Първият въпрос, който изскача от поредните - трети - парламентарни избори за 2021 г. е дали ни предстоят нови такива през февруари или март 2022 г.? Що се отнася до президентския вот, вторият тур беше нещо очаквано и напълно нормално след включването в тази кампания на проф. Анастас Герджиков, който показа стабилни умения за политическа артикулация, задълбочено познаване на политическата ситуация у нас и възможности за отправяне на послания, съобразени с духа и конституционното позициониране на президентската институция. Проблемът тук е, че такава кандидатура има необходимост от около една година, за да бъде опозната и наложена в публичното пространство. Отделна тема е доколко в България, при настоящата политическа ситуация, такъв подход беше възможен при огромното напрежение, нагнетяване на което започна в политическата система още през лятото на 2020 г.

Кандидатура с профила на Герджиков, ако беше обявена преди година, щеше да бъде засмукана от нагнетеното напрежение и въвлечена в политическото злободневие, а всеки един кандидат-президент трябва да бъде способен да застане над ежедневната тематика и да покаже визионерски стил. С други думи, ако Анастас Герджиков имаше възможност да прави в продължение на една година това, което показа през последните няколко седмици, то президентските избори щяха да са далеч по-интересни, отколкото бяха в момента. При настоящите обстоятелства самото стигане до балотаж на Герджиков/Митева е сериозно постижение и това обстоятелство със сигурност се отчита в щаба на Радев/Йотова.

В парламентарната република обаче най-важни са изборите за Народно събрание. Този парламентарен вот едновременно прилича и се различава от юлския. Приликата е най-вече във факта, че ситуацията и този път е патова. За да бъде преодоляно това и сега са необходими същите усилия и подобни компромиси, които трябваше да бъдат положени и направени през юли, за да се стигне до конституиране на правителство. Не е изключено в случая дори да се наложи усилията да са още по-убедителни поради ниската избирателна активност - 37%, т.е. с около 5% под активността на юлския вот. Това означава, че каквато и управленска коалиция да се сформира (ако въобще се случи), тя ще има проблем с легитимността, която с времето ще намалява както поради необходимите компромиси при коалиционно управление, така и поради непопулярните решения, от които страната се нуждае и които новите управляващи неминуемо ще трябва да вземат и да аргументират.

Новата формация "Продължаваме промяната" (ПП) е натоварена с огромна отговорност от избирателите. Предстои да стане ясно дали Кирил Петков и Асен Василев ще бъдат способни да дадат адекватен отговор на очакванията на електората. И отговорността тук не идва единствено от солидния изборен резултат на ПП, а и от факта, че този резултат е формиран изцяло от избиратели на останалите формации на промяната плюс минимална подкрепа от гласоподаватели, подкрепили БСП през юли. Това означава, че желаещите промяна дават ясен мандат на Петков и Василев да реализират въпросната промяна. Всички останали формации на промяната остават далеч след ПП, а "Изправи се! Ние идваме" дори изпада от парламента и още отсега има запазено място на площада, ако Манолова евентуално прецени, че правата на българите се нарушават и тя е призвана да ги защити.

Петков и Василев на практика трябва да преговарят с формации, които с основание могат да се чувстват електорално ограбени от тях. Социологическите данни ясно показват, че огромен процент от юлските гласоподаватели на "Има такъв народ" (ИТН) и "Демократична България" (ДБ) сега са се доверили на ПП. От друга страна при евентуални нови предсрочни избори ИТН и особено ДБ могат да бъдат напълно обезличени. В подобна ситуация те трябва да намерят начин хем да партнират на ПП, хем да бъдат неин конкурент, т.е. при едно евентуално коалиционно управление, те трябва да търсят начини за привличане на повече ресурси към ресорите, които управляват, за да показват на електоратите си, че са живи и самостоятелни политически формации, а не просто придатък на "Продължаваме промяната". Разбира се, не е изключено някоя формация сама да се откаже от своята идентичност и изцяло да се постави в подкрепа на друга, като единствено по този начин осмисли присъствието на своите представители в 47-то НС.

