Задават се избори и парламентарните партии не закъсняха с предложенията си за финансови подаяния към електората с най-ниски доходи, които естествено да бъдат направени за сметка на бюджета. И както можеше да се очаква основният фокус на това благодеяние с чужди пари за своя политическа изгода са пенсионерите. Ами така де! Близо 2 милиона електорат, на който около избори трябва да се демонстрира загриженост.

Първи бяха от бившето вече управляващото парламентарно мнозинство. Видни депутати от ГЕРБ-СДС в колаборация със свои колеги от ДПС предложиха промяна на Закона за държавно обществено осигуряване, според която получателите на минимална пенсия (а не всички пенсионери) да получат за Великденските празници по 75 лева еднократна добавка от 75 лева. Като чете човек тези предложения няма как да не изпадне в пасхално умиление пред щедростта на народното представителство.

Малко след това "Възраждане" вдигнаха мизата. Трима техни депутата внесоха проект за изменение на Закона за държавно обществено осигуряване, с който на всички пенсионери да се дадат еднократно по 100 лева добавки. Това, според въпросните народни представители, щяло да струва на хазната допълнителни 204 млн. лева.

На следващия ден не пропуснаха да се включат и от БСП, с идея - някъде по средата, повече за най-бедните, но по нещо за всички.

Само че на сегашният финансов министър в оставка Асен Василев не му е до подобни благородни жестове. Той заяви, че депутатите трябва да избират - или планираното увеличение на пенсиите през лятото, или въпросните добавки.

Странна метаморфоза на прославилият се със своите пристрастия към увеличаването на социалните разходи министър, но тя си има своето обяснение. А то е, че бюджетът показва сериозни признаци на приходна анемия още през март. Ама как така, ще кажат някои хора, след като за февруари 2024-а Консолидираната фискална програма отчете излишък от 994.5 млрд. лева. Първо ги отчете счетоводството на финансовият министър, а има аргументирани подозрения, че то се различава от реалните сметки. И един от аргументите, че февруарският излишък е надут е факта, че веднага през следващия месец март, според официалните съобщение на Министерството на финансите, той се сви до 400 млн. лева. С други думи само за март имаме отчетен дефицит по КФП от 594 млн. лева. Причината според финансовото ведомство са по-високите разходи. "В отделните разходни показатели нарастване има при социалните разходи, вследствие на изплатените по-високи пенсии, след влязлото в сила увеличение от юли 2023 г., както и на по-високите разходи за персонал, след увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал и при някои други администрации с приетия в средата на 2023 г. ЗДБРБ за 2023 г. и други", пише в съобщението на министерството на финансите. Е, логично е, че Асен Василев не е щастлив от напъните на народното представителство да повиши допълнително този източник на дефицит.

Неприятното, че още от началото на годината хазната явно започва да изпитва добре познатите й миналогодишни проблеми, произтичащи от надценените очаквания за БВП, за икономическата активност и от там за приходите в хазната. Още в подробния отчет за изпълнението на бюджета за февруари (такъв за март все още липсва). Четем следните обезпокояващи констатации: "Приходите от ДДС са в размер на 2 700,4 млн. лв., което представлява 14,5 % от планираните със ЗДБРБ за 2024 година. Съпоставени с края на февруари 2023 г., приходите от ДДС намаляват с 35,7 млн. лв. (1,3 %), в резултат на по-ниските приходи от ДДС от внос от трети страни.

Нетният размер на приходите от ДДС от внос към февруари 2024 г. е 964,9 млн. лв. и се отчита спад с 3,7 % (37,5 млн. лв.) спрямо данните към февруари предходната година, като намалението е най-значително при внос на инвестиционни стоки и промишлени доставки".

Приходите от ДДС от сделки в страната пък са нараснали символично - с 0.1% или с 1.8 млн. лева. И това при сериозен, според министъра на финансите ръст на БВП, продължаваща сравнително увеличена инфлация, покачваща цените на стоките и от там възможните приходи от ДДС и засилени мерки от страна на данъчната администрация мерки за контрол по начисляването и събирането на ДДС. При целия този алгоритъм става ясно, че нещо в уравнението е сбъркано. И то не е в инфлацията. Или БВП и икономическата активност не е тази, която ни се представя, или мерките по увеличаване на събираемостта не са толкова активни, или пък са неправилно насочени. А най-вероятно е че всички тези негативни фактори действат взети заедно накуп. Получената от ДДС дупка в изпълнението на приходите от ДДС се припокрива от преизпълнението на постъпленията на акцизи. А както се вижда от отчетите на финансовото министерство, почти цялото това преизпълнението се дължи на активните пушачи в България. Пушенето може да вредно за вашето и на вашите близки здраве, но е много полезно за здравето на фиска. Това е настоящата ситуация, но на всички е ясно, че подобна конструкция в приходите от косвени данъци не може да бъде устойчива.

Трудно е да получим обективна представа за изпълнението на приходите от преки данъци. В отчета на министерството на финансите, се казва че номинално в сравнение с февруари 2023-а те нарастват. Но е трудно да разберем дали изпълнението им спрямо заложените в бюджета очаквани приходи се ускорява или изостава спрямо миналата година. Причината е че за този период за миналата година подобна отчетност не се води, защото тогава нямаше редовен бюджет и данните се съпоставяха не спрямо заложените за годината, а спрямо изпълнението за същия период на предходната година. Съпоставимост ще може да има едва в края на лятото на 20224-а. А тя е важна, защото както се видя в края на 2023-а бюджета не успя да изпълни заложените приходи от корпоративни данъци и от данъци върху доходите на физическите лица от трудови и граждански договори. Нищо, че прогнозите за тях се правеха с хоризонт от няколко месеца не от една година. И нищо, че през същата тази година имаше сериозен ръст на доходите на населението - средно над 23% според последните отчети на БНБ. Точа също касае темата за събираемостта, въпреки че, ако слушаме Асен Василев и в тази сфера се полагат титанични, дори по стандартите на културизма, усилия. Но да вдигнеш 20 пъти 100 кг. От лежанка, явно е по-малко предизвикателство от това да изпълниш плановете за бюджетните данъчни приходи.