На осемнайсетия ден, през който парламент и кабинет (не)работят, обградени от всенародната любов, в свое телевизионно интервю премиерът Орешарски разкри истинския стил на управление, който трябва да очакваме.

Дали до наесен или до напролет догодина, или до края на мандата трудно сглобеното мнозинство и странно конструираното му правителство ще водят държавата на принципа "проба-грешка-поправка". Думата "грешка" бе най-често срещаната в телевизионната изява на премиера.

"...Още веднъж използвам повода да подчертая, че направихме политическа грешка заради неговия (на Д.П.) противоречив образ в обществото. Обръщам внимание - но поправихме своевременно. Още една, две такива грешки имахме, които ги поправихме своевременно. (...) И аз ви гарантирам, че всяка бъдеща такава грешка по отношение на кадрите, за която обществото има противоречиво мнение, ще бъде поправена по същия начин. (...) Мога още няколко пъти да повторя, че направихме политическа грешка, която беше своевременно поправена."

И това, при положение че контраразузнаването все още очаква новия си ръководител, предстои и ключово назначение на шеф на митниците.

Българският народ има една мъдрост, че за всяка грешка има прошка. Но премиерът трябва да е наясно, че: първо - има непростими грешки, и второ - всяко търпение си има граници. За негов лош късмет Орешарски пое кормилото на властта във време, когато общественото търпение вече бе близко до нулата. Кредитното досие на цялата политическа класа бе записано окончателно в графата „неблагонадеждни" и хората - и бедните гладни, и богатите умни и красиви - вече нямаха никакво намерение да й отпускат нов кредит на доверие.

И така се оказа, че първата управленска грешка (и то с размерите на Пеевски) е не само възмутителна, но и непростима за бавно пробуждащото се от зимния си сън гражданско общество. Независимо от старанията на сгрешилите, които първо се опитаха бързо да поправят стореното, а след това превърнаха пленарната зала в черква, където един по един се мъчиха да измолят опрощение за греха си. С което още повече оцапаха нещата.

Защото и Орешарски, и Станишев, и Местан, скрити зад думите на покаяние, мълчаха (и до днес мълчат) упорито, чия е била инициативата за това греховно назначение и чии интереси е целяло да обслужи то. Така словата на извинение замирисаха много силно на фалш и обикновено замазване на положението.

А след това грешките се заизливаха над дълготърпеливите управлявани. И с днешното си интервю Орешарски явно пое ангажимента това да продължи. Бъркаме - поправяме.

Не е ясно дали министър-председателят си дава сметка, че едва ли подобна политическа стратегия ще прибере хората от улицата. И че тя зачертава с лека ръка всички икономически и социални мерки на правителството. Едва ли тези, които всяка сутрин "пият кафе", вече са склонни срещу намаляване на цената на тока някой да греши на техен гръб. Било то три месеца или четири години. За тях времето на "грешниците" в българската политика отдавна е отминало.

Минало е времето (надяваме се) на партията, която е права дори когато греши. И премиерът трябва да разбере, че подобни изявления са политическо самоубийство. По този начин насила приближава и без това предизвестената бърза кончина на това правителство и на този парламент.

А това - без да са се случили неотложните животоспасяващи законодателни промени - води до хаос и възпроизвеждане на сегашната патова парламентарна ситуация, ако не и в още по-лош вариант.

Никой не иска това. А може би не?