да засенчи юридическата практика на Вишински, Андрей Януаревич.

Първанов не отчете още, че със своите 11 народни представители ПГ АБВ „тежи” по-малко дори от най-незабележимата група на демократичните центристи без цезура. И това, че имат цял вицепремиер вече си е постижение. Въпреки че ще си изкривим душата ако не споменем, че в отбора на екс държавния глава има достатъчно подготвени високо професионални кадри, които отлично биха се справили, в случай че двете атакувани министерски позиции бъдат овакнатени.

Друг въпрос – дали ще е морално. Защото само късопаметните са забравили думите на втория човек в трибуквената партия Румен Петков: АБВ няма никакво основание да участва в едно такова правителство. Че и не беше толкова отдавна – октомври 2014. Но където един вицепремиер и социален министър, там и още двама – булката не бе честна, с тъга биха констатирали на село.

Дали Борисов ще чуе срамежливата покана за танц, отправена от Първанов, може само да се гадае. Но че амбициите на бившият президент и бивш социалист да направи управляващата коалиция по-работеща със своето дейно участие, слага край на миражите за единна лява кандидатура на предстоящите президентски избори. А имаше наивници, които вярваха, че това все още е възможно.

С високо вдигната ръка „Моля, другарко, може ли аз!”, Първанов затрупа като срутище родопски път дори хипотетичната възможност за помирение (макар и тактическо) с бившите си съпартийци. Малко по-рано аплодисментите на антикомунистическите делегати на Националното събрание на ДСБ и категоричното ù „няма ляво, няма дясно”, превърнаха друг потенциален партньор – Татяна Дончева, в мишена на политическото стрелбище на „Позитано” 20.

Всъщност всичко това едва ли може да развълнува нормалния български гражданин. След целия този политически крясък той все пак забелязва, че държавата затъва в пореден заем, че нещо странно и подмолно се случва в „Булгартабак”, че отново нещо става в БДЖ, че цели сектори в селското стопанство се обричат на гибел, че проблема с бежанците се решава на парче, че населението се топи, че полицаите отново протестират, а медиите всеки ден алармират за насилие срещу беззащитни възрастни, за нови схеми за измами, за разбити лаборатории за дрога, от които наркотиците отивали към училища, но пък „били наблюдавани” отдавна…

Че имуществото на един банкер, което властта иска да конфискува като придобито по престъпен начин, е с размера на бюджет на средно голяма африканска държава. А до вчера политици от всички цветове и безцветните дори, върховни магистрати и провинциални правораздаватели, бели и сиви бизнесмени, честни и корумпирани полицаи, журналисти, социолози, политолози, зоолози, жените им, децата им, тъщите им, балдъзите им, любовниците им (вж. списъка на КТБ) целуваха… ръката на въпросния банкер. Който тогава бе целият в бяло, а само преди три години – „Банкер на годината” за четвърти път. И тогава имуществото му не бе придобито по престъпен начин.

Е, що тогава ни изненадва, че моралът в политиката е дефицитен като бананите от времето, когато президентът Първанов беше просто „Гоце”.