Гласоподавателите у нас остават с впечатление, че единствената тема, която вълнува българските политици, е свързана с предстоящите избори, а наложителните промени и реформи в социалния сектор остават на заден план.

В края на март бе лансирано предложение за вдигане на изборния праг за коалиции на 8%. По принцип, тази идея би била полезна за българската политическа действителност, тъй като би могла да доведе до окрупняване на партиите, чийто брой е твърде голям за мащабите на страната, да преустанови съществуването на партиите-фантоми и да ограничи достъпа им до държавни субсидии.

Наистина, изборното законодателство има нужда от промени, но не от прибързани действия непосредствено преди избори.

Като цяло, промените „на парче" в избирателния закон могат да се приемат като неудачен ход в навечерието на предстоящите избори.
Подобна стъпка изглежда като елемент от предизборната борба, а не като реален опит да се отговори на очакванията на широката общественост за граждански контрол над народните представители в Парламента.

Предложението за промяна на бариерата за влизане в Народното събрание дойде в навечерието на предстоящите избори. Нещо повече - съвпадна с коалиционното споразумение между СДС и ДСБ.

По този начин се прокрадна сянка на съмнение у българския гласоподавател, че това е умишлен ход, целящ отстраняването на десницата от изборната борба.

Вероятно съвпадението не е случайно, тъй като предложението дойде от РЗС, формирование, напуснало редиците на ОДС и търсещо своето „място под слънцето".

Логично, опозицията в лицето на традиционната десница прие идеята за 8-процентния избирателен праг за коалиции като дискриминация, насочена срещу настоящата колаборация между СДС и ДСБ.

Въпреки вътрешните междуособици в редиците на СДС напоследък, евентуалното дясно обединение СДС-ДСБ има реални шансове да изиграе основна роля в създаването на дясно-центристко управление редом с ГЕРБ в следващото 41-во Народно събрание.
Разбира се, при положение, че се запази настоящият изборен праг от 4%.

При настоящето статукво с 4% изборна бариера, новата формация Движение „Напред" (ВМРО, Лидер, Земеделски народен съюз и Движение „Гергьовден") също има реални шансове за участие в 41-вото Народно събрание. В този случай коалицията също би могла да зададе посока на следващото управление.

Евентуална промяна на избирателната бариера всъщност е формална пречка пред двете коалиции.
Дори и да стане факт, нито Движение „Напред", нито коалицията СДС-ДСБ биха отпаднали от играта.
Механизмите на изборното законодателство няма да им попречат, тъй като политическите сили биха могли да излязат с листата на една от партиите в съответната коалиция.

Предизборната ситуация в страната, при която водещите политически субекти ГЕРБ и БСП са относително равнопоставени, ще даде „последната дума" на партиите с по-ниска електорална подкрепа.

Вижда се, че на този етап нито БСП, нито ГЕРБ биха могли да спечелят парламентарно мнозинство. В същото време и двете партии имат реални шансове за участие във властта, но единствено политическите сили с по-ниска електорална подкрепа, които успеят да влязат в Парламента, ще определят накъде натежават везните.
По този начин малките политически субекти биха могли да изиграят решителна роля при формирането на следващото парламентарно мнозинство.

Полемиките за въвеждане на изборен праг от 8% за коалиции не бяха приети еднозначно дори в редиците на управляващото мнозинство - все още липсва становище по този въпрос.

В същото време, категорично несъгласие с подобна промяна „в последния момент" сподели президентът Георги Първанов. Според него, съществува необходимост от национален референдум за цялостна промяна в избирателната система, но не и за прибързано изменение в изборния праг за коалиции броени месеци преди избори.

Вероятно БСП също не би допуснала приемането на подобен законопроект. От една страна, червените няма да спечелят дивиденти от „елиминацията" на СДС и ДСБ, напротив - подобен сценарий би  компрометирал партията пред обществото.

На този етап от предизборната надпревара предложението за промяна на изборния праг ще бъде заклеймено като „удар под пояса" срещу дясното обединение.
От друга страна, 8-процентната бариера за предизборни коалиции би могла да активизира и консолидира десните избиратели и да доведе до окрупняване на десницата.

Далеч по-приемливи биха били диспути и реални действия, свързани с ограничаване на гласуването в Парламента с чужди карти, преустановяване необоснованите отсъствия на депутати от парламентарни заседания, прекъсване на практиката народни избиратели да напускат парламентарната си група и да превръщат Парламента в инкубатор на нови политически субекти, които не представляват интересите на гласоподавателите.