Такова нещо би се случило, ако "Продължаваме промяната" и "Демократична България" направят обща парламентарна група. Нещо, за което говориха представители на тези формации в последните дни преди изборите и в нощта на вота. Подобна стъпка от страна на ДБ би означавала не обединяване на двете парламентарни групи, а вливане на депутатите им в групата на ПП, т.е. пълен отказ от идентичност, казано най-просто и накратко. За Петков и Василев подобно развитие би било много приемливо. Чрез този ход те се превръщат от лидери на партия в лидери на цяло политическо пространство, пространството на либерализма, което те дори могат да разширят в рамките на българската политическа система. Ходът обаче може да се окаже проблемен при търсенето на подкрепа за правителство, тъй като ИТН или друг потенциален партньор може да реши, че формирането на обща парламентарна група от формации, явили се отделно на вота, е некоректно спрямо избирателите.

Освен това не е изключена хипотезата за нов предсрочен вот, така че двете формации и особено ДБ трябва да имат ясна преценка как би им се отразило това, ако през февруари или март идната година, се наложи отново да се явяват на избори. Ако още преди началото на предизборната кампания ДБ бяха успели да убедят Петков и Василев да се явят на изборите заедно с тях, ситуацията щеше да е напълно различна. В случай, че беше станало така, двамата бивши служебни министри щяха да са в положението на изпълнители на политиките на ДБ, докато сега, ако се върви към сближаване между ДБ и ПП, колкото по-близко става то, толкова повече ДБ ще изпада в положението на доставчик на парламентарна подкрепа за ПП. А Кирил Петков и Асен Василев не могат да бъдат просто промяната, те трябва да надградят над това, т.е. да сформират общност на постпромяна, за да извадят страната от патовата ситуация, в която се намираме от април насам.

Или казано с други думи, те трябва да намерят начин за съчетаване на исканията на промяната с институционалните механизми за конституиране на коалиционно управление, за което е необходима устойчива парламентарна подкрепа. Т.е. парламентарна подкрепа, която е принципна и формациите, които участват в нея не се пазарят винаги, когато имат тази възможност, за да продължат да оказват подкрепа. Най-вероятно, това което предстои на Петков и Василев, е по-трудно и сложно отколкото те очакват. Така е поради още едно обстоятелство - уязвимостта на Петков. Има два съвсем конкретни момента, не имагинерни, а съвсем конкретни, които със сигурност ще бъдат използвани от опонентите, но в един или друг момент, това могат да направят и потенциалните партньори. Кирил Петков е встъпил като служебен министър с двойно гражданство, Кирил Петков си позволи в изборния ден да говори пред телевизионните камери за кого и с кой номер е гласувал. Избирателите са преценили, че не е необходимо да му наложат електорална санкция заради нарушенията, но нищо не гарантира, че така биха постъпили и потенциалните партньори. До подобно развитие може да се стигне дори на един по-късен етап, когато на евентуално правителство, ръководено от Петков, му се наложи да взема решения, които биха останали неразбрани сред големи обществени групи.

Овладяването на здравната криза, повишаването на процента ваксинирани, изработването на Бюджет 2022 - това са все предизвикателства пред тандема Петков/Василев. Темата за Северна Македония обаче би била истинския лакмус за тяхното бъдеще в политиката. Това е силно емоционална за българското общество тема, а именно върху емоциите беше изградена предизборната кампания на двамата млади политици. С емоции лесно се жонглира в предизборна кампания или когато си в опозиция, но емоциите се превръщат в препятствие, когато си управляващ. Освен това през македонския въпрос минава и комуникацията на евентуалните нови управляващи с европейските и евроатлантическите съюзници. Каквото и да възнамеряват да предприемат по отношение на Северна Македония, Петков и Василев, е добре конкретно по тази тема да комуникират с ГЕРБ, добре е за тях самите, независимо че поставят партията на Борисов и ДПС в ролята на техен основен опонент. Дори биха могли да се обърнат към отделни политици от ГЕРБ (напр. Даниел Митов), които могат да им помогнат да формират политиката си по македонския въпрос. Разбира се, дали ще го направят - само те си знаят.

Накрая, вместо заключение, трябва да се отбележи, че откровено антиваксърската партия "Възраждане" този път проби в парламента. В 47-то НС антиваксърската позиция ще разполага с парламентарно време от парламентарната трибуна. Основният фактор за влизането на "Възраждане" е ниската избирателна активност. Всички, които работиха в тази посока, на практика им помогнаха и така осигуриха още едно, допълнително затруднение в работата на 47-то Народно сърание.