С този текст в своя нов блог oleglurie-new.livejournal.com руският журналист Олег Лурие* открива цикъл „Познати лица". В скоро време обещава портрети на средностатистическия опозиционер, олигарх, следовател, медийно лице и други знакови персонажи. При едно условие - никакви конкретни имена, само събирателни образи.
Всички прилики с родната българска действителност и действащи нашенски парламентаристи и политически лидери са случайни и непреднамерени.

Той е леко напълнял. Но благородно побелелите коси и уверената реч му придават мъжественост. На четиридесет и пет - петдесет години. Произхожда от руската провинция, където във времената на Съветския съюз се изявява като младежки комсомолско-партиен активист.

Преживява сътресенията заедно с линията на партията, намирайки се в най-ниските й редове. Чувствително под кръста. През бурните години на 90-те се пробва в бизнеса из родните места, но не потръгва. След това уверено поема пътя на вярност към местното началство. Здраво се труди в различни отбори на кметове и губернатори и дори се промъква като депутат в местното законодателно събрание. Естествено, от партията, която в момента е на власт. Помните ли „Наш дом - Россия", „Единство" и тяхната следваща рожба?

През това време нашият герой до съвършенство овладява основополагащата наука, необходима за чиновник първа категория. А именно: напълно аргументирано да променя гледната си точка в напълно противоположна. Едновременно с висшестоящото ръководство (ако гледната точка се е сменила „горе" или пък самото „горе" се е сменило).

Прекрасно усвоява глобалните принципи за израстване във властта: всички неочаквани и индивидуални инициативи-импровизации трябва да са съгласувани с прякото ръководство; съдът, ЦИК и правоохранителните органи винаги са кристално честни и никога не грешат (важи и за президента и другите началства); може да се спори само с опозицията (грубо и презрително) и по-нискостоящите чиновници (нежно и бащински), но само като се имат предвид инструкциите от горе.

Любими писатели? Винаги споменава Пушкин и Маяковски, но при това вътрешно изпада в паника, защото се страхува от последващи въпроси за тяхното творчество. Изобщо обича да разказва, че най-добрата отмора е вечер с книга от руската класика или шашлик с приятелите от детството на селската виличка в дълбоката провинция. В публичните си изяви много обича обобщаващите „ние", „нашите", „на нас", като смята, че така демонстрира партийно-депутатското единство.

Често се буди, облян от студена пот, и буди жена си с въпроса „Маша, а ако ти прехвърля вилата в Марбеля и фиктивно се разведем, няма да ме зарежеш, нали?". Изпитва морални страдания да носи на заседания и обществени места евтини часовници, проклина наблюдателните журналисти и от време на време слага под дълъг ръкав любимия „Патек Филип". Същата история е и с поръчковото „Порше Кайен". Активно инвестира в деца. В собствените си, разбира се.

Бои се от всевъзможни президентски и административно-президентски инициативи, отнасящи се до създаване на нови структури, които да подменят управляващата партия или да отместят непосредствения му куратор от затопленото местенце. При това прекрасно разбира, че ще бъде принуден да подкрепи активно тези инициативи при всички случаи, дори ако това означава харакири за самия него.

Има страници в Туитър и Фейсбук. За тази работа му се налага да плаща допълнително на прессекретаря си за нощните бдения в мрежата. Два-три пъти на пияна глава се опитва да напише нещо самостоятелно. След това освен многочислените форумски псувни за малко да излети от Думата. Оттогава не припарва до компютър.

Смята повечето си колеги за пропаднали кариеристи и вътрешно се присмива на безумието на някои законопроекти. Което не му пречи да крачи в единния строй, гордо да казва „ние" и единодушно да гласува „за".

И още. На него всичко ще му е наред. Винаги. При всякакви обрати.

*Лурие, Олег Анатолиевич е роден на 3 май 1963 в Харков, днешна Украйна. Руски разследващ журналист, редактор в телекомпания ВТВ, президент на Международния славянски благотворителен фонд.
Автор на сензационни публикации за дейността на Bank of New York, «Мабетекс» и Роман Абррамович - невинаги докрай коректни, но довели дори до завеждане на съдебни дела.
През 2008 е арестуван по обвинение в изнудване на члена на Съвета на федерацията Владимир Слуцкер - версията е, че искал пари, за да премахне от редица сайтове компромати. По-късно е осъден на 4 години затвор, откъдето излиза през 2011.