Плевнелиев и на яве сънува как влиза в историята. Не с издърпаното в изборната нощ ухо и природния феномен на Скалистите планини. Ако може без неизброимите тежки политически лапсуси по време на мандата. Напъва се да остане в аналите като спасител на нацията. От политическата криза, която Борисов се опита да подпали с оставката, а държавният глава - да раздуха до размерите на вселенски катаклизъм. Каквато всъщност няма.

Виж, ако президентът успее да сбъдне мечтата си и да реанимира дори за кратко това Народно събрание, то кризата е неизбежна. Защото - изхождайки от двегодишната практика: това депутатство е в състояние да произведе само политически ракови клетки, чиито метастази много бързо ще подкопаят здравето на и така тежко болната българска държавност. А за парламентаризма те ще бъдат директен пропуск за по-добрия от двата политически свята - онзи, от който няма връщане.

Какво ни предстои, ако проектът "Плевнелиев" се реализира? Кормилото на властта ще се поеме от довчерашните прислужници на управляващото малцинство ГЕРБ. Петимните за истинска хранителна власт патриоти и винаги готовите като млади пионерчета реформатори (или каквото е останало от тях). С евентуално присламчване на център-безцензуристи и пр. мимикриращи към независимост политически номади. Ситуацията напомня ленинската максима за всяка готвачка, която може да управлява държава. За разлика от следовниците на Владимир Илич Ленин шансовете на родните "готвачки" да се упражняват 70 години в държавно ръководене, разбира се, са никакви. Но и 7 дни управление на онзи, който довчера е бил никой, а днес е станал всичко (по "Интернационала") могат да бъдат фатални.

Особено ако зад гърба или - според конституционното устройство на страната - над главата на такава изпълнителна власт стои парламент - всеяден, всегласуващ, пословичен с бездарно, но експедитивно законотворчество. И с оглед изключително тежките задачи, които - според архитектите на президентския проект - предстои да бъдат решени.

Никой не си прави илюзии, че този национал-реформаторски хибрид ще успее да просъществува и ден без мощното рамо на партията на Борисов. Само идиот може да си въобрази, че ще става дума за т.нар. подкрепа по приоритети. Иде реч за продължаване на властта с други средства. Преди 5 години, след като не можа да бъде премиер и президент в едно, Бойко Борисов се уреди със своя сянка на "Дондуков" 2. Сега, с помощта на сянката, ще пробва и да бъде първи министър без дори да е министър без портфейл.

Вероятно крие в ръкава си доста силни белязани карти, защото опита (хапан и хапал) го е научил, че хранещата довчера ръка може да бъде лошо нахапана днес. Част от тях от тестето бе разцъкано още по време на "консултациите", които за някои видни реформаторски министри преминаха под формата на дружески беседи в следствието. Така де: казвам ти Москов (Ненчев), мисли си, сещай се... И други.

А според замисъла, поставеният на командно дишане парламент трябва да приеме новите изборни правила. Прекрасни по своя замисъл, безобразни по онова, което се готви. В хипотеза висят - от година и кусур - недомисленият антикорупционен закон "Кунева", ненужното, но доста репресивно (обезсмислено само с няколко нови и с допълнение на съществуващи текстове в НК, НПК, ЗМВР, ЗСРС) антитерористичното законодателство. И други.

Всичко това, писано на коляно и гласувано на колене, поставя бомба със закъснител за всяко следващо управление. Или казано направо: по точка 1 - предопределя следващото управление. По останалите - обслужва го.

Кой има интерес е основният въпрос? Едва ли Каракачанов (респективно Симеонов), който ще запише за пенсия в трудовата си книжка някой и друг месец като премиер. Със сигурност не БСП, които бленуват час по-скоро да дублират успеха от президентския вот и на парламентарен, преди електоратът им да се е смалил по естествен или по разумен път. Реформаторите отдавна не знаят на кой свят се намират и за тях всичко е от полза, щом още могат да се появяват по телевизора. ДПС е доказала, че от всяка ситуация може да излезе с печалба.

Кризата - особено тази, която обещава да роди от себе си още кризи - устройва ГЕРБ. И лично Борисов. Това е реалният шанс за връщане във властта. Римейк на зимата 1996/97. Повторение на случая "Орешарски". Спасителят на кон, може и бял. Затова и малкият човек на Бойко Борисов в президентството с цяло гърло се дере: "Да спасим България от кризата!" Вместо кротко да си опакова багажа към някой евроатлантически синекур, той си мечтае да бъде спасител на нацията и да се разпише в книгата на историята не като посетител, а като творец. Началникът му си има други планове. Които със сигурност не се изчерпват с временно правителство за предстоящите празници.

Катастрофата обаче има противодействие. Служебен кабинет сега (ако трябва - втори след януари догодина), насрочване на извънредни избори по правилата на нефелния, но изпитан кодекс във възможно най-кратки срокове, замразяване на вредната законодателна дейност на НС. В противен случай измислената криза може да се превърне в реална. С много дългосрочни последици. Ще се намери ли воля е друг въпрос. Или ще играем по правилата на кукловода?

Ако политиците наистина искат да прочетат резултатите от референдума, без да се опитват да наслагват партийните интереси към гласа народен, ще прочетат едно: "Не ви искаме, никого от вас!". Защо тогава пак опитват?