Децата са нивата, от която събира плодовете бъдещето на всяка нация. Само че българските законотворци в сферата на науката, културата и образованието от десетилетия заливат плодоносния чернозем с пестициди, преди дори да са се опитали да посеят нещо в него. 

И сега напъпилата реформа в Закона за народната просвета показва, че управляващото парламентарно малцинство законотвори от едничката спортна злоба. Без да навлиза в материята, без да се напъне да прочете и ред написан преди него. Без да се замисля, че на обществен дебат - ако въобще може да се говори за дебат и за общество в България, е подложен един мъртвороден, безсмислен и невъзможен проект. 

Глупостта на обговарянето на идеята, петгодишните да тръгват на забавачка, се корени дори само в това, което и самият просветен египтолог Сергей Игнатов не крие - и в момента в образователната система са обхванати 80 на сто от навършилите половин десетилетие българчета. В останалите двайсет попадат предимно циганчета и деца на семейства от т.нар. маргинализирани социални групи. 

Които глобите, предвидени в проекта, ги плашат колкото краденето на жица и незаконното прикачване към електропреносната мрежа. Защото държавата не е в състояние да им вземе и два, а камо ли две хиляди лева. А на безчетните си отрочета гледат със същата загриженост, като на проскубаните глутници кучета, следващи скитническите им кервани от кофа на кофа. А децата им са само източник на „нетрудови" доходи: я невинно да прибират и да пропиват социалната помощ за тях, я да ги експлоатират с кражби, просия и по-гнусни деяния. 

90 на сто от родителите, показва допитване на НЦИОМ, са против поредното нововъведение. Този процент звучи електорално обещаващо и т.нар. неправителствени организации атакуват проекта с всевъзможни аргументи.

Държавата монополизира образованието, дискриминира родителите, които искат сами да отглеждат, ограмотяват и възпитават децата си, посяга на психическия комфорт на малчуганите, застрашава рационалното им хранене и пълноценния отдих, посяга на българското семейство като крепител на националната идентичност. Българският неправителствен сектор винаги се е отличавал с учудващо фриволно заиграване с думите. 

Никой никого не дискриминира с този проект. Държавата по-скоро е на път да абдикира от образователния сектор, психическият комфорт на петгодишните е въпрос на баланс между семейна и обществена среда, в която растат, редица детски заведения и днес са далеч от еталона за здравословно хранене и условия за живот, а българското семейство вече съвсем не е онова, което неправителствените определят като „стожер на национална идентичност". 

Срещу императивния начин за приобщаването на децата към образователната система се изправят предимно добре образованите и информирани родители - представители на средната класа. Те са на мнение, че сами могат да преценят кога детето им е готово да тръгне на училище, а когато изпитват съмнения, знаят към какви специалисти да се обърнат за съвет. Тези родители са далеч от мисълта, че детето им ще се чувства по-добре при баба и дядо на село, отколкото сред връстниците си, не се самозалъгват, че са достатъчно компетентни и подготвени сами да го обучават по всичко. Единственото, на което държат, е правото на информиран избор. 

Парламентарните образователни корифеи предвиждат в проекта си след т.нар. подготвителна група невръстните ученици да държат тест, за да покажат дали вече стават за 1. клас. За сведение: и в момента всяко дете, което излиза от детска градина, получава „оценка" за неговата пригодност за училище, специални тестове също определят педагогическата готовност на първокласниците. Така че топлата вода не е открита вчера. 

Гениалната мисъл, че дечицата няма да се морят с учебници и раници, няма да седят на чинове, а ще оцветяват книжки и ще се занимават с образователни игри, също е закъсняла във времето. Всъщност в детските градини от години се провежда съвсем не лоша подготовка за първите стъпки към училището. Социализацията и адаптацията към колектива е също основна задача на възпитателите в детските заведения. 

Що се отнася до възможността на детски градини и училища да поемат петгодишните пълноценно, като и да осигурят подходящ стандарт за учене, игра, хранене и отдих, а за децата от отдалечените населени места - и транспорт, отговорът е еднозначен: при наличната база и финансов ресурс това е абсолютна химера. Дори премиерът да открива по една нова забавачка на месец.

Законовносителите отново впрягат каруцата пред коня. Защото първо - казваха отречените днес философи - се гради базата, а след това надстройката. 

Тук-там авторите на законопоправката срамежливо заявяват, че има хора, които не държат да изпращат децата си на училище, не могат да оценят ползата от образованието и затова и рожбите им са застрашени от ранно отпадане от системата. Като благородна цел се поставя интеграцията на ромите в българското общество.

Но както стана дума вече, говорим за една прослойка от населението - чийто брой за съжаление през последните години нараства по чисто демографски и културологични особености и чиито навици е късно да се променят със закони, дори императивни.

Родителите ще се оправдават с бедност и липса на работа. Но истината е друга - децата им няма да ходят на училище, защото самите те едва са докарали до трети клас. Децата им няма да имат афинитет към науката и изкуството, защото самите те познават две науки: наказателното право и венерологията - от личен опит, единствената култура за тях са гьобекът, чалгата и бразилско-турските бози (ако са откраднали телевизор).

И тук възниква подозрението, че ако целият етно-правозащитно-неправителствен свят не би надигнал вой, този проект би трябвало да носи амбициозното заглавие „Как да принудим циганите и простаците да изпратят децата си на училище". 

Поговорката „Насила хубост не става, а и да стане - не е на добро" е турска. Много мъдрост има в нея. Ние предпочитаме нашата „Бодни пръчка - пий вино".

С един безсмислен ремонт на един кроен и прекрояван закон управляващите се опитват да се реваншират за години безхаберие и неумни експерименти в образователната сфера. Прокарват лош проект, за да оправят други лошотии. Без да си дават сметка, че само в математиката „минус" и „минус" прави плюс. В законотворчеството - особено в областта на образованието - това е мина със забавено действие. Която като пушка в пиеса на Чехов рано или късно гръмва...